Демонична Луна (18+)

ДОБРООООО УТРО, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! ДА, ЗНАМ НАПРАВО СЪМ ВЪВ ВИХЪРА СИ ПОСЛЕДНИТЕ НЯКОЛКО ДНИ. ДА, ЗНАМ И АЗ ВИ ОБИЧАМ. 

Е, ПРЕДСТАВЯМ ВИ ПОРЕДНАТА ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА. 

ДОРИ И ДА ВИ СЕ СТОРИ ХАОТИЧНА И  РАЗХВЪРЛЯНА - НЕ Е, ВСИЧКО Е С ЦЕЛ, ОКЕ? 

ОБИЧАМ ВИ 

НАУ ЕНДЖОЙ

*Лилит*

Сближи се с него. Да ти имах и шибаният съвет Самаел. Единственият начин да разберем какво общо има той и защо носи шибаният ми сигил бил като се сближа с него. Два дни. Два шибани дни трябваше да се правя на малка гъзолизка. Признавам, беше забавно в началото да си играя с него и да го съблазнявам. Толкова лесно поддаваше...мъже...какво повече да искаме от тях. Пипнеш ли ги или кажеш ли им нещо и са ти в краката. Ерос например още си живееше с илюзията, че забележете бих го обслужила с уста. Мечтател беше палето. Няма да лъжа обаче да го целувам и докосвам бе някак...ободряващо. Съживяващо дори. Не знам не можех да го опиша. Караше ме да се чувствам отново жива. Кипяща с енергия и ме засищаше. Дори и да не бяхме правили същински секс аз се чувствах сита вече два поредни дни.

Не спирах да размишлявам по маркът му. Тъпакът му ме имаше на гърбът си и разбира се, славата ми ме беше изпреварила. Глождаеше ме отвътре. Трябваше да разбера какво се случва. Прекалено много се случваше наведнъж. Майка, Ерос, той...Дори и за свръхестествено същество, божество, от моят калибър това нещо ми идваше в повече. Имах нужда от почивка. На някой екзотичен остров, на който щях да пирувам и да се къпя в кръв и коктейли докато голи чернокожи сладури ми веят с палмови листа. Ах, мечти...Но не трябваше да седя в шибаният Орегон и най-близкото до екзотика, което имах беше Ерос и бутилка ром и вместо с палмови листа щеше да ми вее с борови клонки.

Опитах. Мамка му, наистина опитвах да се държа нормално, да бъда игрива, но не ми идваше от вътре. В главата ми единствено кънтяха думите, които бе изрекъл по мой адрес. Вярно не знаеше за кого говори, не знаеше нищо, но той вярваше на това и не знам защо но това...това ме смазваше. Аз бях много неща...но не и убийца на деца. Не можех да посегна на нещото, за което бленувах. Не можех да посегна на нещото, което ми бе отнето.

И като заговорихме за онова копеле...два дни не бяхме чували нищо от него и ако за някои това бе успокояващо, то за мен бе точно обратното. Караше ме да бъда неспокойна, защото не знаех как и кога ще нападне или какъв ще бъде следващият му ход. Толкова бях потънала в мисли, че дори не видях че срещу мен ходеше друг човек и се сблъскахме. Е, това бе достатъчно за да ме ядоса.

- Гледай къде ходиш! – просъсках на човека, който ме бутна. Беше млад мъж, може би около двадесетте. Огледа ме осъдително и побърза да мине покрай мен.

- Убийца. – промърмори, явно мислейки че не съм го чула. Моля?

- Какво каза?! Върни се тук и ми го кажи в очите, пале такова! – подвикнах след него. Това прикова погледите на останалите вълци. Както си ходеше просто спря и се обърна.

- Убийца! Ти си една убийца. И курва на всичко отгоре. Никой тук не те иска. Върни се от дупката, от която изпълзя.

Както те караше да мислиш, че аз пък ви исках?

- Единственото нещо, за което си годна е едното чукане, както всяка друга жена.

Шокирани възклици можеха да се чуят отвсякъде и бях сигурна, че и Ерос щеше да довтаса всеки момент. Но ако до преди това всичко ми бе дошло в повече, то сега вече наистина ми бе прикипяло.

Край. Това беше. Този беше мъртъв!

- Знаеш ли какво? Наистина ми омръзна от всичко това. появих се срещу него и той замръзна.

- К-как направи това?

- Лили, не! – рязък мъжки глас, от който вече ми бе омръзнало до болка долетя. Чудесно. Просто чудесно.

- Какво се случва тук?

- Алфа, тя-тя ме нападна. Бутнах я без да искам, но ѝ се извиних, а тя ме нападна. – младежът изхленчи. И точно когато си мислих, че няма какво повече да направи което да ме накара да искам да го убия.

- Е, не! Край. Това беше. – изръмжах отново и тръгнах да му се нахвърлям, но чифт мъжки ръце се обвиха около мен и бях просната върху рамото му. Майко, ще го убия! Не ме интересува как, но кълна се в името си щях да го убия! Не ме интересува дали той бе последният ми шанс и убиех ли го губех всичко.

- Ще се разбера после с теб. – изсъска на младежът и ме отведе на някъде, а тъпият му прайд гледаше как ме разнася на рамо сякаш бях торба картофи. Влязохме в гората и той ме остави на земята, но не и без да му дам да се разбере. Фраснах го здраво в челюстта и главата му отлитна в посока на удара. Вдигна поглед обратно към мен и беше абсолютно бесен. Очите му се бяха променили, ноздрите разширени, а челюстта му играеше.

- Ако още веднъж си позволиш да се държиш така с мен хич няма да се разминеш с един удар. – казах му в очите и той присви неговите.

- Имаш ли някаква идея колко би ми било лесно да ти извия врата?

- Бих платила, за да видя как се опитваш. – опълчих му се.

- Наистина мислех, че си се променила. – отбеляза и това ме сепна. Моля?!

- И защо трябва да се променям?

- Защото ми омръзна да ми се противопоставяш! Ти си моя Луна, трябва да правиш каквото ти кажа!

Не, край! Явно днес всички бяха решили да ми лазят по нервите. И забравете какво бях казала по-рано за това, че съм сита. По-гладна бях и от вълк и мислех да закуся с такъв.

- А, ти трябва да спреш да си мислиш, че можеш да ме контролираш! – изръмжах и преди да се усети го бях бутнала до дънера на едно дърво с ръка около шията му и шокът на лицето му беше най-безценното нещо, което бях виждала.

- Как-как направи това?

- Единствената причина поради, която си още жив е защото според майка ми и шибаната вуду кучка ми трябваш и е само в твоя полза да спреш да ме дразниш! - бореше се с мен и се опитваше да се освободи от хватката ми, а аз се насладих на всяка една секунда. – Силният, опасен лош вълк май-вече не е толкова страшен, а? – ухилих му се просташки и промених очите си. Дотук с театърът.

- Какво, в името на Селийн си ти? – беше ужасен. Напълно и неистово ужасен и този път нямаше да трия спомените му или да го баламосвам. Не, не. Щях да го докарам до лудост.

- Повярвай ми, скъпи, не искаш да знаеш какво съм. – ухилих се, показвайки двата реда остри като бръснач зъби, а ужасът на лицето му почти щеше да ме докара на оргазъм. Беше толкова хубаво най-накрая да го науча на някой урок. Прокарах нокти по голите му гърди, оставяйки кървави сълзи, а той потрепери, не спирайки да се мята в опити да се освободи. А, го държах само с една ръка. – Нямаш си и на идея от кога си мечтая да направя това. – приведох се и прокарах език по малките вадички. В един момент очите му побеляха и изглеждаше сякаш хич не беше тук.

Нещо до нас изшумоли и носът ми долови друга миризма.

- Какво направи? – изръмжах, а той единствено ме погледна право в очите. – Мъртъв си!

- Ерос? – чух гласът на бетата му. Мамка му!

- Това не е краят. – обещах му и се изпарих.

Дематериализирах се в другият край на гората при езерото и се скрих в него, заемайки формата на змия. Ерос действително бе изпратил главатарите си да ме търсят и истински ме забавляваше факта, че бяха толкова тъпи че да не сетят да го проверят. Може би два часа по-късно, когато се уверих че е безопасно си позволих да изляза от водата и отново да приема човешкият си облик, само че не бях разбрала, че не бях сама.

- Луна?! – шокиран мъжки глас дойде зад мен. Чудесно. Просто днес хич не ми вървеше с това просто племе. – Какво има? Всичко наред ли е? Защо сте сама в гората? Мога ли да ви помогна с нещо?

- Всъщност, да, можеш. – като ми бъдеш закуска.  Обърнах се и вперих черните си мрачни очи в него и позволих на зъбите ми да пробият венците ми, а той нямаше време дори да извика.

*Ерос*

Не можех да си избия образът ѝ от главата ми. Не знам какво видях, но това...това не беше моята Лили. Беше всичко друго, но не и нея. Бях сигурен, че не е котка. Не ми се връзваха нещата макар и да я видях да се трансформира в тигър, но не можех да си го обясня. Как? Как правеше всичко това? Какво беше тя и какво правеше тук? Защо изобщо Богинята ме бе събрала с нея? Толкова много въпроси, а отговори никакви и на всичко отгоре тя сякаш бе потънала вдън земя отново. Бях объркан. Объркан бе най-малкото нещо, което изпитвах. Умът ми не бе на място. Лутах се от случка на случка и се опитвах да намеря логично обяснение за нея, за случващото се.

Почукване на вратата на офиса ми бе това, което ме откъсна от мислите ми.

- Влез. – промълвих уморено, разтривайки чело и тежкото дърво се отвори и дребен старец влезе вътре.

- Господин Кларк? На какво дължа честта?

Господин Кларк бе най-възрастният вълк в прайда и всички го почитахме. Той беше мъж живял достатъчно дълго и видял достатъчно много неща, за да има отговори за всичко.

- Наистина ми се искаше да съм дошъл по по-добър повод. – въздъхна и аз свъсих вежди.

- Какво се е случило? Някой нагрубил ли те е? Кажи ми и ще се погрижа веднага.

- Не, не, момче. – засмя се и свали каскета си преди да седне срещу мен от другата страна на бюрото. – Всъщност идвам, заради...заради твоята Луна.

Това вече привлече вниманието ми.

- Какво за нея?

- Виж, момче...наистина не знам как да го кажа, но днес видях нещо което дори и аз не мога да си обясня. Всъщност единственото обяснение, с което разполагам е това, от което най-много се боя.

- Какво има? Какво си видял? Кажи ми, по дяволите!

- Видях я да убива и изяжда вълк от прайдът ни.

https://youtu.be/6PDmZnG8KsM

*Лилит*

Друго беше човек да се нахрани. Вече отново бях сита и част от лошото ми настроение си бе отишло. Дори мислех да отида и да навестя моят възлюбен. Забърках страшна каша в пристъп на ярост и за жалост трябваше да я оправя. Или поне така каза любимият ми чичо и за жалост...колкото и да не исках да си го призная беше прав.

Излязох от гората все едно нищо не се беше случило и вървях с гордо вдигнато глава и усмивка на устни, а тъпаците дори не смееха да ме погледнат. Ха, така ви се пада.

Проследих миризмата на Ерос не до тях, ами до предишното ми местообитание. Голямата алфа къща лъсна пред очите ми и тя кипеше от живот, но той умря напълно в момента в който влязох вътре. Всеки спря това, което правеше с изключени на възрастната едричка жена, която единствена ме посрещна с усмивка.

- Прекъсвам ли ви?

- Глупости. – усмихна ми се и заряза тенджерата, която миеше. – Заповядай, влез, детето ми. Гладна ли си? Направила съм макарони със сирене и бекон. Искаш ли да ти сложа.

- Не, благодаря. Тъкмо хапнах. – усмихнах ѝ се любезно. – Ерос тук ли е? Трябва да говоря с него.

- Горе е в офиса си, но съм убедена че ще се зарадва щом те види. Върви.

Усмихнах ѝ се отново и последвах миризмата му, а на площадката пред офисът му срещнах някакъв старец, който хич не изглеждаше доволен от това, че ме виждаше.

- Видях какво направи. – присви бадемовидните си черни очи към мен.

- Извинете ме?

- Видях те в гората. Уби Оугъст и после...после го изяде. С прикритието ти е свършено, демоне защото можеш да се обзаложиш, че ще кажа на Алфа Ерос.

Изсмях се. Просто се изсмях в лицето му. Горкичкият много си вярваше. Жалко само, че аз щях съм тази, която ще го свали на земята.

- Ще видим това. – подсмихнах се и го хванах за ръката, дематериализирайки ни на една поляна на крайната южна граница близо до океана.

- Харесва ми това, че всички дръзнали да тръгнете срещу мен ви спохожда същата съдба.

- Какво? И мен ли ще изядеш? Дано се отровиш дано. – изплю.

- Не че нещо, но не ям старци. Нямате нищо питейно.

- Колко успокояващо. – дори на предсмъртно легло не бе загубил чувството си за хумор...интересно.

- Кой още знае какво си видял? – пристъпих към него.

- Никой. Бях сам.

- Добро момче. – ухилих му се, показвайки му зъбите си. Този път обаче наистина не бях в настроение и просто исках да се приключва по-бързо, затова бръкнах в гърдите му и извадих сърцето му, а той дори не потрепна. Куражлия. Изсмуках кръвта от сърцето и го пуснах на земята преди да изритам отвъд скалата. Него за по-лесно го бутнах от ръба и наблюдах с усмивка как вълните го погълнаха и изчезна в безкрайното синьо. – Да видим как ще кажеш на Алфа Ерос сега.  Bon voyage към Ада, старче. 

Дематериализирах се обратно пред общата къща по-доволна от всякога и бял плик хвана погледът ми. Огледах се наоколо и когато видях, че нямаше никого се наведох и го взех. Не пишеше нищо на плика. Хммм. Странно. Отворих го все пак и краката ми се подкосиха.