Глава 14 - Лилит
АМА, АЗ СЪМ ЗЛАТНА БЕ. ТОЛКОВА ЧЕСТО НЕ СЪМ ПУСКАЛА ГЛАВА ОТ МИНАЛОТО ЛЯТО НАСАМ. НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА. ИМА ТРОШИЧКИ И ТО МНОГО, ТАКА ЧЕ РОВЕТЕ.
ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ КАКТО СИ УМИРАМ ЗА НЯКАКЪВ ДЖЪНК ФУУД И ШОКОЛАД В МОМЕНТА.
НАУ ЕНДЖОЙ
*Ерос*
- Тишина! – извиках, използвайки Алфа гласът си, опитвайки се да въдворя ред.
- Но, Алфа тя уби дъщеря ни! Тя уби дъщеря ни хладнокръвно, пред очите на всички!
- Дъщеря ти знаеше риска, когато отправи предизвикателството! Тя е Луна, разбира се че ще си брани мястото!
- Искаме справедливост! – спътникът ѝ се включи, като прегърна жена си, а те плачеше върху рамото му.
- Виж, Рамон, наистина съжалявам за Айви, но тя си е виновна. Спътницата ми единствено защити позицията си и мен, като нейна сродна душа.
- Тя е чудовище! Чудовище! Горкото ми момиченце с нищо не е заслужила такава смърт.
Какво?
- За какво, по дяволите говорите? Тя умря от кръвозагуба.
- Всъщност, Ерос...за това също исках да говорим. Айви...ъм, изглежда сякаш някой я е изцедил. Буквално. И сам щеше да видиш, ако не беше ъм, толкова зает. – бетата ми прошепна в ухото ми и аз едвам удържах на импулса си да не му фрасна един.
- Не знам какво е тя, но определено не е котка, Алфа. Горката ни Айдви изглеждаше така сякаш някой е изпил живота ѝ и нейно място е оставил стара черупка. Тя трябва да си плати!
Мамка му!
Седнах на стола си отново и прокарах пръсти през косата, отмятайки я назад.
- Вижте, Рамон, Сара...ще поема всички разходи по погребението на дъщеря ви. Още веднъж поднасям искрените си съболезнования, но ако тръгнете срещу спътницата ми сте мъртви.
- Само, ако имаш деца би могъл да разбереш какво изпитваме в момента. Искаш да се прекланяме пред нея? Да я наричаме „Луна"? Това никога няма да се случи, Алфа. Тя уби дъщеря ми, единственото ми дете.
- Да, защото тя беше достатъчно глупава, че да я предизвика на дуел! – повиших тон, идвайки ми до гуша. – Честно, ако просто ще седите и обвинявате моята спътница просто си идете.
- Това не е краят, Алфа.
Богинята да ми е помощ с тези тъпаци.
- Напротив, краят е. И ако приближите спътницата ми дори и на метър сте мъртви. Гарантирам ви го. – отново се изправих и изпъчих гърди, стараейки се да изглеждам колкото се може по-заплашително.
Двойката единствено ме изгледа лошо и излезе през вратата, а в кабинета ми останахме само аз и Евър.
- Днес беше интересен ден. – Евър отбеляза и аз му стрелнах поглед, който казваше „Не думай."
- След днес мисля да си взема утре и други ден почивни.
- За да може с Луна да се забавлявате ли? – изсмя се детински и веждите му заиграха.
- Какво правя с нея не ти влиза в работата. – озъбих му се.
- Ставаш отбранителен щом става въпрос за нея. Това е добър знак. – ухили се. – Започваш да чувстваш нещо. Усещам го. И ако не се бях появил одеве съм сигурен, че дори щеше да я бележиш.
- Евър, млъкни по дяволите! – изръмжах от раздразнение. Поради някаква шибана причина наистина не исках никой да знае какво правим с нея.
- Окей, хубаво, не ми казвай нищо. Просто ми обещай, че ще ви бъда свидетел на церемонията.
- Бетата винаги е свидетел, смотаняк такъв.
- Искам да бъда кръстник на децата ви тогава. – продължи да упорства.
- Ти чакай да стигнем до правенето им, пък и затова ще дойде време.
- Ще чакам.
Единствено завъртях очи и се протегнах.
- Както и да е, аз мисля да си вървя.
- Отиваш с Луна да довършите започнатото по-рано? – веждите му заиграха и на лицето си имаше дебилна усмивка. Край. Това беше. Фраснах го в лицето без да казвам нищо и той веднага изофка.
- Йо, какво по дяволите, човече? – изгледа ме невярващо докато си държеше носа.
- Следващият път, в който ти кажа да спреш просто спри. А, сега...приятна вечер.
- Да, да, подобно.
Излязох от кабинета си и се запътих надолу. Няколко вълци ме поздравиха и аз направих същото и тръгнах към моята къща, която напоследък използвах все повече и повече. Всъщност, от както Лили се върна.
Когато влязох вътре бях приятно изненадан, когато действително я заварих там, излежавайки се на дивана смао по сатенен халат докато се наслаждаваше на чаша вино и гледаше телевизия. Вече наистина бе време да поговорим и нямаше къде да бяга.
- Здравей, скъпи. – думата „скъпи" звучеше подигравателно от нейните устни и това хич не ми хареса.
- Здравей. – въздъхнах и се проснах на дивана до нея.
- Е, как мина? – отпи от виното.
- Как..,родителите ѝ искат главата ти на сребърен поднос. Защо трябваше да я убиваш?
- Защото бях в настроение и гладна. – сви рамена, а аз примигах. Гладна...животът сякаш бе изсмукан от нея.
- Лили?
- Хм?
- Наистина е вече време да зарежем глупостите и да бъдем честни един с друг. Какво си ти, Лили защото определено не си котка, нищо че се трансформира в такава? И не се опитвай отново да ме баламосваш, защото няма да се получи.
- Виж, - отпи от виното си, но нещо се случи защото вместо да отиде в устата ѝ течността се озова върху нея. – Мамка му! – остави чашата, избърсвайки устата си. – Съсипан е. – гледаше халата с наскърбление и посегна към връзките. Не! Не го прави. Не го прави, мамка му! Казах нещо - О, да му се не види!
Малките ѝ ръчички отвързаха връзките и платът се спусна по раменете ѝ и откри това нейно греховно тяло. Отдолу носеше черен сутиен и идентично бельо и това бе достатъчно, че вълкът ми да извие щастливо и да седне с оплезен език, махащ с опашка и да се почеше.
- Ерос? – повика ме, гласът ѝ като на сирена и кълна се, съзнанието ми се замъгли до такава степен, че в него нямаше нищо друго освен нея.
Вперих очи в нея, а тя се изправи на колене на дивана и допълзя до мен. Вдигна свободната си ръка и погали челюстта ми, а тръпките ме полазиха целият.
- Затвори си устата, скъпи. Ще глътнеш някоя муха.
- Не прави така.
- Как?
- Така. Да ме съблазняваш и после да ме оставяш на сухо. Надървен съм още от одеве.
- И какво се очаква от мен да направя?
- Да довършиш започнатото. Одеве даде доста обещания.
- Мисля, че имаш нужда от питие. – поднесе чашата с червено вино към мен и я допря до устните ми. Надигна я и алкохолът изпълни устата ми, а част от него се изля от устата ми. – Виж, каква бъркотия направихме. – изцъка с език и остави чашата на масата. Аз изръмжах и не издържайки повече и грабнах и накарах да седне в мен. Единствено се ухили и се приведе напред, като не пропусна да се отрие в мен. Облиза виното от брадичката и устните ми, а аз имах чувството че ще се пръсна.
Понечих да я целуна, но тя сложи показалец върху устните ми, спирайки ме. Богиньо, с какво бях заслужил цялото това мъчение? Защо трябваше да има толкова секси и изкусителна жена за спътница? Тази жена тук нямаше нищо общо с тази, която се появи онази вечер на границата. Тази жена, която седеше в скута ми беше опасна, изкусителна и напълно побъркано, но богинята да ми е на помощ това само ме възбуждаше допълнително и ме караше да я искам още толкова. Не знам каква беше тази магия, но мамка му, исках още от нея. Колкото и да си повтарях, че не съм зависим от нея знаех, че не беше така, защото само с две целувки успя да събуди нещо в мен. Глад. Животински глад за нея. Желаех я така както не бях желал никоя друга жена. Тя беше нещо друго.
- Не сега, Алфа. Напрегнат сте.
- Именно, за това искам да снема напрежението с теб. – опитах отново, но пак ме спря. Сложи ръце върху рамената ми и ги разтри, а аз едва не завъртях очи.
- Тези мускули...много са напрегнати. Легни, ще ти направя масаж.
Всъщност хич не бях в състояние да откажа един масаж. Особено пък от нея...
Съблякох тениската си и се проснах по корем на дивана, а тя ме обкрачи. Още в мига, в който пръстите ѝ потънаха в напрегнатите ми плешки тих гърлен звук се изтръгна от мен.
- Хубава татуировка. Какво означава?
- Семеен марк. – промълвих.
- Хммм, и какво символизира?
- Щях да ти кажа, ако знаех. Баща ми така и не намираше време да ми каже.
Понеже беше прекалено зает да ме бие. И аз самият съм се интересувал какво означаваше шибаният марк и защо мъжете от нашето семейство го получавахме веднага след първата ни трансформация, но така и не можех да намеря отговор на този въпрос.
- Виждам сигилът на Лунната богиня, но този под нея кой е?
- Лилит. – промълвих, почти стен
- Кой?
- Лилит. Първата жена.
- Каква връзка има тя със Селийн?
- Не знам, Лили.
- И какво общо има тя със семейният ти марк?
- Ще ми се да знам. Години наред се опитвам да го разбера. Да науча и повече за нея, но уви без успех. Името ѝ е сякаш задраскано отвсякъде. Единственото, което знам е от един маг, който разчете само нейният знак преди повече от век. Единствено знам, че е чисто превъплъщение на злото. Жена на дявола. И е отговорна за всички нещастия по света. Избягала е от Рая с думите, че е създадена за да върши злини и се превърнала в демон. Трима ангели я настигнали и опитали да я върнат, но отказала. Отвличала и убивала деца в продължения на хилядолетия, като само тези които носели имената на ангелите, които я намерили били в безопасност.
Спря да ме разтрива и аз се обърнах към нея. Изглеждаше уплашена. Нима казах нещо?
- Какво има?
- Нищо, аз ъм, трябва да ида до тоалетната. – гласът ѝ потрепери и тя се изправи от мен. Гледах я докато вървеше към коридора и мигах объркано. Нима казах нещо?