Демонична Луна (18+)

ВТОРА ГЛАВА ЗА ДНЕС? ДА, НЕ СЪНУВАТЕ. ТОВА Е РЕАЛНО. ДНЕС Е ДЕМОНИЧНИЯТ ВЕЛИКДЕН. 

НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА, ВСЪЩНОСТ  ТЯ ЩЕ ВИ ЗАЩОТО Е ДЖУСИ АС ФЪК. ИМА ВСИЧКО, ОТ КОЕТО СЕ НУЖДАЕМ. 

ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ КАКТО КРЪШВАМ ПО ДАДИ РОМАН РЕЙНС (ВИЖТЕ ГИФЧЕТО ПО-ГОРЕ...НЯМА ДА СЪЖАЛЯВАТЕ) 

*Лилит*

Не знам за какво бях по-бясна; за това Ерос ме представи на всички, като тяхна „Луна" – нещо, което никога нямаше да бъда или на тази малка кучка, която си позволяваше да ме предизвиква. Мен.

Тътенът, който се изтръгна от гърдите на шоколадовата планина до мен бе достатъчен, че да разтресе земята под краката ни и да накара всички вълци да се превият от страх. Но не и малката руса кучка.

- Айви, казах нещо! Върни се в строя!

- Не! Аз трябва да управлявам с теб, а не тази уличница която вони на секс от километри!

- С кой спи тя не те засяга! – изръмжа и това ме изненада. Значи него го интересуваше, но другите не...интересно.

- Искаш да се бием, така ли? – пристъпих крачка напред.

- Лили, не! – изръмжа и се опита да ме спре, като ме хване за ръката.

- Спокойно, скъпи. Само ще дам дам урок на малката кучка. – потупах го по рамото, все още подсмихвайки се и взех още една крачка напред. Всички знаехме, че от тази ситуация имаше само един възможен изход – а, именно още една погълната от мен душа. Или пък можеше да разнообразя малко. Варианти много, а жертва една...Уф, как мразех като станеше така.

- Направи огромна грешка предизвиквайки ме, но уважавам куража ти, малката. Определено имаш топки.

- Лили!

- Нима не вярваш на собствената си Луна, Ерос? Това ме ранява. Дълбоко. Да знаеш. – обърнах се към него и сложих ръка на сърцето си театрално.

- Приеми предизвикателството и се приготви да те победя. – Златокоска дойде право през мен и ми се изпъчи.

- Приемам. – болна, синистична усмивка зае място на лицето ми.

- Чухте това, вълци! – познах гласът на Бета Евър. – Ще се проведе бой за позицията на Луна на прайдът, нещо което не се е случвало от столетия. Направете място!

- И само за протокола, изобщо не съм фен на това. – Ерос дойде и изсъска в ухото ми.

- Както казах, това че се съмняваш в собствената си Луна ме ранява. Но не се безпокой, после дори ще отпразнуваме победата. - казах сладко и понеже знаех, че това ще я ядоса погалих Ерос между краката и дори го стиснах.

- Спри! – изръмжа дискретно и ме хвана за китката, опитвайки се да махне ръката ми от там, но не му се получи и аз се изкикотих. Беше късно, беше започнал да се втвърдява и това само събуждаше апетитът ми. Беше в природата ми. Какво да направя?

- Искам те твърд за после. Ще се погрижа да го направя по-кърваво и секси от обикновено. Специално за теб, голямо момче. – това, което направих след това го шокира още повече. Обхванах тила му и го накарах да се наведе, за да го целуна. Отне му няколко секунди, за да се окопити и в крайна сметка отвърна на целувката. Отворих очи и вперих поглед в малката кучка докато се натисках безсрамно с Ерос пред очите ѝ, а тя беше почервеняла от гняв. Така ти се пада. – Мога да ти духам в почивката. – „прошепнах" запъхтяно в ухото му, като разбира се, се постарах да чуе, а той единствено кимна запъхтяно.

- Това е достатъчно! Нека започваме.

- Направи всичко възможно да победиш, окей?

- Имам ли свободата да правя каквото поискам?

- Прави каквото искаш, все ми е тая. Просто победи. 

- Имаш го, голямо момче. – прехапах устни и го пляснах по задника точно, точно когато се обръщаше. Обърна се и ме изгледа лошо, а аз свих рамене невинно. Какво да направя? Беше по-силно от мен. Имаше хубав задник негодникът...Облиза устни и се отдалечи без да ме изпуска от поглед. 

- Без мамене и мръсна игра, момичета. Богинята и аз ви гледаме. Първата, която падне губи. Нека Богинята бъде с вас. – нежеланието, с което Ерос изрече всичко това можеше да се сети от всеки, а когато погледите ни се засякоха му намигнах и прошепнах „Нямам търпение да ме чукаш веднъж щом победя." И той чу това, защото в момента, в който го изрекох зелените му очи бяха придобили комични размери и се задави върху въздух. Никога не се провалях. Толкова хиляди години живот и вместо да ръждясам единствено и само се усъвършенствах. Но мъжете бяха лесна примамка. Едно докосване, няколко думи и са в краката ти. Сами видяхте това.

- Три, две...едно...Бой! – плясна с ръце и всички се отдалечиха още повече. Поляната бе само на мое и Златокоска разположение, а Ерос и бетата му бяха на първа линия и гледаха.

- Открадна ми го. – Златокоска изстреля в лицето ми.

- Моля?!

- Открадна ми го. Ерос. Ти го открадна от мен! – изкрещя и атакува, но веднага я спрях.

- Скъпа, дори и да ти го бях откраднала, нещо което повярвай ми не съм направила, защото той е последното нещо, което искам той пак нямаше да те иска. - прошепнах в ухото ѝ докато я държах в смъртоносна хватка.

- Точно тук грешиш. – изрита ме между краката преди да успея да предвидя хода ѝ и аз отстъпих крачка назад, а от публиката ни се чу едно шумно „Ооуу!" и съскане. Това беше много жалък ход. – Той беше с мен дори и след като те откри. – възползва се от факта, че все още се възстановявах от парещата болка между краката ми и ме изрита в стомаха. Точно така, той ме чука с това негово големи, дебело черно чудовище и се наслади на всяка секунда от това. – хвана ме за косата и ме накара да я гледам докато ми говореше. - Беше дори в устата ми. – мислеше си, че ме ядосваше, но реално...реално не можеше да изкара никаква реакция от мен, защото Ерос ми беше напълно безразличен.

Изсмях се в лицето ѝ и само след секунда тя бе по гръб на земята, а аз се бях надвесила над нея и я бях хванала за гушата.

- Наистина ли мислиш, че е толкова лесно? – наклоних глава и стиснах по-силно. – Наистина ли мислиш, че е толкова лесно да ме победиш? Не съм нещо, което си виждала преди, малката. Определено не съм това, за което се представям.

- Ти.Си.Просто.Поредната.Курва. – затрудняваше се да говори.

- Разликата между теб и мен е, че аз го правя за да оцелея, а ти знаеш че не ставаш за нищо друго, скъпа.

Изръмжа и успя да ни преобърне, като дори ме удра с нокти и това вече беше края. Изръмжах и я изритах от мен. Прелетя на поне десет метра и се удари в близко дърво. Нека ви кажа нещо за мен. Мразех да съм по гръб. Където и да било по какъвто и да било повод. Падна на земята и се чу навсякъде, а вълците, включително и Ерос бяха отвъд шокирани. Забелих зъби и се изправих, а тя още седеше на земята с оклюмала глава и ако не бяха хриптящите звуци, които индикираха дишането ѝ или опитите ѝ щях да реша, че е мъртва. Което щеше да е жалко, защото далеч не бях приключила.

- Изправи се, малко уличнице! Или какво...дойде ти в повече? – изритах я с коляно в брадичка и главата ѝ отлетя нагоре. Кръв се стичаше от устната ѝ и ме гледаше злобно. – Хайде, нямам цял ден...онази голяма шоколадова планина от мускули ме чака, за да го яздя към залеза и колкото по-бързо приключа тук, толкова по-бързо ще стане това. Ммм, стамината която този мъж има...Подмокрям се само като се сетя. Кажи ми, Айви, някога лизал ли те е? – бях гадна – знам, но тя си го заслужаваше. И само по погледът ѝ съдех, че бяха уцелила нерв. – Не? Толкова жалко, защото този негов език...Ммм, този негов език...уникален е. Не можеш да си представиш колко силно свършвам.

- Млъкни! – тя изкрещя и цялата се разтресе. В следващата секунда от Златокоска нямаше и следа, а на нейно място се появи стоеше светло кафяв вълк, който бе обелил зъби и ми ръмжеше заплашително. О, тази игра ли щяхме да играем. Чудесно. Предполагам бе време котенцето да излезе и да си поиграе.

- Ела ми, кученце. – подсмихнах се и точно щом изръмжа и се засили към мен, аз скочих във въздуха и я прескочих, преобразявайки се в красив бял тигър в процеса. Приземих се на земята на четири крака и се обърнах, ръмжейки. Обикаляхме се в кръг, и двете готови всеки момент да нападнем и аз не бях глупава, чаках я да нападне първа. Което евентуално направи и аз я удрах с нокти в корема докато бе във въздуха. Изскимтя и се стовари на земята, заемайки човешката си форма и голата Айви лежеше на земята, стенейки от болка, а сладката арома на кръвта ѝ се носеше из въздуха и аз се облизах. Преобразих се отново в човек и игнорирах гневните погледи на Ерос, за това че бях напълно гола и продължих да пристъпвам грациозно към нея.

- Лили, спри! Това е достатъчно. Победи.

Как ли пък не. Обкрачих я и я хванах за косата, карайки я да ме погледне. От раната на корема ѝ течеше кръв и вдишах дълбоко. Беше по-силно от мен и обрах малко от алената течност с пръсти и я изсмуках, стенейки от вкуса. Отворих очи и тя пребледня от ужас.

- К-какво с-си ти? – заекваше от ужас и аз ѝ се озъбих в синистична, болна усмивка.

- Най-големият ти кошмар. Или просто Лилит. . – изрекох и обхванах лицето ѝ, доближавайки устни до нея и всмукнах. Привлякох душата ѝ сякаш като с магнит и страхът в очите ѝ ме опияняваше. Животът я напускаше и чувах бегло как Ерос ме викаше и ми казваше да спра, но не го правех. Това щеше да послужи за урок на всички. Никой не поставяше авторитета ми под въпрос.

- Лили, казах да спреш! – извика с онзи дълбокият глас, но аз продължих да се храня. Веднъж готова пуснах мъртвото ѝ тяло възможно най-демонстративно и се изправих.

Огледах тълпата вълци, които избягваха погледът ми. Въздухът вонеше на страх и се подсмихнах. Точно така, палета треперете от страх. Обърнах се и се преобразих отново в белият тигър и избягах в гората без да кажа нищо.

Препусках докато не стигнах до онова езеро в края на гората, където се преобразих отново в човешката си форма. Влязох в него, а ледената вода не ме притесняваше ни най-малко. Пристъпвах грациозно във водата и веднъж щом достигна гърдите ми започнах да плувам по навътре докато накрая не се гмурнах. Излязох на повърхността някъде около сто метра по-навътре и се отпуснах по гръб, затваряйки очи и изпразних съзнанието си, позволявайки на водата да снеме напрежението ми.

Не знам колко време стоях в това езеро. Беше сякаш умът ми се пречисти и бях загубила усет за време и за всичко. Накрая просто реших, че е време да излизам от водата и доплувах до брега. Излязох на сушата, а водата се стичаше от мен. Изстисках косата и изобщо не подозирах, че имаше някой друг тук с мен.

- Страхотно шоу спретна. – долових познат дълбок мъжки глас и се стреснах. Вдигнах поглед и видях Ерос, подпрян на скалите, съвсем гол.

- Какво правиш тук? Следиш ли ме?

- Очевидно щом съм тук. – отвърна саркастично и се оттласна от скалата, а аз се опитвах всячески да не гледам висящото нещо между краката ми. Бях все още гладна. И това хич не ме помагаше, за да потуша апетитът си. Вярно казваха, че апетитът идва с яденето. – Искаш ли да го докоснеш? Виждам, че привлече вниманието ти.

- Не бъди толкова арогантен, пекинез такъв. – завъртях очи и се опитах да мина покрай него, но той ме спря като обви ръка около лакътя ми.

- Мисля, че е време да зарежем хапливите коментари и да бъдем откровени един с друг, а? Какво ще кажеш?

Поех си дъх и затворих очи. Какво щях да кажа ли? Че бях гладна. Зверски гладна, както всеки път когато бях около него. Изваждаше най-животинското от мен.

- А, аз мисля...- обърнах се към него и поставих длани на татуираните му гърди. Искрите веднага пропълзяха през кожата ми. Потрих ги и тих гърлен звук се изтръгна от него. – Помниш какво ти обещах, нали? – щом ръцете ми достигнаха до корема му позволих на едната да продължи дори още по-надолу. Леките косъмчета под издяланото V ме погъделичкаха, а той беше стиснал челюсти и зелените му очи ме изгаряха.

- Не ти вярвам.

- О, нима? – нацупих устни невинно. – Това дълбоко ме наранява, Ерос. – прокарах ръка надолу по дължината му и той потрепери, а когато обвих ръка около дебелият му ствол той изръмжа и отново улови китката ми. Изсмях се и прехапах устни.

- Не знам каква игра играеш, но аз отказвах да бъда част от нея. Какво си ти? Защо си тук? Какво целиш, Лили?

- Искаш да знаеш какво съм аз? – измърках до ухото му.

- Да.

- Добре, ще ти кажа. Ще ти кажа всичко, но първо...искам те, Ерос. Не мога повече да отричам привличането ни. Наистина те искам. – потърках устни в кожата на шията му, а едната ми ръка все още бе около него. Той изръмжа и обви една огромна ръка около мен, притискайки ме към силното си тяло. Твърдите ми зърна опряха в гърдите му и той просто ме гледаше с вълчите си очи, дишайки дълбоко, а сексуалният глад струеше от него. Ухаеше невероятно. Нищо не можеше да се сравнява с този аромат.

- Лили... - промълви дълбоко.

- Да, Ерос? – вперих очи в него и той потрепна щом раздвижих ръка по него.

- Мамка му! – прокле под нос и обхвана тилът ми. Приведе се и разби устни в моите, а аз се подсмихнах и отвърнах мигновено. Опияняваше ме. Сексуалната енергия се блъскаше в мен и ме захранваше. Движех ръка нагоре-надолу по твърдият ствол, а той ту ръмжеше, ту стенеше и захапваше устните ми. Плъзна свободната си ръка нагоре по тялото ми и щом достигна гърдите ми, стисна едната и пръстите му се заиграха с втвърденото ми топче, карайки ме да изстена и да отделя устни от него. Той зарови лице между шията и рамото ми и устните му започнаха да обхождат кожата ми, подпалвайки я. Мамка му! Не знам какво му беше специалното, но да му се не види наистина беше хубаво. Затворих очи и устните ми се разтегнаха в блажена, доволна усмивка. – Толкова сладка. – изрече гърлено, а дъхът му пареше където бе целувал. Изкикотих се и забързах темпото на ръката си, а той беше близо. Вероятно по-близо отколкото бе редно и това би било жалко.

- Чукай ме, Ерос. – погледнах го в очите и прехапах устни, и видях как огньовете избухнаха в златните му очи. – Покажи ми, че са те кръстили така с причина.

- Мислех, че никога няма да го кажеш. – изръмжа и ме повдигна. Обвих крака около него и той отново сля устните ни. Гърбът ми опря в студените скали, а той се залепи плътно за мен.

- Ерос, братл-О, мамка му! - познат мъжки глас проехтя из гората и двамата изръмжахме на тъпакът, който посмя да ни прекъсне. – Аз, ъм, аз, такова...

- Какво искаш, Евър? Малко съм зает, както виждаш. – изръмжа, а бетата му прочисти гърло.

- Виждам това, прекалено добре. родителите на Айви не са доволни от стеклите се обстоятелства. Вдигнали са се на бунт, други вълци ги подкрепят.

- Ти трябва да се ебаваш с мен. – Ерос изръмжа и ме пусна на земята. – Чакай ме у нас, все още не сме приключили.

Отдели се от мен и скочи, преобразявайки се в огромен бял вълк, заедно с бетата му, оставяйки ме сама и гола насред гората. И дотук с обядът ми.