Глава 12 - Луна...или пък дали?
ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. ОТНОВО Е ЛЮБИМАТА ВИ КАКА С НОВ ЪПДЕЙТ ЗА ВАС.
НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА И ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ КАКТО СЪС StanimiraAtanasova КРЪШВАМЕ ПО PAING TAKHON
(LOOK HIM UP HE A BABE)
НАУ ДО ЕНДЖОЙ, ПЛИЙС
ПЪРВОТО МЕМЕ ЗА ЛУНАТААААААААААААААА! ЙЕС! ЙЕС! ТЕНК Ю...ТЕНК Ю...И АЗ СЕ ПРИЗНАХ НА ТОВА.
КУЧЕТО МИ Е МЕМЕ ЗВЕЗДА И В ТАЗИ ИСТОРИЯ ХЕХЕХ
СЕГА ВЕЧЕ ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ
*Лилит*
- Можеш ли да се успокоиш малко? Поне за секунда? Зави ми се свят, заради теб.- Самаел попита докато правех нервни кръгчета около малката мотелска стая.
- Как в името на Луцифер искаш да бъда спокойна, когато той идва?!
- В моя защита...
- Не смей! – креснах. Знаех какво щеше да каже..."Казах ли ти?". Каза ми го вече не знам колко пъти в рамките на един час и ако го чуех още веднъж щях да го нанижа на коловете на леглото за задника. Не ме интересуваше дали беше ангел или не.
- Знаеше, че в даден момент ще се стигне това, Лилит...не си толкова глупава.
- О, млъквай! Последният път, в който го видях бе когато убих онази кучка пред очите му.
- И той какво ти каза?
- Че това далеч не е краят. – завъртях очи и се пльоснах на леглото. – Трябва да знам къде е, за да довърша започнатото. Трябваше да съм го направила много отдавна. Минаха се хиляди години от последната ни среща. Как е още жив, да му се не види? Нали уж е смъртен?
- Носи се слух, че е отново в Едем. Бог му е простил.
- Мамка му! – изправих се от леглото и прокарах пръсти през косата си, скубейки я от нерви. – Трябва да го намеря първа. Трябва да сложа край, Самаел. Трябваше да съм го направила още отдавна, но бях достатъчно глупава за да го оставя жив. Но мамка му, исках да се мъчи. Исках да гледам как се мъчи след като му отнех най-ценното, точно както той направи с мен. Исках да мизерства както правех аз през цялото това време. Трябваше да го убия и лично да го изтезавам в Ада.
- Ще имаш шанса да го направиш стига да сме достатъчно бързи.
Това бяха прекалено голямо „ако". Мамка му, получавах главоболие от всичкото това нещо и имах нужда от храна. И то веднага. Иначе не отговарях за последствията.
- Което не знам как ще се получи предвид факта, че знае къде си щом ти изпрати това. – подхвърли цветето и аз го изпрасках щом дойде на сантиметри от мен.
- Махни това нещо от мен!
Той го улови и го разгледа, а след това ме погледна със сключени във въпрос вежди.
- Защо?
- Изгубих девствеността си на това цвете.
По-скоро ми я взеха насила.
- Ил! – метна го все едно беше краставо и аз завъртях очи.
- Не на същото, идиотоподобен имбецил такъв. Но бяла лилия беше това, което той трябваше да представи на сутринта след първата брачна нощ, като доказателство че сме изконсумирали връзката си и съм била чиста.
- Ооо, да! Спомням си този ден. – прозрението го заля и аз отново завъртях очи. Как можеше да бъде толкова тъп, а същевременно да е същество с висш интелект. – Изглеждаше отвратително.
- Благодаря ти. Наистина знаеш как да накараш една жена да се чувства по-добре. – отвърнах саркастично и този път той беше този, който завъртя очи.
- Знаеш какво исках да кажа, Лилит. Сега не е времето за сарказъм. Пък и това е възможно най-долнопробната форма на остроумие.
- Майната ти! – завъртях очи за енти път и дори отидох толкова далеч, че да му покажа среден пръст, което истински го развесели. Развесели го дотолкова, че се просна на леглото по гръб, изпадайки в пристъп на див, необуздан смях и дори се държеше за корема. Изчаках минута...две...три, но той така и не спираше да се кикоти. – Приключи ли? – сложих ръка на ханша си. – Не, че нещо но съм гладна и мисля да отида да хапна нещо.
- Забавлявай се! Но не много...не искам после да разчиствам след теб.
- Добре, мамо.
- Не говори на чичо си така, малката или се боя че ще трябва да докладвам на баща ти.
- Прати му поздрави. – усмихнах му се и се дематериализирах.
...
След кратката ми закуска в една затънтена уличка в центалната част на града се запътих обратно към пределите на прайда. Закусих с един китаец или поне изглеждаше и миришеше на такъв. Харесах си го зад един клуб и го накарах да ме последва до уличката. Накратко, изчуках го и после изсмуках душата му и сега бях като нова. И еуфорията беше започнала да ми действа, защото то това което изпитвах разбрах, че беше човек на изкуството. Обичаше да рисува и мен ме обземаше странното желание да нарисувам нещо на площада, като използвам трупове и кръв. Може би знакът ми би бил стоял много добре. И също така си умирах за китайско. Жалко, че нямаше денонощни ресторанти. И това ти било 21 век.
Прибрах се обратно в колибата, която бях преватизирала от някакъв си мъртвец и хич не се изненадах, когато заварих господин Кожени гащи в нея. Беше малко след като слънцето бе изгряло и съдейки по миризмата на пот и гора, която се носеше от него сутрешното им бягане бе минали. При това се беше настанил и на леглото. Само да знаеше по-миналата вечер какви неща бях правила на него, пич...само ако знаеше вероятно никога повече нямаше да искаш да седнеш на него.
- Къде по дяволите беше?! – изръмжа в секундата, в която ме видя и се изправи от леглото все едно бе на пружина.
- Както те кара да си помислиш дори и за секунда, че бих ти казала?
- Къде.Беше? – процеди през зъби и аз примигах. Броя да три....едно...три.
- Разкарай се, пекинез такъв. – отсвирих го.
- С Барби ли беше? – пристъпи към мен докато не бяхме лице в лице. Подуши ме и очите му станаха златисти и си пое дълбоко въздух. - Вониш на него. И на друг. Вониш на секс! – изръмжа.
- Разкарай се, Ерос! – казах бавно и предупредително.
- Не! – изръмжа. – Трябва да знам с кого си се чукала!
- Нима? И защо?
- Защото си моя Луна!
- О, така ли? И от кога? – наклоних глава настрани. – Защото не помня някъде да съм давала съгласието си. Разкарай се, Ерос. Уморена съм. Искам да си легна. Не съм спала и не съм в настроение.
- Не ме интересува дали си съгласна или не! Такава е волята на Богинята и това ще стане!
Е, само това не биваше да ми казваш!
- Майната ти! Майната ѝ и на нея! Майната им на всички! Не давам пет пари, за това което тази кучка иска и ти си жалък глупак за да я слушаш.
- Не говори така за нея!
- Нима? И какво ще направиш? Няма да бъда твоя Луна! Няма да бъда ничия Луна.
- Ще видим това. – погледна ме мрачно и преди дори да успея да реагирам ме беше хванал за ръката и в следващата секунда бяхме навън на главната поляна, където още имаше вълци и още тренираха.
- Вълци, внимание! – извика, а гласът му беше по-дълбок от обикновено и почти разтресе земята. Всички спряха каквото правеха и впериха погледи в нас. Той ги огледа и прочисти гърло. – Както някои от вас знаят, открих спътницата си. Това е същото момиче, което открихме на границата преди седмица и тя ще бъде ваша Луна!
Не! Той не направи това!
Вълците изпаднаха във възторг и пляскаха, а аз си представях всички възможни начини по които можех да го убия докато се тресях от гняв.
- Тишина! – извика пак с онзи дълбок глас и всички млъкнаха. - Някой да възразява? Но и да възразявате това не е от значение, защото вече е решено. Тя ще даде бъдеще на този прайд и всеки, който не е съгласен е свободен да си върви.
- Всъщност, Алфа... - дразнещ женски глас изпъкна на фона на мълчанието и един рус галфон се показа, заставайки най-отпред. – Аз възразявам.
- Айви! – Ерос изръмжа. – Върни се обратно в строя!
- Не. – подсмихна се. – Аз, Айви Мидолс предизвиквам тази кучка за позицията на Луна на този прайд.