Демонична Луна (18+)

ГЛАВАТА Е ОГРОМНА, А КЛИФХЕНГЪРЪТ ОЩЕ ПОВЕЧЕ ХЕ-ХЕ

ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ КОЛКОТО ВИЕ ИСКАТЕ ЕВЪР В ЛЕГЛОТО СИ ХЕХЕ, АМА НЕКА НЕКА...ТАКА ДАДИ ФОКИН ЕРОС СИ ОСТАВА ЗА МЕН И Lecrecya *ЗЪЛ СМЯХ* *ПОТРИВА ЗЛОБНО РЪЧИЧКИ*

НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА

ОБИЧАМ ВИ

А, СЕГА ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ

*Лилит*

В мой интерес било да отида. Как ли пък не. Седях и се смеех може би цели десет минути след като той си тръгна. Беше страшно забавен този тип, признавам му го. Беше също така и доста добър актьор щом успя да го каже с толкова сериозна физиономия. Мъж с много таланти, от който най-големият му беше че не можех да погълна душата му и това не ми харесваше. И точно така доброто ми настроение си обра чукалата, каза ми „Сайонара" и се пръждоса, оставяйки ме кисела.

Случката от по-рано сутринта не ми излизаше от главата, а красивата ми майка имаше наглостта дори да ми се изсмее в лицето.

*Ретроспекция*

-      Нима мислеше, че е толкова лесно? – изсмя ми се в лицето. Истински, бурен смях заради който ми идваше да я удуша с голи ръце. – Извинявай, но това е най-смешното нещо, което някога съм чувала след това че Фалшивият Бог е истиснкият Бог. Прощавай. – отпи от бокала с виното си. – Така вече е по-добре. – пое си дъх, а аз се тресях от гняв.

-      Всичко това е по твоя вина! Защо изобщо трябва да продължаваш да се месиш в живота ми! Защо Ерос е толкова специален? Защо не мога да го убия и защо шибаният Уудс промълви неговото име точно преди да издъхне.

-      Предполагам, никога няма да намериш отговорът на последният си въпрос, защото беше достатъчно глупава и го уби, нали Лили?

-      Не ме наричай така!

-      Ще те наричам, както искам. Ти си ми дъщеря.

-      Нима? А, тогава защо започвам да се чувствам все повече и повече, като твоя поданичка? Искам отговори, майко! Защо е Ерос е толкова специален и защо не мога да го убия?

-      Можеш.

Е, тази жена вече се подигравеше с мен.

-      Не, не мога. Опитах вече.

-      Не, дъще. Опита се да погълнеш душата му и се провали. Но той все още е смъртен, макар и да е Ликан, все още кърви. Можеш да го убиеш, но дълбоко в себе си не искаш защото знаеш че убиеш ли го си отива и последният ти шанс да получиш това, което винаги си искала. Ерос ти трябва и го знаеш.

*Край на ретроспекцията*

Думите ѝ отново закънтяха в главата ми с пълна сила и разпалиха огънят на гнева в мен и всяка моя клетка живна от пламъците. Мразех я. Мразех я затова, че цял живот ме правеше нейна марионетка и не можех да разруша конците, с които ме управляваше. Мразех я за това, че знаеше най-голямата ми слабост и я използваше срещу мен. Мразех я и за това, че казваше че прави всичко за мен, а същевременно бях пионка в ръцете ѝ и в играта ѝ. Игра, чийто правила не знаех и отказвах да участвам. Познавах я и знаех, че е намислила нещо и беше само въпрос на време да разбера какво е точно. И най-ме дразнеше фактът, че тя ме познаваше и знаеше, че отвръщах на ударът с удар.

Разбрах, че е Ерос всъщност е бил сериозен за вечерята едва, когато излязох от банята и намерих една черна рокля, с бельо, обувки и разни други неща на леглото в едната единствена стая и до нея имаше красноречива бележка. „Чакам те в осем. Ще изпратя някого да те вземе." Тъпак. Завъртях очи и метнах бележката. Огледах роклята и издадох едно тихо „Хм" преди да я метна обратно на леглото.

Отворих сака с всички дрехи, които с Дев бяме купили в Ню Орлиънс докато все още бяхме под въздействието на еуфорията и направих лека гримаса щом огледах всичко. Това бяха всичко друго, но не и дрехи но беше по-добре от нищо предполагам. Единственото хубавото нещо случило ми се беше това, че този път Еуфорията бе поносима, като изключим желанието за такос което изпитвах и внезапното желание да разкърша ханш на някоя песен на Шакира, каквото и да беше това. От друга страна ме гонеше съвсем леека параноя, защото от Национална сигурност бяха по петите ми и трябваше да огранича храненията си днес. Те ме наблюдаваха. Винаги го правеха. Дори и когато танцувах на Шакира. Особено тогава. Обичаха латиноси. Всеки обичаше латиноси и с право. Добре, че поне краткият ни момент с шоколадовият ми беше дал предостатъчно сили за да искарам не един, а може би дори три дни. Изненадващо, знам...Поне за едно да беше полезен. Но пък беше вкусен, мамка му. Този негов сексуален глад беше просто Мммм. Не можех да погълна душата му, а нещо ме спираше от това да го оглозгам. Под нещо, разбирайте хубавата ми майка и глупавата връзка, но за не щастие беше права...той ми беше нужен за да получа това, което винаги съм искала. Беше част и от нещо повече както изглеждаше и скоро щях да разбера какво бе то, а дотогава...щях да вечерям с Алфа шоколад предполагам и щях да извлека максимална доза забавление. Провалих се в опита си да го убия, но това не значеше че не мога да го измъчвам. И знаех как при това. В крайна сметка той беше мъж, алфа при това, а аз бях Лилит – богинята на секса и покварата.

*Ерос*

- Богиньо, как не се сетих? Аз съм една изкуфяла дърта чанта. Разбира се! Мога да направя от специалните стекове с масло и билки на старата Лори.

- Да, Мамо Делфин, стековете определено са добро решение и ще ѝ харесат. – въздъхнах за пореден път от два часа насам. Старата ни дама бе твърдо решена да блесне в кухнята, за да се покаже пред бъдещата им Луна и през последният един час обсъждахме какво да ѝ сготви.

- Знаеш ли как предпочита телешкото?

Та, аз не знаех тя коя е, от къде да знам как обича телешкото си.

- Добре изпечено, предполагам. – свих рамене.

- Нещо за невероятните ти стекове ли чух, мамо Делфин? И впрочем, гладен съм. Какво имаш за любимият си син? – Евър изникна зад гърба ми от нищото.

- Момче, ти само със стомахът си ли мислиш? Вечно си гладен. Как ще те изхранва спътницата ти?

- Не, мамо Делфин, използвам и главата си. И колкото до вторият ти въпрос...тя ме ще обича и ще ме храни и храни докато обича и обича докато ме храни. Ще ми готви всякакви вкусотии, а аз ще ѝ благодаря за това докато ѝ преча в кухнята.

- Ти си такова пале...ама, от онези разглезените ретривъри.

- А, ти си псе. Не оценяваш това, което имаш.

- Вече говорихме за това, Ерос. – наежих се и свих юмрук на плота.

- И поумня ли? Не. – завъртя очи и отвори хладилника. Извади си едно кенче сода и то издаде онова „Сссс" щом той го отвори и надигна.

- Евър, скъпи престани да пиеш тази химия. Направила съм превъзходен сладък чай.

Сладък чай ли чух?

- Наистина ли? Сладък чай? – лицето му се озари подобно на моето цялото щом чу това и мигновено остави кенчето на плота.

Мама Делфин просто се засмя и отиде до другият хладилник, от който извади ледена, запотена кана със южняшки сладък чай. Наля в три високи чаши и с Евър ги пресушихме за секунди.

- Е, продължаваме ли с менюто за довечера, Ерос, скъпи? – попита и да аз изстенах от досада. Богиньо, още ли имаше за обсъждане?

...

Усетих, че идва още преди един от войниците ми да обяви, че бяха тук. От сутринта насам я усещах по-силно; първо, защото беше приела част от миризмата ми и второ, защото връзката започваше да се формира. Страничен ефект от целувката.

Стоеше по средата на трапезарията, точно до масата потропвайки нервно с крак и с кръстосани ръце. Носеше черната рокля и обувки, които ѝ бях изпратил и майко мила, тази рокля сякаш беше пита за нея. Какво? Бях мъж и не можех да кажа на черното бяло и няма да си кривя душата бих я чукал точно в тази рокля и обувки на масата.

- Знам, че си тук, чихи. Слизай, защото съм гладна и ако не искаш да вечерям теб по-добре си довлечи стегнатият шоколадов задник долу вече!

- Нещо против шоколадови задници ли имаш? – слязох по стълбите, бавно и подсмихвайки, а тя ме огледа от глава до пети, но после устните ѝ се разтегнаха в секси малка усмивка.

- Нямам против никакви задници. Видя това сутринта.

Мхмм, определено гостите ти говореха много добре за това.

- Мхм, видях.

- Какво има, кожени гащи? Ревнуваш ли? – погледна ме предизвикателно в очите и аз се изсмях.

Ха.

- Ако те ревнувах, Лили щеше да си личи от километри и щеше да го знаеш. – взех и последното стъпало и след това направих няколко крачки, за да се отзова пред нея. – Сега, нека сядаме. Имаше много да си говорим и малко време.

- Нека започваме тогава. Колкото по-бързо започнем, толкова по-бързо ще си тръгна. – завъртя очи и аз сподавих ръмжането, което напираше в гърлото ми и вместо това дръпнах стола ѝ, което я изненада, но не каза нищо, а само изхъмка тихо. Бутнах стола ѝ напред и отидох до барчето.

- Какво ще пиеш?

- Зависи, какво предлагаш?

- Една хубава бутилка отлежало мерло? - попитах щом грабнах бутилката.

- Звучи добре.

Махнах фолиото и отворих виното с тирбушона, който седеше на шкафчето.

- Кажи кога. – казах и доближих гърлото на бутилката до чашата и червената течност се изливаше вътре. Очаквах я да каже почти веднага да спра, но тя ме изненада когато не го направи дори когато чашата бе наполовина пълна и продължаваше да си мълчи. Това не беше добре, защото не знаех дали да се възбуждам от факта, че пиеше или да ме е страх защото едно бях научил е, че хубава жена обичаше ли да пие, то тя беше опасна и луда.

- Стига. – сложи длан на ръката ми, усмихвайки ми се и аз спрях да наливам едва от един пръст от ръба. – Благодаря Ви, любезни господине. – завъртя се по езика ѝ и по един определен начин и червените ѝ устни се разтегнаха в палава усмивка. Аз единствено издадох едно недоверчиво „Хм" и налях вино и за себе си преди да седна срещу нея. Вдигнахме чаши в наздравица и тя отпи огромна глътка от виното си, като разбира се имаше няколко капки отстрани на устните си и имаше наглостта да ги обере с пръст и след това да ги изсмуче. И след това сутринта, мамка му...след това сутринта ми идеше да я бутна на колене на замята и да ѝ дам нещо много по-голямо то палецът ѝ, което да смуче така. Панталоните вече ми бяха отесняли, а не бяха минали и десет минути от както дойде...чудесно. Просто чудесно!

- Какво? – ококори сивите си очи невинно срещу мен, застивайки с пръст между месестите си червени устни. Правеше това нарочно. Сигурен бях. Проклета да е и тя и богинята, че ми я изпрати и тази връзка между нас. И проклет да бъда аз, за това че избрах точно сега да обуя кожен панталон.

- Нищо. – прочистих гърло и отпих от собствената си чаша вино, мислейки си че тя ми помогна да се съвзема.

- Е? – облегна се напред на масата и заради това гърдите ѝ едва не изскочиха от роклята и не ме поздравиха лично, което едва не ме накара да се задавя върху виното си.

- Е?

И двамата се изсмяхме на неловката тишина, но нейният смях бе по-скоро подигравателен и това не ми хареса. Никак.

- Добре, нека даваме по същество.

- Можем ли да хапнем първо? Наистина умирам от глад и това не е в полза на никого. – думите се извъртяха по езика ѝ изключително сладко, а палецът ѝ рисуваше форми по покривката. Върхът на езика ѝ беше навън и знаех, че го прави нарочно за да ме дразни.

Направих знак на една от Омегите, която тъкмо влизаше в кухнята и тя веднага дойде.

- Да, Алфа?

- Ще ни донесеш ли вечерята, Мери?

- Разбира се, Алфа. – дребната брюнетка кимна покорно и се върна обратно в кухнята с наведена глава, което видях че хич не се хареса на Лили.

Никой от нас двама ни не каза нищо докато до носовете ни достигна прекрасната арома на стековете на Мама Делфин.

- Надявам се да не се погнусиш. – промълвих, а тя ме изгледа странно. Мери остави порцията пред Лили, а втора Омега остави и моята вечеря пред мен, което я накара да погледне своята чиния, след това моята, пак нейната и пак моята и примига.

- Ядеш сурово месо?

- Всеки шифтър го прави. Би трябвало да знаеш това...един от нас си все пак. – промърморих и отрязах едно парче от единият стек и го пъхнах в устата си.

Тя просто изпухтя и отряза парче от нейният и устните ѝ се обвиха около парчето месо.

- Не мога да ям животните сурови. Всъщност дори и сготвени не съм им фен.

- Не изглеждаш на вегетарианец.

- Не съм. Просто животните не са любимата ми храна. Ям ги, ако се налага. – сви рамена.

- Хммм. – кимнах. Май това беше първото нещо, което научавах за нея. – Мамка му! - Ножът ми отплесна от ръката и ме поряза по китката и мигновено малка капка кръв се показа. Това грабна вниманието ѝ и нещо проблясна в очите ѝ точно когато бях на път да изсмуча малкото количество кръв. Тя се изправи и това ме изненада, но още повече се изненадах когато в следващият момент се озова на колене на масата точно пред мен. Гледаше ме предизвикателно в очите и беше хванала ръката ми, а тялото ми бе сковано от нещо средно между страх и възбуда. Езикът ѝ се подаде навън и облиза тънката струйка кръв, оставяйки здрава кожа без спомен от рана след себе си.

- Наистина си вкусен. – облиза устни.

- Какво? – сключих вежди объркано. Тя просто седна, провесвайки крака от двете ми страни и ме хвана за яката, дърпайки ме към нея.

- Вкусен си. Вкусът ти ми харесва. – измърка и погледът ѝ се плъзна по цялото ми лице, като щом стигна устните ми тя прехапа своите. Тихо ръмжане се надигна от гърдите ми и тя се подсмихна и имах чувството, че панталонът ми още малко и щеше да се скъса заради напрежението, което ерекцията ми оказваше върху него. Лили усети това, защото се изсмя и погали слабините ми, карайки ме да изръмжа по-силно.

- Долу, момче! – изкикоти се, а аз изръмжах още веднъж. Допирът ѝ беше...мамка му, допирът ѝ беше почти божествен.

- Не си играй с мен!

- Защо? – погледна ме невинно. – Забавно е. Този сексуален глад, който струи от теб...Ммм, толкова е вкусен. – измърка и вълкът ми беше на ръба. Плъзна ръце нагоре по бедрата ми, след това нагоре по корема и гърдите ми и следях всяко нейно движение. Изненада ме, когато отново започна да ги движи надолу и този път не само ме погали там, ами го сграбчи. – Знаеш ли, Ерос? Наистина си умирам да усетя това голямо, дебело шоколадово чудовище вътре в мен, но няма да го направя докато сме обвързани. Знаеш ли защо? Защото не искам да се обвързвам. Особено пък за едно куче. Кажи ми, Ерос, какво толкова специално има в теб, та трябваше да ме обвържат точно за теб? Хм? Какво е това, което те прави толкова специален?

За какво по дяволите говореше?

- Не. Знам.За. Какво. Говориш. – казах насечено и това не ѝ хареса. Присви очите си и прехапа устни.

- Нима? Наистина не е в твоя полза да ме лъжеш, Ерос. – изстенах от начинът, по който името ми се завърташе по езика ѝ. Тя се подсмихна преди да подаде този греховен език отново леко навън, колкото да извади поредна реакция от мен. Нацупи леко устни и се приведе, гледайки ме право в очите.

- Искаш ме нали, Ерос? – наклоних глава настрани заради въпросът ѝ. – Знам, че е така, затова те моля за една мъничка услуга.

- Какво?

- Отрежи ме. Разруши връзката ни и после можеш да ме имаш колкото искаш. Във всяка поза, навсякъде из къщата, из гората, навсякъде.

Това ли било? Защо ли не се изненадвах.

- Това е...това е доста съблазнителна оферта, но се боя че няма как да стане.

Остана напълно шокирана от отговорът ми и подобно на сутринта ме пусна като попарена.

- Какво? Не разбирам. Как? Как го правиш? Как можеш да ми устоиш?

За какво говореше? И защо всяка нейно следващо действие или дума ме убеждаваха, че тя изобщо не беше като нас. Тя не беше никакъв шифтър. Тръгна да тава от масата, но хванах китките ѝ и я накарах да стои на място.

- Какво си ти?

- Знаеш какво съм. Аз съм шибан тайгършифтър.

- Твърде жалко, че вече не ти вярвам. Никоя шибана котка няма черни очи или змийски език. Какво си ти, Лили?

Присви сивите си очи и стисна челюсти.

- Защо искаш да знаеш?

- Защото си на моя територия и трябва да знам! Какво правиш тук? Кой те изпрати.

- В името на Луцифер, никой не ме е изпращал. – завъртя очи с досада и се отскубна от хватката ми. Стана от маста пуфтейки и аз я последвах. – Искаш да знаеш какво правя тук? Добре. Дойдох на приключение.

- Какво приключение?

- На какво може? Искам да се забавлявам. Изненадващо животът в Ада не е особен приятен.

- Какво? За какво по дяволите говориш?

- О, Сатана, наистина сте тъпи. – отново завъртя очи. – Нима си толкова глупав и не се досети, че съм шибан-

- Ерос! – точно когато Лили бе на път да си изпее всичко Евър трябваше да нахълта. Чудесно. Просто шибано чудесно! С черешка отгоре.

- Какво! – изръмжах.

- Отвън има мъж.

- И?

- Търси Луна.

Това прикова вниманието ѝ и излетя още преди нас. Излезе навън и се закова на място щом видя високият, светлокос мъж пред нас.

- С-сам?

- Здравей, Лили.