Глава 9 - Вечеря
КЪСИЧКО, НО ОТ СЪРЦЕ. ВЛИЗА ДОБРЕ СЪС СУТРЕШНОТО КАФЕ И Е ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ДАДИ ФОКИН ЕРОС.
НАСЛЕДЕТЕ Ѝ СЕ НА МАКС.
ОБИЧАМ ВИ
ИСКМА ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ КАКТО КОМАР ИСКА ДА ТЕ ХАПЕ.
*Ерос*
Не знам какво се случи. В единият момент се карахме, в следващият ме обзе желанието да я накарам да млъкне и го направих по най-странният възможен начин, а в още по-следващият тя не беше тази Лили, която познавах. Всъщност, тя не беше същата още в момента в който я видях щом отворих очи. Изглеждаше по-млада и по-силна. Силата струеше от нея. Имаше и нещо различно в държанието ѝ. Нямаше и следа от изплашеното момиче, което намерих в гората преди няколко вечери. Дори мисля, че то никога не бе съществувало, но въпроса е защо тогава дойде тук и защо се преструваше.
Тя просто изчезна щом се отдръпнахме един от друг. Просто направи „Пуф" и изчезна сякаш никога не е била в стаята ми и дори да приличаше на сън аз знаех истината. Никога не бих могъл да забравя катранените очи и змийският език. Какво беше тя, по дяволите? Защото изобщо не ми приличаше на тайгършифтърът, за който се който се представяше.
Нямаше да излъжа обаче, ако кажа че ми хареса да я целувам. Беше странно - да, но беше хубаво също така. Все още се чудех какво правеше в стаята ми по това време. По дяволите, чудех се какво изобщо правеше тук на първо място, но това бяха все въпроси които смятах да ѝ задада. Трябваше да знам какво се случва и най-важното коя и какво беше тя.
Бях мълчалив пред цялата ни сутрешна тренировка и Евър забеляза това, но избра да не ме разпитва. Това беше може би най-умната му постъпка досега. Познаваше ме, знаеше че нещо ме тормозеше, но също така знаеше и че няма да му кажа и затова предпочиташе да не задава излишни въпроси. С Евър се познавахме от повече от век и за този век се познавахме до болка. Бяхме като братя. Той беше единственото семейство, което имах през годините, в които бях далеч от дома след смъртта на майка.
- Добре, това беше за днес. – разпуснах ги щом тренировката свърши и всички си отидоха по домовете с изключение на Айви и свитата ѝ.
- Алфа.
- Не сега, Айви, не съм в настроение. – отвърнах вяло и минах покрай нея, но тя ме спря като сложи ръка на бицепса ми, което прикова вниманието ми, а вълкът ми изръмжа в съзнанието ми.
- Липсвахте ми снощи. Има ли шанс да се позабавляваме днес? – опитваше се да бъде предизвикателна, но мамка му, защото сега ми изглеждаше единствено пресилено и...отблъскващо.
- Не, Айви, имам работа.
- Нима работата е по-важна от мен, Ерос?
Ерос? Ерос? Тази ми се беше качила на главата.
- Първо, аз теб съм Алфа и второ. – хванах ръката ѝ и я махнах мен. – Не ме докосвай без да съм ти позволил. – изръмжах, забелвайки зъби и тя беше истински шокирана.
Минах покрай нея, изхъмквайки недоволно. Лили. Трябваше да говоря с Лили и съдейки по аромата, който улавях тя беше тук. Което не знаех дали бе успокоение или не.
- Алфа, почакайте. – възрастен мъж, който познавах сравнително добре ме настигна.
- Да, Грийн?
- С жена ми снощи чухме странни шумове от колибата на Рийвс.
- От колибата на Рийвс? - попитах, повдигайки вежда.
- Да, Алфа.
Странно. Колибата бе необитаема от седмици наред, тъй като Рийвс почина.
- Ще погледна и ще ти кажа веднага какво се случва. Благодаря, Грийн. – потупах мъжа по рамото и той кимна.
- Приятен ден, Алфа. Нека Богинята те благослови.
- Подобно.
Казах монотонно и се запътих към края на селището. Колибата на старият Рийвс, както казах бе необитаема от както той почина от старост преди няколко седмици. Умря сам и нещастен. Горкият човек...поне Богинята имаше милост над душата му и умря леко и спокойно в съня си.
Колкото по-близо бях до колибата толкова повече усещах миризмата на секс, пот, кръв и алкохол, с която се беше наситил въздухът заедно с миризмата на човеци. И можех да се закълна, че чувах стонове.
А, когато влязох вътре...когато влязох вътре изобщо не очаквах да заваря това. Очаквах всичко друго, но не и това. Не и шибана оргия, на която предполагаемата ми Луна се наслаждаваше докато надигаше бутилка Текила.
- Que pasa, amigo? – поздрави ме ведро, сякаш между нас нямаше шибана оргия, а аз виждах червено. Току що влязох в шибана оргия, а моята Луна се наслаждаше на всичко това. Какво се слуваше, за Бога?
- Какво.По.Дяволите.Се.Случва.Тук?! – мощният тътен, който е надигна от гърдите ми разлюла колижата и накара всички три двойки да спрат каквото правеха и да забодат погледи в мен. По дяволите, тук имаше и мои вълци! Дишай, Ерос! Дишай! Майната му на дишането, от тук насетне съм вампир!
- Ооо, успокой се! Защо не се присъединиш, убедена съм, че ще ти хареса. – Лили ми се усмихна и отново надигна бутилката.
- Лили!
- Ерос! – повтори със същата интонация. – Ако си тук, за да ми убиваш кефа по-добре си тръгни.
- Присъедини се, сладурче. Не хапем...много. – една блондинка ми се ухили. Даже не знам как ме забеляза предвид факта, че беше заета да бъде чукана. Окей, това беше!
- Всички да се разкарат от тук! Веднага! – използвах Алфа гласът си и двамата мои вълци веднага станаха на крака и нямаха време дори да си потърсят дрехите. После щях да се разправям с тях. След тях си тръгнаха и човеците, които още малко щяха да се напикаят от страх и сега остана само блондинката. Направих гримаса щом видях в какво състояние бяха телата ми и се мъчех да не гледам голата блондинка.
- Благодаря за забавлението, Лили, но се опасявам че трябва да вървя. Големият лош вълк май много много не ме харесва.
- Остави го, Джен. Безобиден е, само лае. - Лили се изкикоти, гледайки ме нагло право в очите
- Но е секси. Ако не го искаш за себе си ми го прати. С радост бих се погрижила за него. – обърна се към мен и ми намигна.
- Тук съм и чувам всичко.
- Именно. Затова ѝ го казвам. – блондинката примига и отново се обърна, а Лили ми се ухили. – Сега вече наистина ще вървя. – и просто изчезна. Подобно на Лили сутринта просто направи „Пуф" и изчезна в дън земя. Сякаш никога не е била тук.
- Какво се случва?
- Смисъл? – погледна ме глупаво и се изправи, затягайки халата си. Последвах я на където се бяхме запътили и влязохме в банята, където я чакаше приготвена вана.
- Знаеш за какво говоря, Лили. Какво се случва? Какво се случи сутринта и какво се случва сега? Защо си тук и кои бяха тези отрепки?
- Тук съм, защото исках собствено място, а колкото до приятелите ми..не ти дължа обяснение. – халата падна на земята, разкривайки изящната ѝ фигура и те пристъпи във водата. Малки вълнички се удряха в гърдите ѝ, а водата правеше малко за да скрие възбудените ѝ връхчета. Не исках да гледам. Наистина не исках, но буквално ми бяха пред лицето и усещах как баскетболните шорти ми отесняваха. – Поне ако ще висиш тук докато се къпя, като някакъв психопат би ли бил така добър да ми измиеш гърба?
Моля? Да ѝ измия гърба? Ама, за коя се беше взела тази?
- Не знам коя си и какво си, но ако не беше моя Луна досега сто пъти да съм те убил.
- Аааа! – вдигна ръце във въздуха в престорен страх. – Не ти се получи особено. Пробвай пак. – присви очи, гледайки ме празно, презрително. И мразех това. Около нея имаше толкова много неизвестни и ако наистина тя щеше да донесе бъдещето на този прайд трябваше да ги разнищя.
- Довечера ще вечеряме. Очаквам те в осем точно вкъщи. Ще изпратя някой от прислугата да ти донесе дрехи. И Лили, в твой интерес е да дойдеш.