Демонична Луна (18+)

НЯМА ЯДЕНЕ НА ХОРА В ТАЗИ ГЛАВА - ШОК ЗНАМ ХД. 

Е, НАДЯВАМ Е ДА ВИ ХАРЕСА, НИЩО ЧЕ Е МАЛКО ПО-ЛЕЖЕРНА, НО ПЪК КАКТО КАЗВА НАШИЯТ ПРИЯТЕЛ ВЕЛЗЕВУЛ "ХУБАВО Е ДА ВИДЯ ФИЗИОНОМИЯТА НА ЛИЦЕТО ТИ ЩОМ НЕЩО НЕ СТАНЕ НА ТВОЕТО" 

ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ КАКТО СПАЙК  ИСКА КАФЕ

*Лилит*

Връщането ми обратно в Орегон не беше част от плана. Особено пък, за да изпълня това за което дойдох на първо място, но отчаяните времена изискваха отчаяни мерки. А, думите на онази вуву откачалка не излизаха от главата ми. Не съм можела да се оттърва от него. Ха, да бе, да. Не ми пукаше дали беше наследничка на Мари Леву или не, но явно тя не знаеше че каквото искаше Лилит го получаваше. Защото Лилит не играеше по правилата на никого и май хората бяха забравили това, но не се тревожете, сега щеше да им дойде като дъжд от ясно небе.

Първо онази кучка майка ми отказа да развали връзката ни, сега дори и шибаната вуду кралица не можа и ми каза, че той ми трябвал и няма да мога да се отърва от него. Ха, как ли пък не. И като заговорихме за онази кучка, не ми се беше явявала от онази нощ насам. Да имаше късмета да го направи или да ми чете конско обаче за това, което бях на път да направя. Наясно бях, че майка знаеш всичко. Може би дори знаеше всеки мой ход, но честно да си кажа не ми пукаше. Даже грам. Тя щеше да е виновна за смъртта на Ерос, а не аз. Тя ме обвърза с него и неговата кръв щеше да е по нейните ръце. Ерос трябваше да умре. Щом не можеше връзката да е развали по друг начин, то тогава това беше единственият ми изход. Нямаше как да остана свързана с него, с който и да било друг, защото колкото и да се опитвах да устоя на връзката все някога щях да поддам и това нямаше да е добре. Ето, за това мразех майка. Отнемаше собственият избор на хората си, в кого да се влюбят. И после казват, че аз съм била лошата. Външният вид лъжеше.

Кацнах на същото място, на което убих приятелчетата ми и забелязах, че телата им липсваха. На няколко метра от мен имаше импровизиран гроб и предполагам там бяха заровени останките на Декър. Слънцето още не бе изгряло и това ми беше само от полза. Нека купонът започнеше.

Разперих криле и литнах. Носех се из въздуха, а вятърът галеше лицето ми. Застанах пред прозореца на стаята му. Единствената светлина в стаята идваше от лампата на шкафчето му и той спеше спокойно. Дематериализирах се вътре и застанах пред огромното легло, на което той лежеше по гръб и хъркаше като някакъв звяр от приказките. Наклоних глава на една страна, опитвайки се да преценя какво да направя с него. Можех да го изям тук на място. Можех да му подаря и най-силният оргазъм в живота преди да погълна душата му или да го удуша. Решения, решения...

На лицето ми изгря сатанична усмивка щом видях рогатата си сянка, която играеше на стената щом се надвесих над леглото. Къщата беше тиха. Той беше сам в нея и нямаше опасност някой да ме хване. Коленичих на леглото и пропълзях до корема му, а тънкият бял чаршаф се отмести, правейки ми място. Обкрачих го и прокарах език по зъбите си. Не исках да го казвам, но мамка му, определено имаше защо да го правя. Тялото му беше силно и не бих имала нищо против да прокарам зъби и нокти по този циментиран корем и гърди. И съдейки по това, което опираше в мен не беше малък и другият аспект. Май щях да се позабавлявам първо. Прокарах ръка по корема му и той се размърда. Избълнува нещо и обърна глава на другата страна, все така спейки дълбоко. Гладът отново беше се събудил. Искаше плътта му или душата му. И аз с радост щях да му дам едно от двете. Пъхнах ръка зад мен и точно когато бях на път да го докосна нещо се случи и се намерих по гръб на леглото. Какво в името на Луцифер! Как?

- Коя си ти! – той изръмжа в лицето ми, стискайки челюстта ми между пръстите си, извисявайки ми се, а аз изпъшках. – Лили?! – изгледа ме невярващо. Навярно се бях трансформирала докато ни преобръщаше.

- А, не, английската кралица. Пусни ме! – изръмжах и той отпусна хватката си върху мен, изглеждайки почти уплашен.

- Мамка му, съжалявам. Не знаех, че си ти. – извъртя се от мен и скочих на крака, хуквайки към вратата но той ме спря. – Никъде няма да ходиш. – изгледа ме лошо и сложи грамадната си ръка на вратата. Моля?!

- Струва ли ми се или ми казваш какво да правя?

- Струва ли ми е или нахълта в къщата ми, в шибаната ми къща след като те нямаше за цели два шибани дни?

Е, добре...хвана ме.

- Къде беше, Лили?

- Не ти влиза в работата.

- Точно тук грешиш. – кръстоса грамадните си ръце пред голите си гърди. – Влиза ми в работата, защото се предполага да те направя шибана Луна на прайда ми.

Толкова ли му беше омръзнал живота на този мъж, та беше решил да се заяжда с мен?

- Ще те питам още веднъж, Лили. Къде. Беше?

- А, аз ще ти кажа още веднъж. Не.Те.Интересува! – повторих със същата интонация като него и пристъпих крачка напред, озовавайки се лице в лице с него. Присви зелените си очи, които потъмняха от гняв, а скулите ми примърдаха заедно с челюстта му. Юмруците ми се свиха от двете страни на тялото му и от всяка пора на тялото му струеше чист гняв и навярно ако беше някой друг щеше да го хване страх, но не и мен защото подобно на него аз също бях бясна.

- Напротив, интересува и ме и още как! – изкрещя. – Интересува ме, защото ти си моя! И като твой Алфа ти заповядвам да ми кажеш къде по дяволите си била! И си го набий в тази твоя дебела глава. Ще бъдеш Луна на този прайд без значение дали ти харесва или не!

О, само това не биваше да ми казваш!

- Знаеш ли какво? Наистина ми омръзна всички да си мислите, че можете да ме контролирате и да ми казвате какво да правя. Казах го на майка, казах го на Декър и на Уудс, сега го казвам и на теб. Никой.Не.Може.Да.Ме.Контролира! – изръмжах в лицето му. Щях да го разкъсам. Толкова бях бясна. Просто щях да го разкъсам както направих с Декър и Уудс и всички онези в Ню Орлиънс. Той просто не отделяше поглед, но не даваше вид да го е страх от мен и това ме побъркваше. Измери ме с поглед и после направи нещо, което ме фрапира; наведе се и разби устните си в моите, обвивайки ръце около ханша ми, така че да няма къде да бягам и ме повдигна сякаш бях лека като перце. Не зная какво се промени. До преди една секунда си викахме в лицата, а в следващата той реши да ме целуне и в момента ожесточено се бореше с това да ме накара да му отвърна и собственоръчно падна в капанът ми. Глупаво пале.

Отвърнах на целувката, като се мъчех да игнорирам всички тръпки, които той пораждаше. Усещаше се...усещаше се сякаш се хранех. Носеше ми точно тази определена доза удоволствие. Долепи длан за тила ми и с палец погали челюстта ми, а езикът му пропълзя в устата ми и погали моя. Огромната му ерекция беше опряна между краката ми и това възбуждаше вътрешната ми сукуба, която просто искаше да си поиграе с него. Не се разсейвай, Лилит. Ти си тук, за да го убиеш и точно това ще направиш.

Разбира се, че щях да го направя...но първо исках малко да се позабавлявам. Пък и палето беше разгонено, какво пречеше да се възползвам. Поне щеше да умре щастлив.

Стисна ме за задника и изръмжах, вътрешно борейки се със себе си да не го убия на секундата. Никой не ме стискаше за задника. Никой.

Успокой се, Лилит. Прави се, че ти харесва. Истината беше, колкото и да не исках да си призная, че всичко до стискането на задника ми хареса. Можеше да се целува, признавах му го.

Положи ме по гръб на леглото и се надвеси над мен, но побързах да ни преобърна. Отметнах косата си и направих чупка в кръста, отривайки се в него. Той изръмжа отново и ме сграбчи и с двете ръце за задника. Е, вече наистина си го просеше. Изръмжах на свой ред и грабнах ръцете му, вдигайки ги над главата му и държейки ги там. Той отдели устни от мен и впи златистите си си очи в мен в шок. Прокарах пътека от целувки от корема към гърдите и шията му, а той буйстваше в леглото и беше ясно, че се чудеше от къде имах тази сила да държа сто и отгоре килограмов мъж закован за леглото. Щом стигнах до устните му, вдигнах чисто черните си очи към него и се насладих на ужасът който се изписа на лицето му.

- Какво?!

Змийският ми език си проправи път навън и докоснах устните му, приближавайки моите до неговите и всмукнах. И после всмукнах още веднъж и още веднъж и още веднъж, но с ужас разбрах че нищо не излезе.

- Какво?! Не... - Пуснах го и се отдръпнах бавно от него, а той ме гледаше така сякаш бе видял призрак. Мамка му!

- Лили...- гласът му потрепери. Трябваше да се махна от тук. Веднага.