Демонична Луна (18+)

ЗДРАВЕЙТЕ, ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ.

ДА, ДА, ЗНАМ ЧЕ МЕ НЯМАШЕ МНОГО ВРЕМЕ, НО АКО ТРЯБВА ДА СЪМ ЧЕСТНА НИТО МИ СЕ ПИШЕШЕ, НИТО НИЩО ЗАЩОО ЕДНА ОПРЕДЕЛЕНА СЦЕНА МИ ИЗВАЖДАШЕ ДУШИЧКАТА.

КАКТО И ДА Е, ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ КАКТО ДЕВ И ЛИЛИТ ИСКАХА ХАПВАНЕ.

И САМО ДА ПРЕДУПРЕДЯ, ЧЕ ТАЗИ ОПРЕДЕЛЕНА СЦЕНА МОЖЕ ДА НЕ Е ОСОБЕНО ПОДХОДЯЩА ЗА ВСИЧКИ, ТАКА ЧЕ АКО НЕ СЕ ЧУВСТВАТЕ КОМФОРТНО ДА ЧЕТЕТЕ ОРГИИ, ПО-ДОБРЕ Я ПРЕСКОЧЕТЕ.

СЪЩО ТАКА ЕЗИКЪТ, НА КОЙТО ГОВОРЯТ ВЪВ ФИНАЛНАТА СЦЕНА Е ЛУИЗИНСКИ КРЕОЛКИ ФРЕНСКИ И НЕ, НЕ ГО ЗНАМ. ВСИЧКО СЪМ ПРЕВЕЖДАЛА В ИНТЕРНЕТ И АКО СЛУЧАЙН ИМА ГРЕШКИ DONT COME AT ME

ООО, И ЗА МАЛКО ДА ЗАБРАВЯ...НАИСТИНА ЛИ НИКОЙ НЕ ПОМНИ ДЕВ? БЕШЕ ЗВЕЗДА В ЕДНА ОПРЕДЕЛАН ГЛАВА В ЕДНА ОПРЕДЕЛЕНА ИСТОРИЯ МИНАЛОТО ЛЯТО

ЧАКАМ ДА ВИДЯ КОЙ ЩЕ СИ СПОМНИ

*Лилит*

Все повече и повече харесвах този град. Имам предвид, имаше всичко от което се нуждаех – храна и алкохол. Имаше в изобилие и от двете. Улиците и клубовете бяха фрашкани с хора и досега бях добавила поне двеста в списъка си, което може би беше доста за една нощ, но щях да ги разделя някак си. Всъщност, да ги разделим.

- Нали знаеш, че не можеш да си избираш до безкрайност? Не сме в 1800те години вече, майко.

- Може да съм прекарала близо два века в затвор, но не съм ръждясала. Знам как да ловувам.

- Мхм, и затова ли те натикаха зад решетките?

- Това беше пристъп на гняв. Южняците изнасилваха и убиваха масово жени, които държаха в робство. Трябваше да отида и дам урок. – отвърнах нормално и отпих и това, което Девилин наричаше коктейл и ме убеди да опитам. Буквално беше доматен сок и водка и имаше стрък зеленчук, да му се невиди, беше по-хубав отколкото предполагах.

- Все още не разбирам защо той те изпрати в затвора. Не беше сякаш онези не си го заслужаваха. – сви рамене и отпи от чашата си.

- Защото баща ми винаги се е интересувал само от собственото си благо и никога няма да спре да го прави. Егоистично, себично копеле, това е той. – въздъхнах, опитвайки да сподавя поривът на гняв, който се надигаше в мен. Трябваше иначе на гарантирах колко можеха да се измъкнат живи от този клуб, ако изпуснех нервите си дори и малко. Смяна на темата. От това имах нужда. Да, точно така. – Нека сменим темата. Разбрах, че нещата не са вървяли много добре докато ме е нямало и някои не са били съгласни с лидерството ти.

- Могат да ми ядат задника. Бях най-близкото нещо до кралица, което можеше да ги управлява, но не спряха да мрънкат. Дори и нашите.

- Размножаването как върви?

- Върви добре. Само за последната година имаме пет хиляди нови бебета.

Впечатляващо.

- Имате ли нужда от компания, момичета? – високите столове до нас изскърцаха и бях на път да се обърна и да изсъскам към двамата мъже, когато Девилин сложи ръка върху моята и ме спря. Изгледах я злобно, на зловеща полуусмивка изгря на устните ѝ и вече знаех на къде биеше. Тазвечершната вечеря беше сервирана. Мускулите пръщяха от тях, но бяха хора. Ехх, и те щяха да свършат работа.

- Всъщност, момчета, имаме. – обърнах се към рижко и блонди.

- Чудесно. – те се усмихнаха.

...

*Неутрална гледна точка*

Четири чифта ръце галеха тялото ѝ и стенания в пълен синхрон огласяха помещението. Въздухът се бе наситил с миризмата на секс и бе попила дори по тях самите, но Лилит и сукубата харесваха това. Харесваха контролът, който имаха, а русият и рижавият мъж, които взеха от бара изобщо не възражаваха. Младата проститутка от друга страна, може и никога да не бе участвала в оргия, но беше прекалено друсана за да каже каквото и да е. И щеше да изкара добри пари. Какво друго я интересуваше?

- Мамка му, о да! – русият простена и облегна глава назад, а Лилит се ухили отгоре му. Завъртя глава и приятелят му направи същото в това време и те се усмихнаха един на друг. Рижавият в момента се радваше на две мацки, които боготворяха члена му и за него това беше раят. Девилин и проститутката се изправиха от него и се надигнаха, за да го целунат. Той се отдели от тях и ги хвана за косата, карайки ги да се целунат и те го направиха с охота. Награбиха се жадно и се изпиваха една друга, а Девилин дори я повали по гръб и прокара линия от целувки надолу по шията ѝ. Навири фалшивите и гърди във въздуха щом стигна до тях и Дев се подсмихна преди да обвие устни около едното твърдо връхче и да го помилва с език, карайки я да изстене. Повтори същото и с другото връхче преди да маркира пътя си още по-надолу и да се загуби в краката ѝ. Изведнъж на Лилит русият ѝ доскуча и се изправи грациозно и обкрачи лицето на проститутката, която бе повече от доволна. Прокара ръце по тялото ѝ, като не пропусна да стисне гърдите ѝ и да разтрие възбудените топчета и допълнителната стимулация я доведе до поредният оргазъм. Стисна здраво Лилит за бедрата дори впивайки нокти в кожата ѝ, но не спря да ѝ доставя удоволствие нито за секунда докато тя самата се разпадаше на хиляди парченца под нея. Не се случваше често проститутка да получи истински оргазъм докато е на работа, но мамка му, това наистина беше може би най-интензивният оргазъм, който някога това момиче бе получавало.

Мъжете можеха вече единствено да гледат и да се докосват сами. За един момент си помислиха че момичетата дори бяха забравили за тях, но не възразяваха. Можеха ли? Нали пред очите им се разиграваше една от най-големите сексуални фантазии. Но това беше преди Лилит да се обърнаe и да ги привика с палава усмивка, свивайки показалеца си на кука. Очите им светнаха и като послушни кученца веднага се приближиха.

Боже, никога нямаше да забравя тази вечер! Русият си помисли.

Най-хубавата вечер в животът ми! Само това си повтаряше рижавият му приятел. Русият до последно си мислеше, че Лилит ще го поеме в уста, но той не знаеше че това не беше в нейната специалност и вместо това го накара да коленичи на земята преди да го бутне по гръб и да направи знак на проститутката да се приближи също.

- Седни му на лицето. – Лилит информира проститутката и тя го направи на драго сърце.

Русият се подсмихна и погледна майката на демоните в очите.

- Палава си.

- Нямаш си и на представа колко, скъпи. – Девилин дочу и побърза да го информира, кикотейки се докато отново обгрижваше нейният с уста.

Нагласи се и бавно се отпусна върху него, а той издаде приглушен стон.

На Девилин навярно ѝ омръзна само тя да дарява удоволствие, защото се отдръпна от него и го обкрачи. Прокара върхът на приличният му член по хлъзгавият си вход и се отпусна върху него с дълбок стон, а той почти не изръмжа от удоволствие.

Лилит източи тяло напред с целуна проститутката, не спирайки да върти ханш, отпращайки го все по-близо и по-близо със всяко нейно движение. Но не можеше да залъже гладът си. Беше едва на половина сита. Девилин също. Сексуалният глад бе едва 1/3 от това, което наистина изпитваха. Тя отдели устни от момичето и двете със сукубата се погледнаха и си кимнаха една на друга, разбирайки се само с поглед. Лилит позволи на демонът ѝ да пробие и изпука гръб. Затвори очи, наслаждавайки се на усещането и ускори движенията си. Скалпът ѝ пламтеше, усещаше как черепът ѝ се удължаваше и рогата ѝ пробиваха. Болката ѝ в челюстта ѝ бе неописуема, но това само я възбуждаше още повече. Но когато всичко спря тя просто отвори черните си като нощта очи и на лицето ѝ блесна болна усмивка, разкривайки острите си като бръснач зъби.

Бон апети! Помисли си и и момичето пред нея прибледя като платно щом видя създанието пред нея и кръвта на русия да плисне и по двете.

- Какво?! – рижавият промълви, а очите му бяха пълни със страх. Опита се да махне Девилин от себе си, но тя единствено се усмихна зловещо и заби зъбите си в шията му.

*Лилит*

- Ставай, слънчице! Имаме работа за вършенее. – някой изпя и ярък лъч светлина ме прободе в очите. Изръмжах и се обърнах на другата страна и нещо тупна върху мен. Макар и с малко трудност отворих очи. Огледах се дезориентирано и в последствие разбрах, че съм заспала на пода, който приличаше на кланница. Повдигнах мъртвешката мъжка ръка от мен и тя тупна безжизнена върху окървавеното тяло на блондина. Или поне това, което бе останало от него.

- Снощи малко се позаблявахме.

- Виждам. – отбелязах, оглеждайки трите трупа. Два от тях принадлежаха на мъже, а третият беше на младо момиче. Какво да му се невиди се беше случило? И имах странната нужда да тренирам. И да се назобя. Каквото и да значеше това. Но същевременно с това изпитвах нуждата да отида на шопинг. Какви бяха тези нови определения, да му се не види?

- Какво по дяволите е да „да се назобя" и „да ида на шопинг", защото ще полудея? – изстенах и отново се проснах по гръб на земята.

- От вечерята ни е. И аз съм по същият начин. После след като си свършим работата, за която сме тук ще се наложи да отидем. Или е това или да си намерим някой сериен убиец и него да изядем.

- Май второто ми по-харесва.

Работата беше там, че когато изядеш човек независимо дали поглъщаш живота му или буквално го ядеш ти придобиваш и част от характера му и това беше така наречената „еуфория". Не се залъгвайте от името, можехте и буквално да се скъсате да ревете ако по погрешка изядете някой депресиран човечец. Случвало ми се е.

- Не лягай отново, а ми помогни да разкараме тези кокаляци от тук. Хайде, Мама Мари ни чака.

- Добре де, но имам ужасна нужда от нова очна линия от Sephora. И нов Лип кит. И трябва да си купя креатин. Обаче задължително трябва да м инем през Vicoria's Secret, защото имам нужда от ново бельо.

- Ооо, и през Forever 21, Натали каза че има страшни промоции и всичко е почти без пари.

- Не ми говори за тази курва, защото още не ми е върнала дънките.

Мамка му и еуфорията!

...

Малката камбанка над главите ни издрънча щом влязохме в магазина и аз се стреснах.

- Хайде. – Девилин прошепна и хвана ръката ми, водейки ме през тесните пътеки, които бяха обградени със стилажи пълни с боклуци. Буквално. От всички възможни магазини в Ню Орлиънс трябваше точно тук да ме доведе. И ми се водеше дъщеря. При това първата.

- Не сме отворили още. – женски глас, с натрапчив френски акцент се обади от някъде отзад. Девилин просто завъртя очи и излязохме от поредният лабиринт от рафтове.

- Не чухте ли какво каза- Какво по дяволите търси тя тук? Казах ти още по телефона, че не мога да помогна. – излезе някъде от отзад с няколко кашона в ръце и щом ме видя се закова на пети. Най-накрая някой да ме познае. Благодаря ти Сатана!

- Ооо, успокой се, Мари Леву, не съм тук за да те убия...все още. – свалих очилата си ѝ се подсмихнах на чернокожата жена срещу мен.

- Какво искаш от мен, Лилит? – името ми се извъртя по езика ѝ и с този луизинаски френски акцент беше просто Ммм...Parfait!

- Къде иначе да дойда за малко вудуу-худуу, ако не при теб.

- Аз не правя никакво вудуу-худуу, mon cheri. Практикувам истинско хайтианско вудуу. Но влезте, sivouplé.

Поведи назад, дори и зад касата и влязохме в нещо като склад. Махна с ръка пред стената и пред нас се появи врата.

- Ouu, li çé malin. – прошепнах на Девилин щом прекрачихме прага. (Тя е умна) – Ухуу, koushe! – подсвирнах. Беше сякаш бях прекрачила прага на истински вуду храм. Вуду кукли, билки, подправки, маски, барабани, всичко.

- Разбрах, че искаш да направим blood maji. (кръвна магия)

- Wé. – потвърдих кимайки. (Да)

- От кога знаеш Луизиански креол?

- Ще се престоря, че това не съм го чула. – махнах с ръка. Да му се не види, знам всеки шибан език.

- И какъв вид blood maji желаете?

- Разплитане на съдби.

- Нека започваме тогава, mon cheri.

Наблюдавахме докато Мама Мари, както бях чувала Девилин да я нарича приготвяше всичко, макар че приготовленията включваха рисуването на знаци по пода и танци, които пък от своя страна наподобяваха обладаване от някой от нашите. Забавно. Не можех да повярвам, че това беше единственият ми начин да разтрогна връзката с Ерос, за да мога да търся отговори на другите си въпроси и най-накрая да реша въпроса веднъж за винаги. Трябваше да знам дали той знае къде съм и какво имаше предвид под това, че той идваше и най-важното от къде един вълк знаеше това.

- Ела. – направи ми знак да се приближа и аз го направих. Взе ножа до нея и направи разрез през дланта ми и кръвта ми покапа по пода преди да ме улови за китката и да улови кръвта ми в хаванче. Когато се напълни почти до половината тя пусна ръката ми и остави хаванчето на масата, а моята рана се затвори мигновено, карайки ме да се усмихна. Беше хубаво да си отново себе си.

Наблюдавах докато стриваше разни билки вътре и пееше на африкански докато в един момент просто не спря. Скова се, подбели очи и сместа в хаванчето се запали, което накара Девилин да подскочи, а аз гледах право в огъня. Винаги съм намирала вудуто и магията, като цяло за красиви. Все пак бях човек, който практикуваше. Единственият демон, който практикуваше и трябваше да благодаря на кръстницата ми за това.

Изведнъж пламъкът угасна и Мама Мари се съвзе с дълбока глътка въздух. Подпря се масата, опитвайки да приведе дишането си в ред.

- Какво стана? – горях от нетърпение.

- Аз..аз

- Говори! – изръмжах.

- Връзката не може да бъде развалена.

- Моля? Какво имаш предвид под „не може"? Трябва да бъде развалена! – изръмжах и не можах да овладея гнева си. В следващата секунда я бях стиснала за врата и забила в стената.

- Не може! Съдбите ви са свързани и връзката не може да бъде разтрогната. La Lou е важен. Тo bezwin li.

(Вълкът е важен. Имаш нужда от него.)

- За какво говори тя?

- Млъкни, Дев!

- За какъв вълк говори тя, майко!

- Не ми дръж такъв тон! – обърнах се към нея и изръмжах.

- Не можеш да се отървеш от него. – затрудняваше се да говори и това, което каза ме заинтригува. Не можех ли? Хайде да видим дали не можех.

- Лилит...

- Хм?

- Не си мисли, че съм толкова слаба. – фактът, че вече говори нормално ме озадачи и в следващият момент прелетях и се ударих в отсрещната стена, падайки по задник на земята. Мамка му, това заболя. Чернокожата жена се приближи до мен и присви черните си очи. – Никога не ме подценявай, Лилит. Не знаеш коя съм. Сега се разкарайте и двете от града ми! Аstè! 

(Сега)