Демонична Луна (18+)

ПУСНАЛА СЪМ ГОЛЕМИ ТРОХИ, ЗА ТОВА КАКВА Е ТЯ ТАКА ЧЕ ЧЕТЕТЕ ВНИМАТЕЛНО, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ. 

НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО ЛИЛИТ ИСКА ДА СИ ДОБЕРЕ РЪЦЕТЕ ДО БОГИНЯТА. 

ОБИЧАМ ВИ И ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ! 

*Лилит*

Не можех да се гледам. Идеше ми да счупя огледалото. В затвора беше по-лесно, там нямаше огледало, нямаше къде да се гледам. Не изглеждах по-стара от двадесет и пет, но мамка му, тези торбички и тези тъмни кръгове под очите бяха кошмар. Кожата ми беше прозрачна и суха. Косата ми беше мазна и изтощена, очите помътняли и зачервени. Изглеждах болнава и слава на сатаната, че това беше видимо само за мен. Имах нужда от прилично ядене. Само ако можех да се измъкна дори за малко и да махна шибаната гривна по начин, който не налагаше да си отрежа крака. Опитах да омагьосам шибаният предмет, опит и да го срежа, опитах да го счупя, но все попадах на греда и всеки опит завършваше с още татул инжектиран в мен. Шибани копелета. Само да ми паднеха...само да ми паднеха и щяха да разберат защо хората се страхуваха едно време от мен. Но беше време да се завърна, не ме интересуваше как но щях да бъда отново на върха. А, засега можех да се задоволя само с малката глътка свобода, която имах и течащата вода. Беше хубаво отново да се почувстваш чист, да усетиш струите на водата по кожата си. Не знам колко време бях стояла там, но по едно време чух врата на стаята да се отваря и отворих очи. Миризмата му беше плътна във въздуха. Той, алфата или Ерос както се казваше миришеше на...миришеше на куче. На мръсно, потно, кално куче и ми идеше да повърна. Каква загуба щеше да е само предвид факта, че имах първото си прилично хранене само преди няма и ден.

Завъртях кранчето и спрях водата. Изстисках косата си и пристъпих извън прагчето, което разделяше помещението, оставяйки мокри дири след себе си. Увих тялото си с бялата хавлия, която ми беше оставена и излязох от банята. Високият карамелен мъж стоеше с гръб и се мразя за което, но си позволих да го огледам. Определено беше голям и силен. Черната му коса беше вързана на кок и разкриваше мрежа от черно мастило на тила му, а другото бе скрито под потника му.

Навярно ме беше усетил, защото се обърна и чифт тъмни като гората по време буря очи се взряха в мен и се плъзнаха по тялото ми. Оглеждаше ме, изучаваше ме, попиваше образа ми и отново след толкова много време се чувствах силна. Знаех, че макар и да не бях в най-добрата си форма той не ме виждаше като нищо друго освен най-красивото създание на тази земя. Не можех ли просто да го взема? Един единствен убийствен път. Буквално. Само дето не можех да си избера как да го изям. Да го изнасиля ли в съня му и точно щом се събуди да погълна душата му, да му изсмуча кръвта или наистина да го изям? Май щеше да е срамота да не го пробвам поне веднъж. Може би два пъти, ако ми хареса достатъчно много че да го оставя жив.

Така жадно ме гледаше, жаланието в очите му можеше да се види от километри. Вероятно в момента си представяше как ме взима във всяка поза, която си пожелае и щеше да ми отнеме точно нищо за да го подхраня тези илюзии. Но после се сетих, че сега бях Лили, а не моя милост и превъзходителство Лилит. Повръщам.

- Какво ще обичате, Алфа? – направих гласът си сладък и невинен като мед и май малко повърнах в устата си само от звученето му. Ужас. Това определено го сепна, защото разтърси глава като куче и се взря в мен.

- Ъм, к-какво?

- В стаята ми сте, а аз съм гола... и ме гледахте...

- Ох, ъм, чудех се дали би искала да слезеш за закуска.

Ооо, чудел се бил? Явно и затова толкова дълго време седеше тук, стаята ми даряваше всеки с прозрение. Да я поканя ли на закуска или да не я поканя? Покани я, сине. Покани, че току-виж от глад теб изяла.

- Секунда само да се облека.

- Ще бъда отвън в такъв случай. – кимна учтиво и излезе, оставяйки ме сама. Крайно време беше. Оставих хавлията да се свлече в краката ми и огледах дрехите, които ми бяха оставени. С върха на показалеца си вдигнах миниатюрно парче дантелен плат в крещящ розов цвят и набръчках нос в погнуса. Какво по дяволите беше това и за какво се използваше? Приличаше на бельо, но беше много по-малко от това едно време. И за какво служеше тази една тъничка лента отзад, да му се невиди? Не можеше да закрие дори нечия дупка. Ако извиках някого щях да си разваля прикритието. Мамка му! Интуицията ми тогава ще да е приятелят ми в нужда. Съдейки по това, че парчето плат приличаше на бельо значи беше такова. Обух го и знаете ли какво? Определено не седеше зле. Хмм, кой би предположил че тези жалки създания могат да създадат нещо красиво. След това открих някакво подобие на корсет, само че му липсваше долната част. Добре, това сега за какво ми беше? О, зарежете. Метнах го обратно на леглото и вместо това вдигнах чифт мъжки панталони, но в странен син цвят и още по-странен цвят. Чакай, ако беше мъжки то защо тогава беше направен за толкова слаби хора? Това детски размер ли беше?

Помисли, Лилит. Щяха ли да ти го оставят, ако наистина беше мъжка дреха това?

Ох, имах право. Разгледах ги по-обстойно и най-накрая се реших да ги обуя. Платът прилепна по извивките ми и не можах да се сдържа да не плъзна ръце по бедрата и ханша си. Тези бяха хубави и щях да ги нося повече. О, да определено щях. Добре, решихме проблема с долната половина на тялото ми и сега остана само горната. Да видим сега какво имахме тук. Това приличаше на някаква странна риза без копчета и беше направена от по-груб плат. Добре, сега как да знам кое е отпред кое е отзад?

Използвай интуицията си, да му се невиди! Ти си същество с висш интелект. Една блуза ли ще те спре?

Поех си дъх и след цяло вечност сякаш разгадах това изчадие. Съдейки по шевовете и факта, че отпред яката беше по изрязана, то изрязаната част беше за отпред. Беше странно да нося нещо корсет и да усещам плат директно върху гърдите ми, но пък харесвах свободата. Нищо че бях прекарала повече от сто години облечена едва ли не в дрипи, но сега беше различно. Чувствах се чиста и пременена.

Когато излязох от стаята заварих импозантният мъж пред вратата, чакайки ме и в пълно мълчание тръгнахме надолу. Една от това, което вярвах че бяха икономките се размина с нас и ни се усмихна.

- Добро утро, Алфа, добро утро, Луна! – поздрави ведро и аз едва не се задавих върху въздуха. Добро утро какво? Какво каза тя след „Добро утро"?

- Какво каза? – обърнах се към него и можех да се закълна, че прокле под нос.

- Ще говорим след закуска.

Моля? Ама, за кой се мислиш, пале?

- Не, ще говорим сега. Какво каза икономката, Ерос? – позволих си да изрека името му и палето имаше наглостта да се шокира. Някой ще ми напомни ли защо изобщо Селийн ги създаде? Каква беше целта им изобщо?

- Нарече те Луна. – изстреля в лицето ми и трябва да призная бях впечатлена от куража, който това пале притежаваше.

- Какво?! Аз не съм никаква шибана Луна!

Ако бях Луна, то това означаваше...Не! Не! Не! Тази кучка беше мъртва!

- Е, вече си. Поздравления. – сарказмът се лееше от гласа му и бях отвъд шокирана. Ама, кой беше този и как си позволяваше да ми говори така? Леле ще го убия, дръжте ме ще го убия. Дишай, Лилит. Дишай. Дишай. – Сега можем ли да слизаме долу на закуска?

Ама и нахален на всичко отгоре.

- Е, аз току-що изгубих апетита си. – фръцнах се и се върнах обратно в стаята, оставяйки го безмълвен. Вратата се тресна след мен и изсъсках. Сега нека се погрижа за другият ми проблем. Ерос можеше да почака. Беше време да се завърна в родната къща предполагам. Само дано планът ми да проработи. Грабнах статуетката от скрина и завъртях очи. Кучката едва ли не бе издигана в култ. Бях силно изкушена просто да я разбия, но това нямаше да ми помогне с нищо. Гневът, който изпитвах беше неописуем. Как смееше изобщо?

Не, не, не, успокой се, Лилит. Трябва да си спокойна, за да проработи.

Свлякох се на земята и ухапах китката си и кръвта ми потече по статуетката. Затворих очи и потърсих извора.

- Оh, spirit great and old take me to the one I seek and want to be found. Оh, spirit great and old take me to the one I seek and want to be found. Оh, spirit great and old take me to the one I seek and want to be found. – повтарях отново и отново и очаквах жуженето, очаквах дори най-малкото потрепване, но нямаше нищо.

- Не. – поклатих глава. – Хайде. Оh, spirit great and old take me to the one I seek and want to be found. Spirit great and old take me to the one I seek and want to be found.

Гривната около глезена ми пулсираше и пристъп на ярост ме връхлетя. Изръмжах и хванах гривната, игнорирайки паренето. Всичко беше заради нея.

- Ruina! – фокусирах цялата си енергия върху предмета и не пусках, взирайки се в мен все едно беше мой смъртен враг. Кожата ми изтръпна, тръпки полазиха по гръбнака ми и бавно по бавно започвах да се усещам жуженето. Гривната потрепери подобно на предметите в стаята. Получаваше се. Още малко. – Хайде. Още само...- гривната се пръсна в ръцете ми и на лицето ми изгря победоносна усмивка. Ето това беше предимството на това никой да не знае истината за мен. Обзалагам се, че Декър и Уудс не бяха помислили за това. Ето сега вече беше време да отправил посещение на кучката.