Демонична Луна (18+)

ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. 

ПОДНАСЯВАМ ВИ И ТАЗИ ГЛАВА И СИЛНО СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА. ОТНОВО СМЕ В ГЛАВАТА НА ЕРОС, НО СПОКОЙНО ОТНОВО ЩЕ СЕ ЗАВЪРНЕМ КЪМ НАШАТА СКЪПА МАЙКА  НА НОЩТА ЛИЛИТ. 

ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ КАКТО ИНКУБ ИСКА СЕКС 

СТРОНГЛИ АДВАЙЗИНГ Ю ТУ РИИЙД Д ДЕМН ПРОФЕСИ АЙ ДЖЪСТ ПЪБЛИШД

*Ерос*

Никога за всичките почти двеста години от моят живот не си бях представял, че богинята ще ми даде котка за спътница но ето че и това се случи. Всичко беше...сюреалистично сякаш и ми дойде като гръм от ясно небе. Първо защото никога не бях искал спътница за себе си, Луна за прайда ми – да, но в никакъв случай не и спътница. Идеята да има някой, който ме забавя, заради когото могат да ме ранят не ми се нравеше, а това да бъда обвързан с една единствена жена още повече. Не знам дали имаше нещо дълбоко сбъркано в мен, но идеята за голямо щастливо семейство никога не ми е била по вкуса, разбира се, имах нужда от наследник и майка която да го отгледа, но дотам.

Тя беше тук цяла нощ вече и не даваше никакъв сигнал да знае за връзката и не знаех как да се чувствам от това; от една страна ме успокояваше, защото имаше шанс тя да не е от онези лепки, които искаха сватба на момента и да им се врека във вечна любов. Което никога нямаше да се случи. Но от друга...караше вълка ми да бъде неспокоен и на тръни. 

- Как е тя? – Евър попита запъхтяно докато се връщахме от сутрешната тренировка.

- Аз...не знам. Оставих я снощи със сестрите, не исках да я притеснявам.

- Какво ще правиш с нея?

Хубав въпрос, на който отговорът не знаех дали ще им се понрави. Прайда ми си мечтаеше за Луна от както свалих баща ми от власт преди повече от десет години. Вълчиците не можеха да забременеят и прайда нямаше младо поколение и и единственото спасение за бъдещето беше именно тя.

- Ще я направя Луна.

- Само това? – изглеждаше изненадан от отговора ми.

- Да, Евър. Само това. – потвърдих. Моята бета единствено поклати глава, цъкайки тихо с език, но не каза нищо повече и продължи да ходи до рамо с мен, предвождайки останалите членове на прайда през гората. Зная, че беше разочарован от решението ми. Беше прекарал целият си живот търсейки своята спътница и все още не я беше намерил и знам, че сигурно му се струваше глупаво като идея, но така беше правилно. 

Излязохме от храсталаците насред поляната и къщите лъснаха пред очите ни. Повечето се разотиваха към домовете си и аз и Евър се запътихме към главната къща, а когато влязохме ни лъхна миризмата на канелени ролца, палачинци, гофрети, кленов сироп и бекон. Нямам си и на представа, че бях толкова гладен докато не помирисах цялата тази божествена миризма. Бях гладен като вълк.

- Добро утро, Алфа, Бета. – Мама Делфин ни поздрави с ведра усмивка на лице. Мама Делфин беше дребна възрастна женица, която се грижеше за всички ни, а гозбите ѝ бяха просто уникални.

- Добро утро, мамо Делфин. – с Евър ѝ се усмихнахме.

- Хайде момчета, сядайте, закуската е топла-топла. – избърса ръцете си с кърпа и огледах огромната маса в трапезарията, която беше отрупана с храна и вълците, които живееха тук започваха да заемат местата си. Всички освен Лили.

- Ще дойда след секунда. – уверих я и я целунах по бузата. Качих се на втория етаж и спрях пред една от белите врати. Щях да вляза просто така, но нещо ме накара да спра и да почукам първо. Беше гост все пак, и аз уважавах уединението и комфорта на гостите си.

Потропах с кокалчетата на пръстите си по тежкият бук, но не чух отговор. Дотук с уважението на уединението и комфорта. Натиснах резето и влязох вътре и бях посрещнат от празна стая и звукът от течаща вода, който спря в момента, в който влязох.

Стаята миришеше на нея. Ароматът на нежни лилии беше плътен във въздуха и беше...беше успокояващ сякаш; по един много много странен начин. Вратата на банята се отвори и аз...аз бях безмълвен. Пред мен стоеше висока, стройна чернокоса жена. Жена. Не момиче, а жена и нямаше нищо общо с мръсната и кална безредица от снощи. Косата ѝ беше чиста и мокрите ѝ кичури падаха отстрани на бялото ѝ лице. Сивите ѝ очи бяха скрити под гъсти и тъмни мигли, които правеха сянка над силно изразените ѝ скули, а устните ѝ бях плътни, дебели и розови и вълкът ми се облиза докато я гледаше сякаш беше просто парче месо. Беше поразителна. Истински поразителна. Гледаше ме очаквателно, беше кръстосала ръце пред гърдите си, които бяха закрити от кърпата, но можех да видя зачатък на възвишенията ѝ и не изглеждаха малки.

- Какво ще обичате, Алфа? –

- Ъм, к-какво? – Мамка му, защо пелтечих като пет годишно?

- В стаята ми сте, и аз съм гола...и ме гледахте.

- Ох, ъм, чудех се дали би искала да слезеш за закуска?

- Секунда само да се облека.

- Ще бъда отвън в такъв случай. – кимнах учтиво и излязох, оставяйки я сама въпреки че беше последното нещо, което исках да я направя. Не знам дали за това беше виновен вълка ми и факта, че беше предполагаемата ми спътница или просто вината беше в това, че въпреки всичко бях мъж и я видях полугола, но мамка му не можех да си избия тази картинка от главата. И мамка му, тези крака...тези крака...не ми се искаше да го кажа, но не бих имал нищо против да се намъкна между тях нищо че беше котка. Така де, тигрица.

И съм сигурен, че е тигрица в леглото. Вълкът ми измърка и се облиза и аз завъртях очи на ум. Защо трябваше да е такова...да е такова куче?

Аз не съм куче.

Но се държиш като токова. В името на Селийн, просто...просто се дръж на положение, ти си Алфа, да му се не види.

Тъпак.

Излезе няколко минути по-късно облечена в дрехи, които най-вероятно Мама Делфин ѝ беше донесла. Не си казахме нищо и аз се завъртях на пети и двамата тръгнахме надолу. По стълбите се разминахме с една от прислугите и тя ни се усмихна.

- Добро утро, Алфа, добро утро, Луна.

Мамка му!

Лили замръзна и се обърна към мен.

- Какво каза?

- Ще говорим след закуска.

- Не, ще говорим сега. Какво каза икономката, Ерос? – името ѝ се извъртя по езика ѝ по един определен начин. Чакай! Стори ли ми се или ме нарече по име? О, да тя го направи. Кяо по дяволите беше тя и как така си позволяваше да ме нарича по име?  - Зададох ти шибан въпрос. - гледаше ме право в очите без дори и най-малката следа от страх. Значи искаше истината? Е, кой съм аз тогава че да не ѝ я споделя. 

- Нарече те Луна.  - изтрлях в лицето ѝ и това...това я шокира. 

- Какво?! Аз не съм никаква шибана Луна! 

- Е, вече си. Поздравления. – отвърнах саркастично. - Сега, можем ли вече да слизаме долу за закуска?

- Е, аз току-що загубих апетита си. – фръцна се обратно към стаята си, а аз бях безмълвен. Коя беше тази жена и какво беше направила с уплашената Лили от снощи? Но по-важното, защо се държеше сякаш не ѝ пука кой съм аз? И защо не правех нищо по въпроса? Ако беше който и да е друг досега да съм му прерязал гърлото само защото се е осмелил да ми отговаря по този начин.

- Ерос, идваш ли, всички теб чакат? – голяма грозна руса глава се подаде от стълбището долу.

- Идвам.

...

Наистина възнамерявах да отида при нея и да говорим след закуска и да си взема почивен ден и да говоря с нея, да ѝ обясня всичко, но ако има нещо което трябва да се знае за това да бъдеш Алфа – няма такова нещо като почивка. Постоянно изникваше нещо, което изисква цялото ти внимание и сега не беше никакво изключение. Трябваше да се уверя, че всичките ни граници бяха добре защитени. И знаех, че трябва да седнем да поговорим като нормални възрастни и цивилизовани хора, така де шифтъри защото бъдещето на прайда зависеше от това. И накарах ли да се съгласи трябваше да действаме бързо и да направим церемонията колкото се можеше по-скоро. Имахме нужда от младо поколение, аз имах нужда от наследник и да се погрижа за бъдещето на този прайд като един от първите. 

- Също така, искам поне пет човека на граница. И дори някой да мине на сто метра от нас веднага известявате. Снощи извадихме късмет, но не можем да рискуваме да се разчуе, че проявяваме милост към натрапниците. - давах разпоредби и вече може би два часа се занимавах само с това. 

- Да, Алфа. – пазачите ми кимнаха в синхрон.

- Това е всичко. Обратно на работа. – освободих ги и аз и Евър се запътихме отново към пределите на главната къща.

- Каза ли ѝ?

- Да.

- И как го прие?

- Не знам. Слязох долу на закуска, а тя се скри в стаята си. – отвърнах откровено и той ме погледна отчаяно. Запримига насреща ми.

- Ти си глупак. – избълва. Боже, добре че ми беше най-добър приятел и се познавахме съвсем от деца, защото иначе бих прерязал гърлото му с нокти още преди да е завършил думата. Не търпях добре на дисреспект. Беше заради алфа кръвта, която течеше във вените ми. Бях сприхаво копеле станеше ли въпрос за уронване на авторитета ми. Всъщност, според Евър и Мама Делфин бях сприхаво копеле през по-голямата част от времето, но обстоятелствата ме направиха такъв. – Как може да бъдеш толкова интелигентен и толкова глупав в същото време?

- Ти какво очакваше? Да се суетя около нея и поднасянето на тази информация? Никакъв шанс, човече. Тя е Луна на този прайд и това е единственото нещо, което трябва да знае.

Не ми убягна разочарованието в сините очи на русият огромен вълк пред мен.

- Не знаеш истинското значение на думата „спътница, нали?

- Това от което аз и прайдът имаме нужда е поколение. В живота ми няма място за любов и ти го знаеш и често да ти кажа нямам намерение да обичам някого, само защото вълкът ми е обсебен от нея поради простата причина, че сме свързани. Това е насилена любов. Уважавам решението на богинята да ме събере с нея, но не мисля да залъгвам нито себе си, нито нея, нито който и да било друг; всички знаем, че не мога да се задържа с една жена за повече от няколко часа.

- Не можеш да удържиш на връзката.

Не можех ли? Само гледай, приятел.

- Ще видим това.

Продължихме пътя до къщата в мълчание. Както винаги тя беше оживена и кимнах, на тези които първи ме видяха и поздравиха. Нещо не беше наред обаче. Поех си дълбоко въздух и се съсредоточих върху различните миризми, които усетих и една определена беше по-слаба от предишният път, в който бях тук. О, мамка му! Излетях нагоре и нахлух в стаята ѝ само за да я заваря празна.

- Къде по дяволите е тя?! – изръмжах. 

ОПААА, КАКВО СТАНА СЕГА? 

ОТГОВОРИТЕ СКОРО

АКО ГЛАВАТА ВИ Е ХАРЕСАЛА ДАЙТЕ СВОЯТ ГЛАС И МНЕНИЕ - ТОВА МИ ПОМАГА МНОГО