Пожар на улица Висконти
Последвалото ми е като в мъгла.Амброуз нервен и притеснен,паленето на двигателя на мерцедеса,пътят до болницата,моите мисли за пожара и хилядите въпроси като "Има ли други пострадали?","Сиера и Алек добре ли са?" .Цял час беше преминал в трескави нерви и гризане на нокти докато сякаш след цяла вечност не се появи доктора на Ария.
-Вие ли сте семейството на Мария-Адриана Василева Ван Торн? -попита сериозно той.Беше в бяла мантия и държеше папка с резултати в ръцете си.
-Да.Аз съм брат й,мъжът й ще пристигне всеки момент-и докато Амброуз обясняваше това на доктора, Ед дойде рошав и зачервен,сякаш беше тичал до тук.Беше задъхан и когато ни видя едвам не припадна от щастие.
-Тук съм.Как е тя? -попита той.
-Господин Ван Торн предполагам? -попита доктора.
-Да.Аз съм.Как е жена ми?
-Ще се зарадвате да чуете,че тя и бебето са наред,но все пак препоръчвам да остане за няколко дни преди да я изпишем.
Тримата бяхме в лек шок.
-Бебе? -пророни Ед.
Не разбирах дали е щастлив или смаян ,или и двете.
-Да.Жена ви е бременна в началото на вторият месец.
-И са наред?
-Да господине.Всичко е под контрол,но както казах най-добре ще е да остане под наблюдение за 48 часа.
-Ще остане.
-Последвайте ме за да оправим документацията.
Ед последва доктора със смаян вид и остави мен и Амброуз втрещени от новините.
-Не ми казвай само,че...
-Не знаех кълна се.В смисъл знаех,че е болна с някакъв вирус ,защото повръщаше,но ...
-Ако ви е забременил и двете то това ще е просто невероятно -каза саркастично Амброуз.
-Едва ли.
Той ме изгледа свирепо.
-Искам тест за бащинство.
-Дори не знаем дали съм бременна.
-Ела с мен.
Той ме задърпа към друго отделение от болницата на съвсем друг етаж и заговори с жената на рецепцията.Тя посочи къде се намира гинекологичното отделение и с огромна неохота аз последвах Амброуз натам.
Последваха взимане на кръв и урина и милите погледи от медицинската сестра след като се оказа,че наистина съм бременна.Естествено милите погледи изчезнаха след като се разбра,че ще правим и тест за бащинство и се наложи да вземат кръв и на Амброуз.
-Резултатите ще са готови до няколко седмици.
-Ако може да минат по-бърз процес? Готови сме да доплатим -каза припряно Амброуз.
-Ще видя какво мога да направя,сър -каза мило медицинската сестра и ни остави в малката стая с дръпнати щори.
-Това не беше особено мило-казах аз ядно.
-Не ми остави друг избор.Трябва да знам.
-И като разбереш какво? Ако не е твое?
Той не ми отговори.Взирахме се един в друг в продължението на минути докато накрая той не излезе от стаята с дълбока въздишка.
Аз стоях все още вътре и бях пребледняла.Усещах крайниците си вледенени.Бях наистина бременна.Не можех да повярвам.Поставих длан върху корема си и една сълза се търкулна по бузата ми.Бях бременна.Дали беше на Алек ? Или на Амброуз? На който и да беше аз щях да го обичам и да го даря с всичката си доброта и обич.Не бях мислила особено за деца или както майка ми обичаше да изразява "за палави внучета с пискливи,сладки гласчета".Всъщност отлагах мислите за деца за по-нататък във времето.Не знаех дори защо,може би всичкото това отлагане се дължеше на брака ми.Усещах ,че нещо не беше наред и подсъзнателно съм оттласквала идеята за създаването на семейство с Амброуз.Поне до този миг.Вече нямаше връщане назад ... и със сигурност не обмислях аборт.За мен това не беше опция.Беше прекалено рисковано и не исках да убивам плодът растящ в мен.
Малко след като се посъвзех и след като медицинската сестра ми даде вода с разтворена в нея захар (даде ми я защото се притесни,че съм пребледняла),се осмелих да пусна телевизора в болничното отделение.По новините даваха сведения за пожара.Имало експлозия на улица Висконти.От полицията разследвали,наложило се да повикат две пожарни коли с два пожарникарски маркуча за да успеят да овладеят положението.Било катастрофално! В пожара имало две жертви.Нямаше имена,но сърцето ми се сви...беше ли възможно тези жертви да са Сиера и Алек?
Бях развалина.Истинска развалина.Изобщо не знаех какво се бе случило.Как беше започнал този пожар? Стояхме в чакалнята на болницата до късният следобед,когато най-после ни позволиха да видим Ария.Тя беше легнала и изглеждаше по-ужасно дори и от мен.
-Хей скъпа.Добре ли се чувстваш? Можем ли да ти донесем нещо? -попита с успокояващ глас Ед.
-Не.Добре съм.Но ще трябва да ми донесеш пижама и някои други лични принадлежности за престоят ми тук.Как е Кара?
-Добре е.Майка ти хвана първият полет за да я гледа докато аз съм тук.
-Добре.Радвам се.
-Какво се случи? -попитах нежно аз.
Очите на Ария мигновено се насълзиха.
-Божичко пожарът! Беше ужасно..
-Добре,че не си влязла в къщата -прекъсна я Ед -иначе щях да загубя и теб и бебето.
Ария видимо пребледня.
-Кой ти каза?
-Докторът.Трябваше да ми кажеш,миличка.Аз съм радостен.Нали не си се притеснявала как ще реагирам? -Ед я целуна по челото.
-Сега като се замисля наистина имам нужда от нещо.Може би ще ти се ходи за чай?
Той се усмихна.
-За моята принцеса всичко.
И излезе от стаята.
-Добре сега ще ни кажеш ли какво по дяволите се случи?-попита Амброуз не толкова мило.
-Ще трябва да започна малко по-напред.Ъгх мислех си,че съм болна! След като се чухме с теб Катрина ,наистина вярвах,че съм хванала някой вирус,но после се сетих,че ми закъснява.Направих си тест за бременност и воала! Цъфнах та вързах! Във вторият месец можеш ли да повярваш!? Реших,че Алек трябва да знае...тъй като с Ед не бяхме правили нищо ,нали се сещаш.И ето,че отивам аз днес бях почти до къщата,когато всичко се взриви.Ударната вълна ме повлече на няколко метра от къщата...а от къщата не бе останало нищо.Ама нищичко! Само отломки и греди.
-Сиера и Алек? Те живи ли са? Бяха ли в къщата? -попитах аз трескаво.
Ария вече плачеше.
-Алек беше със сигурност.Все пак него отивах да видя.Щях да му кажа...но беше прекалено късно.Сиера е жива.До колкото разбрах от краткият ни разговор по телефона преди да отида Алек й бил заръчал да пусне някакъв огромен пакет по пощата.Затова й реших да отида тогава.Хем щеше да я няма,хем Алек щеше да е сам.Перфектно.Уж...а пък то ..виж какво се случи!
Хриптеше и плачеше ..беше наистина тежко да чуя това.
Алек ..той наистина беше мъртъв?
Ума ми не можеше да побере информацията.....