Всичко се обърка
Краят на почивката беше сладко-горчив.Събрахме багажите си и се сбогувахме с Мария и Бронек.Пътят наобратно беше тих и разговорите липсваха.Чувствах една пропаст между мен и Амброуз макар и онази луда секс връзка,която се зароди между нас.Сега след като бяхме извън леглото как се очакваше,че трябва да процедираме? С развод? Или може би ново начало?
Паркира колата на алеята пред къщата ни и изключи двигателя.После въздъхна.
-Какво ще правим Катрина?-попита изморено Амброуз.
-Ще разопаковаме багажа...
-Не за това питах.
-Знам какво точно питаше..истината е че не знам.Имам много информация за осмисляне.Пък и ...
-Какво ? -той се обърна към мен,а аз сведох поглед.
-Имаш си любовница.От три години.-Въздъхнах -Явно не ме обичаш вече.Може би ти си този ,който трябва да помисли какво ще правим.
Аз слязох от колата и тръшнах вратата.Бях като изцеден лимон.Единственото,което крещеше в ума ми беше,че имам нужда да започна да пиша веднага.Бях решила да променя книгата,която пишех в момента на криминален роман.Но за да се случи това ми трябваха часове над развитието на сюжета.
Отключвах входната врата,когато Амброуз ме дръпна рязко и долепи устните си до моите.Целуна ме животинско,лудо.Точно така както обичах.Точно така както ме беше целувал в шатото.
-Това би трябвало да ти покаже,че те обичам все още.Винаги съм те обичал.Открадна сърцето ми още в мига в който те видях със сестра ми как вървите към мен.Още си спомням есенната премяна на дърветата и кафето с издагащата пара в ръцете ти.Ти ме побърка.Знам,че обърках много всичко между нас,но едно нещо е пълна константа в моя живот-аз те обичам.Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам.
Въздъхнах успокоено.Не знам защо,но имах нуждата да чуя това признание.Сякаш огромен товар,който дори не знаех,че е там се стовари.
-Радвам се,че ми го каза.Но това не променя факта с любовницата...
-Знам - беше единственото,което каза.
Влязохме в къщата и той се затвори в офиса.
Щяха да са трудни няколко дни,а дори и седмици.
В последвалите дни нищо ново не се случи.Ходих на работа,пишех романа и се обадих на агента ми за да му кажа за промяната в жанра.Той беше със сигурност заинтригуван.Поиска чернова колкото се може по-скоро,което само ме мотивира да пиша повече.Продължих да ходя на работа.Там беше истински рай.С Вайлет се спуквахме от шеги и с нея беше най-яката част от денят ми.Вкъщи беше студено.Амброуз беше на работа или стоеше затворен в офиса си.Поне не отсъстваше така както преди.Когато върнех лентата назад виждах дългите вечери в офиса и всичките закъснявания,които са били просто извинения за да се среща с любовницата му.Сега поне знаех,че тя не присъства в животите ни.
Минаха седмици.Отново нищо ново не се случи.Бях започнала да свиквам с този нов ,странен ,еднообразен живот.Идният месец щеше да е партито по случай новата ми работа,но нямах кой знае какво желание да го организирам.Дори шефа ми-Карл се чудеше какво ми става.Вайлет беше истинско съкровище и организираше повечето от нещата от мое име.Аз продължавах да пиша и вече имах чувството,че живеех повече в романа си от колкото в реалният живот.
-Сигурна ли си ,че си добре?-попита веднъж Вайлет,докато взимахме обядите си.
-Всичко е наред..-уверих я аз.
-Просто ми се струваш различна след онази почивка.
-Наистина ли?
-Да.Изглеждаш добре,но все пак..има нещо различно.
-Може би е от въздуха.
-Шегувай се,но аз съм сериозна.
-Знам,Вай.Но няма защо да се притесняваш.Просто там получих един дългоочакван завършек.
Тя се засмя.
-Казано като истински писател.
Последва и моя смях.
-Ама разбира се.
Партито наближаваше ,а аз все още не желаех да се занимавам.Скоро трябваше да разпратим поканите.Можех само да се чудя кои щяха да присъстват.Едно беше сигурно-този път Сиера и Алек щяха да пропуснат.Вярвах,че те вече организират годежното им парти.Получих потвърждението си,когато Ария ми се обади.
-Чу ли новината?-попита тя.
-Коя новина по-точно? -отвърнах аз докато търсех едни листи в офиса си.
-За годежа.Сиера ми се обади.Беше щастлива,но усетих,че нещо не е както трябва.Тя каза,че Алек е стоял затворен в ателието си и рисува откакто са се прибрали.Мисли,че се е побъркал.Не й позволявал да влиза там и заключвал след като излезе.Което било само ако трябва да купи нови бои.
-Боже това наистина е странно..но няма нищо общо с годежа.
-Как да няма-възрази Ария-Сиера каза,че не знае дали иска да се ожени за него.Или поне не и сега след като е така изцяло фокусиран върху рисуването.
-Типичната Сиера.Ако вниманието не е върху нея значи има някакъв проблем -изсмях се.
-Изчакай малко -каза Ария и чух бързите й стъпки.
След няколко минутки се върна.Звучеше зле.
-Всичко наред ли е ? -попитах загрижено.
-Да.Просто нещо съм настинала.Получавам разни спазми и повръщания.Спокойно сигурно съм хванала някой вирус.
-Трябва да се пазиш повече! Пий парацетамол.
-Да.Трябва.И така де до къде бяхме стигнали? А,да за годежа.Може и да не се състои.
-Нима ми казваш,че след като години наред тя се опитваше да бъде с него и то в такава сериозна връзка след като най-накрая той й предложи ще го отсвири? Звучи ми нереално.
-Е и на мен,но ти я знаеш...
-Точно защото я познавам.Едва ли.
Тя се засмя.
-Други новини нямам.
-Е,аз имам една.Скоро ще е партито за повишението.Трябва да дойдеш.
-Естествено,че ще съм там.
-Супер.
Двете с нея поговорихме още малко преди да затвори.Беше наистина чудно дали Сиера ще остави Алек.Може би през всичките тези години е бил наградата,която си е мислела,че никога няма да получи и сега когато беше в ръцете й не я искаше? Само така можех да си обясня поведението й.
Амброуз беше дистанциран и вече изобщо не разбирах какво по дяволите се случваше.С наближаването на партито и всичкият този стрес започвах да получавам мигрени и силни болки.Може би и мен ме прихващаше някой вирус...щеше да е направо смехотворно ако на партито в моя чест съм болна.
Седмица преди партито Амброуз благоволи да говори с мен.
-Здравей -каза той.Звучеше спокоен.
-Здравей,страннико-пошегувах се аз.
-Помниш ли какво си бяхме говорили? Затова ,че трябва да помислим?
-Да -отвърнах аз леко нервно,защото не знаех накъде водеше този разговор.
-Ами помислих.Трябва да знаеш,че през тези няколко седмици аз приключих всичките си отношения с любовницата,ако изобщо мога така да я нарека.
-В смисъл?
Той въздъхна.
-Това няма да ти хареса.
-Сигурна съм,но обещахме да не пазим тайни помежду ни.
Той разтри очи .
-Не е била една.
Едвам не дзяпнах от учудване.
Той се прокашля.
-Използвах нещо като фирма,които предлагат тези услуги -той размаха ръка -по-точно не е била романтична връзка.Те са като държанки,които се сменят в зависимост от настроението.
-Значи си си викал проститутки?
-Най-общо казано.
-Мисля,че ще повърна.
-Виж не исках да научаваш така,но по-добре е да знаеш,че не съм имал връзка с една жена към която да развия някакви чувства..
-Не,наистина мисля,че ще повърна.
Затичах се към тоалетната и си изповръщах червата.Не беше красива гледка.
-Добре ли си? -попита загрижено той и дръпна косата от лицето ми.
-Не особено.Получавам разни мигрени и спазми.И ти ме накара да повърна.
Той се замисли.
-Катрина...този месец дойде ли ти цикълът?
За миг се стресирах.
-Ами да...да .. мисля,че?? Всъщност...
-Божичко -каза той и сподави смеха си.
-Защо се смееш?
Изобщо не му беше момента за смях.
-Трябва да си направиш тест...
-За бащинство ли?-попитах жлъчно аз.
-Не само -отвърна студено той.
-Значи пак се върнахме към това?
-Не знам -каза объркано той.-Обичам те все още мамка му!Готов съм да опитаме отново.Това исках да ти кажа.
-Разбирам -отвърнах многозначно аз.В момента можех да мисля само за едно.Бях ли бременна?И наистина .. кой беше бащата? Тайминга на всичко и времето прекарано в шатото ми поставяше въпроса,че можеше да е както Алек така й Амброуз.Беше толкова объркано ... иронията на съдбата.
Телефона ми звънна.
-Кой е ? -попита Амброуз.
-Не знам.Виж телефона ми е на нощното шкафче.- Докато той отиде аз станах и измих зъбите си с паста за зъби.Амброуз се появи с телефона в ръка и ми го подаде.
-Пише,че е непознат номер-каза той.
Кой ли можеше да е ? Вдигнах.
-С Катрина Шери-Василева ли разговаряме? -попита жената от другата линия.
-Да това е тя.
-Записана сте като контакт за бърза помощ от Мария-Адриана Василева.Тя е в болницата,притърпяла е тежък инцидент.Имало е пожар на улица Висконти.
За миг се стъписах.Имало е пожар в къщата на Сиера? И какво по дяволите е правила Ария там?