14 страница14 января 2019, 20:19

Wicked

Вечерта не се прибрах в стаята ни с Амброуз.Реших да спя на канапето във всекидневната.Имах нужда от усамотение.Бях доволна,че всичко вече се разплете.Колкото и да беше странно изпитвах задоволство.На сутринта ,предпоследният ни ден тук се чувствах прекрасно.Това звучеше като пълна лудост,но точно така се чувствах.Изпълнена с енергия,бодра и сякаш тежа с двадесет килограма по-малко!На закуска всички бяха мълчаливи,Алек дори не слезе.Аз обаче дърдорех неспирно.Амброуз ме поглеждаше през пет минути докато накрая не издържа.

-Това ти харесва,нали?

-Кое по-точно?

-Контрола ... Алек дори не слезе.

-Не прави сцени.

-Аз ли правя сцени? -беше му забавно.Личеше си по злъчната усмивка.Не знаех за тази част от него.Беше скрита до сега ...

-Ние ще се оттеглим за да облечем банските си костюми,деца-казаха Бронек и Мария и станаха от масата.

-Винаги си бил толкова грижовен,толкова мил.Всичко това е било пълна гавра! Всъщност дълбоко в себе си- аз прокарах пръст по разкопчаната риза и нокътят ми остави следа по загорелите му гърди - си тотално извратен.Пълно психо.Какво беше казал Алек за теб? Че си извратено копеле?

Той отмести грубо пръста ми.После приближи лицето си до моето.

-И ти не си света вода ненапита.Котешкият ти поглед и постоянните намеци.Търпях те шест години без да ти казвам колко ме дразнят малките ти гадни навици.

-Като например? -провокирах го аз.Това ми харесваше.Да го изкарам извън нерви,най-после да ми каже всичко,което мисли.

-Мразя когато изваждаш две одеала и всеки спи с отделно одеало.Сякаш изобщо не сме женени! Мразя когато переш всичките ни дрехи отделно,мразя когато се правиш на многознайка,мразя когато постоянно ми натякваш,че си била права,мразя тъпата ти реплика "нали ти казах?",мразя как пръскаш сумаси пари за ненужни вещи ,които така или иначе не ползваш,мразя когато ти си стоиш по цяла сутрин вкъщи и се излежаваш докато аз трябва да се бъхтя на работа и най-много мразя начина по който ми се налагаше да треперя над теб,сякаш всеки момент можеш да ме зарежеш.Побъркваше ме!

-Нека - изкрещях аз-нека да те побърквам! Всичкото това "да,мило","да,любов","както кажеш" ме дразнеше до краен предел.Винаги се съгласяваше с мен,винаги правеше едни мазни фасони,които ми идваше да издраскам с ноктите си,мразя твоят бавен секс,мразя как никога не се опитваш да променяш нещо,като пълно дърво си! Мразя,че ме остави да ида сама на онова парти!

-Каза ли си всичко вече?-извика и той на свой ред.

-Доста съм далече!

-Идвай с мен-каза той и ме дръпна грубо за китката.Качихме се в стаята ни и дори не си направихме труда да заключим вратата.

-Мразех как постоянно казваше "ами ако мама и тате ни чуят?" на мама и тате малкото момченце -изкрещях аз и го плеснах.

Той грабна ръката ми и ме придърпа към себе си.Целуна ме страстно.Диво.Напълно различно от досегашните ни целувки.

-Мразех твоето мълчаливо чукане.Никога не ми казваше нищо.Беше все едно го правя с надуваема кукла-каза той и закова китките ми до стената.Провря крак между моите и ме разтърка грубо.-И само да си знаеш изневерявах ти в продължението на три години.

Злобата му беше не голяма,ами грамадна.

Изплюх се в лицето му.Май му хареса защото се ухили.Разкъса дрехите ми и захапа грубо зърната ми.Изкрещях.

-Ще крещиш .. оо само да знаеш какво те чака-той ме погледна-мразя те.

Ритнах го между краката ,но не уцелих целта си.

-Тц тц тц лошо момиче.-дръпна ме грубо за косата и я уви около юмрука си.После ме завлече до леглото.-Ще трябва да те обучим на правилни маниери.

-Майната ти,Амброуз.

Той ме обърна по гръб и ме приклещи върху балдахиновото легло.Аз ядосано разкъсах ризата му и всичките копчета се разпиляха по леглото.

-Тази риза беше скъпа ..

-Стоеше ти отвратително-изъсках аз.

-Червеното ти палто те прави дебела.

Плеснах го по лицето.

-Само това ли можеш?-попита той.

Издрасках го по ръцете,които ме бяха приклещили.

-Малкото ми котенце-разтвори краката ми и се намести.Дори не видя дали съм влажна,а направо го вкара.Беше толкова груб.Странно защо имах усещането,че това беше като терапията за двойки,само че доста по-брутална.В продължението на шест години го играехме влюбените женени и това сякаш се беше разиграло прекалено дълго.Вече не бяхме същите хора,които се запознаха през първата година в университета.Вече бяхме десет години по-възрастни и някъде по пътят бяхме изгубили пътят един към друг.Сега усещах,че може би има шанс да се открием отново.Но после се сетих,че ми е изневерявал в продължението на три години...трябваше и с това да се занимая,но в момента не можех да мисля за нищо друго освен за огромният пенис, с показалите се вени по него,който ме влудяваше.Амброуз беше груб,свиреп ,хапеше и стискаше,мачкаше ме и викаше като ранен вълк.Беше някак си тотално възбуждащо.Аз го хапех толкова силно,че оставях следи от зъби,драсках го докато не потекваше кръв и го блъсках със свити юмруци по гърдите като побъркана.Беше умопомрачително,диво изживяване.Никога не бях правила такъв секс.Чувствах се изпълнена докрай и все още напълно далече до освобождаването.Последваха разнообразието от пози,които дори не знаех,че той умее.Преди го правехме винаги в една и съща поза.Беше скучен ванила секс.Но не и този.Този беше влудяващ и исках още и още.Правихме го на една страна,с вдигнати крака,с крака на раменете му,на задна,върху него на обратно,правихме го на бюрото,в банята,на леглото,опряни до стената.Беше два часа и половина див секс,който ми проми мозъка.До краят му вече не си спомнях името си.Когато свърших конвулсиите ми бяха толкова интензивни,че Амброуз си помисли,че нещо ми се случва.

После спахме като къпани бебета,сгушени един в друг.

Когато се събудихме и на двамата коремите ни къркореха.Изправих се от леглото и открих стаята в пълен хаос.Дрехите ми бяха скъсани и хвърлени до стената,лампите бяха бутнати,стола беше катурнат,листите от бюрота бяха разхвърляни,по леглото имаше копчета и намачканите риза и панталони на Амброуз,в банята личните ни принадлежности бяха по мокрите плочки,кабинката беше запотена със размазани следи.Изглеждаше така сякаш е паднала бомба в стаята.

-Е,добре сме пренаредили стаята -Амброуз почеса главата си.

Аз се разсмях.

-Нали?

Той също се разсмя.Беше някак си освобождаващо.

-Ще трябва да поговорим истински -каза той след неубозданият смях.

-Знам.Като се върнем в столицата.

-Дадено.

Двамата си кимнахме,облякохме се и слязохме за късен обяд.Алек вече беше слезнал,ядеше спокойно и изобщо не поглеждаше към нас.Сиера седеше до него,пръстен с голям диамант блестеше на безименият й пръст.

-Вижте деца.Какви добри новини!-кресна Мария - Алек и Сиера са сгодени!

-Честито -казахме с Амброуз в един глас,после се спогледахме като пакостливи деца.

-В края на краищата след всичкото случило се снощи...осъзнах,че колкото и да обичаш някого то никога няма да е достатъчно.Сиера е била винаги до мен и честно казано миналото си остава в миналото.Предложих й и ще правим лятна сватба.Всички сте поканени.Сега след обяда си тръгваме. - обясни Алек.

-Мисля,че си прав Алек.Миналото си е минало,колкото и хубаво да е било.Желая ви всичко най-хубаво и ще чакам поканите по пощата.

Сиера се усмихна.Първата й истинска усмивка от както я познавах.

-Ще ги получите -каза тя и довърши обяда си.

След като всички се наядохме ги изпратихме.Те си тръгнаха,а аз се загледах в задницата на пътуващата кола.Отново слънцето залязваше,но този път замислих се,подчертаваше нещо напълно различно.Един край,дългоочакван край.Само се надявах изгрева да донесе и новото начало.

-Защо ли си мисля,че почивката в шатото промени много неща.

-Промени курса на събдата ако питаш мен -засмях се нервно.

-Явно е трябвало да стане така.

-Все пак..все някога трябваше да дойде завършека и на тази глава.

-Казано като истински писател.

Засмях се на думите на Ария.

-Знаеш ли смятам да сменя жанра на писане.Тези любовни романи вече сякаш ... не знам.Умря ми тръпката към тях.

Ария ме погледна тъжно.

-Защото огънят,който поддържаше тази твоя изобретателност изгасна.Ти черпеше информация и идеи от неизживяната любов по Алек.Сега след като един път завинаги всичко приключи..ами време е за нов жанр.-Ария се усмихна.

-Изключително права си.

Амброуз ме прегърна през кръста.Аз си отдъхнах и единственото,което остана е жаркото слънце на хоризонта.

------

Реших да кача новата глава доста по-скоро от планираното..надявам се това да ви зарадва.

Между другото качих и първата глава от историята "Моделът",която може да откриете в профила ми.

14 страница14 января 2019, 20:19

Комментарии