А,ти какво си мислеше?
-За каква истина говори той,Амброуз? -попитах аз.
-Никаква -каза небрежно Амброуз -по-добре замълчи,Алек.
Тонът му беше предупредителен ,но Алек дори не трепна.
-Всичките въпроси защо съм те изоставил? Защо не попиташ мъжа ти ?
-За какво говориш? -Алек обаче не ми каза нищо повече -Амброуз отговори ми той за какво намеква?
Сиера загаси фаса си и запали нова цигара.
-Дори на мен ми стана интересно -заяви Ария.
-До там ли стигна,че да го чукаш ? Не те ли е грижа за Ед и Кара ? -Амброуз беше вбесен.
-Сякаш това те засяга -изсъска насреща му Ария -по-добре да чука мен отколкото жена ти,нали?
-Нали!? -попита смаян Амброуз -Та той е оправил и двете ви!!
Ръката му мина ядно през косата и я разроши още повече.Отиде до шкафа и извади бутилка уиски.Започна да пие право от бутилката.
-Някой ще ми каже ли най-после какво по дяволите става? -попитах високо аз.
-Става това,че мъжа ти е едно извратено копеле-започна Алек - и успя да го крие успешно от теб в продължение на 10 години.Още от срещата ви.Не знам дали си спомняш студентските партита на които ги водеше.Още там се прояви като най-големият развратник.Правеха какво ли не с надрусаните момичета в избата.Беше някакъв ад.И доста често Амброуз беше инициаторът.Не си ли се питала къде изчезваха всеки път? Защо винаги оставаше сама в моята компания? .... Беше отвратително.Когато дойде сама онази вечер на награждаването на баща ми и поговорихме бях искрен.Разкрих всичко и исках само да избягаме,но ..
-Но не стана така нали?- намеси се Сиера.-Изкара мен виновната.И накрая друг ти го начука!Бих казала,че ти се върна тъпкано.-тя повдигна русата си вежда и дръпна силно от цигарата си.
-Не започвай пак-каза й Алек.
-Какво стана тогава? Онази вечер? Какво се обърка? -настоях аз.
-Обърка се това,че ми писа -студеният глас на Амброуз беше примесен с гняв -съобщението ти гласеше,че трябва да поговорим.Веднага се усетих какво се е случило.Все пак отиде там сама,защото исках да видиш дали имаш още чувства към него.И бях прав! Ти го обичаше.
Отпи от бутилката уиски и продължи:
-Отиде там наконтена с едно самочувствие и се остави да паднеш в капана му.Всеки път успяваше да ти завърти главата! Гадно копеле.
-Съжалявам,че съм толкова очарователен и не можеш да го понесеш -ухили се Алек.
-Ще ти смачкам фасона -каза през зъби Амброуз.
-Да те видим.
-Момчета успокойте се -каза насмешливо Сиера-нека довършим тази история за лека нощ.И какво стана след това?
-След това когато вие двамата се бяхте сгушкали и ти явно си била заспала с Алек се разбрахме да се видим.Заплаших го и успях да го прокудя от нашите животи.Не знам как са се събрали пак със Сиера.-Той повдигна рамене.
-Но с какво го заплаши? -попитах аз.
-Не е ли очевидно? -след като видя обърканата ми физиономия продължи -Как мислиш,че знае какво се е случвало в избата? Беше там.Един единствен път ,но присъстваше ,а ние обичахме да документираме.Заплаших го ,че записът ще отиде право в полицията заедно с показанията на другите от клипа,че той е инициаторът.
-Ти си направил какво!? -бях отново в шок.Не знаех,че Амброуз е способен на това.Да изнудва и заплашва.Беше сякаш изобщо не го познавах.
-Бях принуден.Обичам те! Не разбираш ли,че направих всичко заради теб!?
Клатих глава отрицателно и се чудех къде да се вдяна.
-След това те оставих-намеси се Алек -оставих ти онази бележка и заминах.Бях къде ли не -Америка,Испания,Англия,Франция.Там се засякох отново със Сиера.Беше седмицата на модата в Париж и както знаеш тя е модел.Полудя от радост като ме видя.
-Точно така.Връзката ни отново беше такава каквато я помнех.Забавна ,истинска и пламенна.-Каза Сиера.-Докато не се появи ти.
Погледа й беше вперен в мен.
-Аз дори не го очаквах.Не знаех,че ще се появи на работното ми място.
-Аз също не знаех,че работиш там -каза Алек.-Беше изненадващо да те видя,но събуди всичките ми чувства,които мислех,че са отдавна изчезнали.Бях объркан и в същото време щастлив,че те виждам.Изглеждаше по-добре от всякога.Със същата женствена фигура,с красивата тъмна коса,и тези очила...полудях от възбуда ,когато те видях.Имаше силно влияние над мен,което беше удивлително, дори и за отминалият шест годишен период! И после на партито.Когато поговорихме в онзи закътан ъгъл.Беше толкова хаплива,яростна с този остър език.Пожелах те отново.На мига! Самата мисъл,че след шест години този подлизурко е успял да се ожени за теб ме караше да подивявам от ярост.Тогава реших да направя всичко за да го прецакам.Макар че аз излязох прецакания накрая.Когато обядвахме в хотела сякаш се влюбих отново в теб.Костваше ми такива усилия да не те метна на рамо и да не те отведа в стаята ми.Но уважих избора ти.Казах си ето това е истинската жена! Беше толкова горда,толкова изпълнена с чар и класа.Отказа ми.Избра мъжа си.И сметнах това достойно за уважение.После тук в шатото...като те видях в онзи бял бански.Помислих,че нарочно си избрала този цвят,защото знаеше,че ми е любим.Цялата ситуация е като бързоскоростно влакче.Не знам дори какво ме прихвана ,че да искам да правя секс с Ария.
-Хейй! -Ария звучеше обидена.-Избра да правиш секс с мен,защото го искаше.Не ми казвай,че всичките тези флиртувания са били плод на въображението ми.
-Не се ласкай-каза Сиера -той флиртува с всяка.Ти просто си го уцелила в кофти миг,когато е искал да излее мъката си в някоя разпасана п*тка.
-Престани с тези вулгарни изрази -казах аз.-И подай една цигара.
Седнах до Сиера и запалих цигарата подадена ми от нея с нейната запалка.
-Може би исках да спя с теб,защото точно тук в тая кухня Катрина ме дразнеше цялата сутрин.
-Мислех,че проспа цялата сутрин? -попита Амброуз.Беше вдигнал тъмната си вежда.
-О,моля ти се.Знаеш много добре ,че не обичам да спя сутрин.Живеем заедно от шест години и сутрините са ми запазени за релакс ,кафе и писане в книгите ми.
-И все пак....-недовърши той.
-И сега какво? Доволни ли сме,че истината излезе наяве? -попита подигравателно Сиера.
-Не точно -заявих аз.
Отминаха минути.Може би часове.Ние продължавахме да стоим в кухнята.Пушихме цигари и пиехме твърд алкохол.Беше странно освобождаващо сега след като знаехме истината.Цялата истина.Чаках десет години за нея.Може би очаквах нещо различно.Каквото и да съм си мислела, обаче всичко се оказа доста по-оплетено от колкото предполагах.
Мислех си,че е било благословия,че Ария не беше решила да си прави нощно къпане,а ето че в неправилното време на неправилното място ни е наблюдавала Сиера.Мислех си,че Алек е страхливец и ме е изоставил,защото се е изплашил от чувствата си към мен,а ето,че Амброуз е развалил всичко и е постъпил толкова егоистично само и само да ме задържи до себе си.
Спомних си за дните след като се прибрах от онова парти.Бях като извънземно попаднало на този свят.Дори родителите ми се бяха притеснили.Говореха ми за психолози и предписана рецепта за хапчета.Гълтах успокоителни само и само да не мисля за Алек и да не плача постоянно.И един ден просто така Амброуз се беше появил.Без никакви претенции.Искаше да идем да играем боулинг.Стори ми се толкова глупаво.Но успя да ме развесели.И така се появяваше през няколко дни винаги с нова идея какво да правим.Мислех си,че той е невероятен.Истински мъж.А то какво се оказа... всичко,което знаех се обърна с главата надолу.
Сега какво се предполагаше,че трябва да направя?
-Обичаш ли го? -Амброуз сепна всички ни.Не само мен ами и Ария и Сиера, и Алек.Всички погледи бяха вперени в него.Бяхме стояли в пълно мълчание толкова дълго време,че да чуя звучният му тембър беше объркващо.Въпроса му беше толкова не намясто.И все пак..накара ме да се замисля.
Погледнах към Алек.Този толкова красив мъж.Изваян като старогръцка статуя.Силен,секси,с изгарящ поглед,мека като кашмир коса и дяволска усмивка.Всичко,което изброих беше чистата истина.Той беше бога на красотата и похотта.
Но обичах ли го?
Всичките хубави моменти се изредиха в ума ми един след друг като домино- първата ни среща и блясъка в очите му,начина по който ме предизвикваше,караше ме да искам повече от живота,караше ме да искам да обърна повече внимание на творческото си писане,караше ме да изучавам нови пластове от себе си,беше интригуващо и същевременно плашещо,обожавах начина по който ме караше да се чувствам така сякаш нямаше друга като мен,гледаше ме по начин,който ме караше да потрепервам,имаше дълбоки сини очи,изпълнени с такова желание по мен.Беше токсично,но ми харесваше.Спомних си когато за пръв път се бях качила в колата му и му бях признала,че за мен е олицетворението на Сатаната.Спомних си как той реагира с една нагла усмивка.Беше изнервящо и някак секси.Спомних си колко ядосана му бях в продължението на седмици.Как ме канеше на кафе,как искаше да говорим за книги и изкуство,как ми сготви,как ми показа картините си,как ме целуваше-толкова нежно...Спомних си как се опитваше да ме защити от Брейди,как ми подари роза,как се шегуваше с мен,как ме караше да действам импулсивно и да го дърпам за вратовръзката и да го целувам докато майка му не ни завари.Как споделяхме тайни шеги като онази за фалшивите картини на семейство Бърнингтън и как спах с него за пръв път.После спомените ми се преместиха към по-скорошните моменти-в библиотеката,на партито,хапливите ни разговори,прекрасният следобед в ресторанта на хотела му,и сега тук в шатото,невероятното изживяване в басейна.Всичко това беше прекрасно спор няма.Но после се появиха и лошите спомени..ужасни,причиняващи болка спомени.Как ми правеше злобни коментари,как критикуваше начина ми на обличане,как казваше,че съм надебеляла,как целуваше Сиера пред мен,как флиртуваше с мен зад гърба й и ме караше да се чувствам като най-ужасната приятелка,как каза пред всички на лекции,че ми казват слънце,защото огрявам всички,как омаловажи срещите ни и каза,че между нас никога не е имало нищо,никога не бе имало начало,как ме изгони от тях и ме остави разревана да вървя по улиците,как ме обяви за негов враг,как ме лъжеше и криеше тайни от мен,как отне девствеността ми и ме заряза,как ми каза,че не искал връзка,изостави ме на хелоуин без дори да поиска моето мнение,направи всичко възможно да го намразя и после се опитваше да ме спечели с мили думи.Както и всичките лоши моменти до сега...как спа с Ария ,най-добрата ми приятелка! Как се опитваше да ме провокира с гадни коментари и даже след като спахме не се опита да ми обясни нищо...трябваше да стане най-лошото,най-немислимото,че да получа обяснението си!
И накрая доминото се срина до последната плочка.
-Не.Не го обичам.
Сиера затаи дъх.Алек ме погледна така сякаш му бях зашлевила шамар.Ария не можеше да повярва на чутото,а Амброуз се беше ухилил от ухо до ухо.
-В смисъл ... да тръпка ми е и то голяма.Имахме много красиви моменти,но ...всичката тази помия която ми стовари.Още от университета насам...всичките лоши моменти не се равняват на хубавите.И дори сега когато се предполага,че сме десет години по-големи и не сме се виждали близо седем години той продължи да ме мотае,да спи с мен и накрая да спи с най-добрата ми приятелка.И то при положение,че е сгоден?! Не.Това не е правилно.И ще е лъжа ако кажа,че го обичам...силно привлечена съм така е.Но вече съм голяма,не съм дете и знам разликата между обич и похот.-погледнах към него - Съжалявам Алек..просто аз и ти ... ти и аз... не ни е било писано.
Той не знаеше какво да каже.Отвори и затвори устата си.После отново и отново докато не се отказа и излезе от кухнята.
-Е,това не го очаквах -каза Сиера и загаси фаса си после ме погледна и ми подаде ръка.-Браво.Заслужи уважението ми.
-Не съм ти го искала-отвърнах аз.
Тя се усмихна.
-Знам.Но това,което направи изискваше голяма доза кураж.Едно е да не виждаш някого и да си казваш,че не го обичаш вече.Друго е да застанеш очи в очи с този някой и да му кажеш,че не ти липсва и че си добре без него и то да го мислиш.
Тя излезна от кухнята и остави Ария ,Амброуз и мен насаме.
Точно както доброто старо време.
-Наистина ли не го обичаш? Не е някакъв трик? -Амброуз не ми вярваше.И това започваше да става грамаден проблем.
-Виж Амброуз не смятам ,че като го кажа и хиляда пъти ти би ми повярвал.Имаш сериозни комплекси.Това държание не е нормално.
Той ме гледаше объркано,свъсил вежди.
-Може би имаш нужда да ви оставя по женски.Ще те чакам в нашата стая.
Ария беше безмълвна.Гледаше ноктите си и отказваше да ме погледне.
-Няма ли да кажеш нещо? -попитах раздразнено аз.
Тя въздъхна.
-Направих грешка,окей?? Не трябваше да изневерявам на Ед,но ето че го направих.Алек се държеше като пълен плейбой през цялото време.Тези намеци,това тяло..не можах да се сдържа.Накара ме да се срещнем тук късно през нощта,без да предполагам нищо.Накрая се усетих какво ще иска.Не сме говорили,не сме си разменили и приказка.Просто ме накара да сложа сатенен халат ,да съм без бельо и да го чакам.И дойде разярен,чукаше ме като подивял.Мисля,че видя доста добре колко беше груб.Беше хубаво,но .. с Ед е различно.Моля те не му казвай.Противно на всичките ми действия аз обичам Ед,обичам и Кара.Те са най-скъпоценното за мен на този свят.Просто хормони! Ъх .. мамка му ,мамка му.
Тя започна да плаче.
-Шшт спокойно,спокойно-прегърнах я,а тя зарида силно и неконтролеруемо.
-------
Хейй,надявам се тази глава да ви хареса.Гледах да я опиша по-подробно и да дам на дълго и широко цялата истина! Сега естествено следват нови приключения и една развръзка,която е доста шокираща! Не съм сигурна кога ще кача следващата глава,но се надявам да е някъде тази седмица.
Междувременно много ще се радвам ако погледнете новата история,която смятам да обновявам тук в уатпад.Казва се "Моделът" и ще е доста скандална и много по-различна от сегашните ми истории.Скоро ще кача първата й глава.
А сега ви пожелавам приятна неделя и успешна нова седмица!