Страхливец
Малко след като почетох и се излежавах в балдахиновото легло реших да сляза при останалите на басейна.Времето беше все още хубаво и успях да поплувам и да се попеча на слънце.Можеше да се каже,че блестях от снощното рандеву.Какво по-хубаво от вкусната храна,добрата книга и страхотният секс?
Алек продължаваше да ме гледа така сякаш тази сутрин му бях изяла закуската и това страшно много ме забавляваше.Ария беше в доста добро настроение и постоянно ми говореше за идеята,която я била осенила снощи.Каза,че е решила да създаде нова линия бански костюми за бременни и по-пълни жени.
-Това е най-брилянтната идея! Ще трябва да ги направиш модерни и изискани.
-О,задължително! Имам толкова добри идеи.
-Странно как когато човек си почине и започват да му се проявяват талантите -замечтах се аз.
-Изобщо не е странно.По-скоро е нормално.Все пак почивките за това са създадени.
-Снощи съм писала до късните часове.
-Аз също работих до късно.По едно време даже мислих да поплувам.Да си направя нещо като нощно къпане,но имах толкова добри идеи,че не можах да се отлепя от скиците!
Ария звучеше повече от зарибена,а аз едва не се задавих с коктейла си.
-Искала си да поплуваш?
-О,да.Но както ти казах нямаше как да оставя добрите ми идеи да чакат и се залових за работа.
Какъв късмет!Ако Ария беше решила да изпълни желанието си то щеше да се намери на неправилното място в неправилното време.Щеше да ни хване на тясно.Направо си отдъхнах като разбрах,че се е разминало.
В късният следобед хапнахме обилно от специалитетите на шеф готвача и веселите разговори продължиха почти до шест-седем вечерта.Тогава Бронек предложи да си починем и вечерта да излезем на верандата.Всички се съгласиха.Амброуз се качи да си почине,а аз вече бях напълно отпочинала и изобщо не ми се искаше да се качвам в стаята си.Вместо това реших да седна отвън на тишина и прохлада и да съзерцавам залязващото слънце.Може да се каже,че бях единствената останала тук по това време на денят.Всичките прислужници си почиваха,шеф готвача работеше усърдно в модернизираната кухня,а всички останали се прибраха да си починат по стаите си.Отдъхнах си когато седнах на верандата и зареях поглед напред.Зелената трева,чистият въздух,все още затоплените,дървени стълби на които седях и приятният вечерен бриз.Когато затворех очи единственото,което чувах беше звукът на щурците и далечният лай на кучетата.
-Красива вечер,нали?
Въпросът на Алек ме стресна и веднага отворих очи.Той се беше извисил над мен и гледаше към залязващото слънце.Небето се беше обагрило в най-красивите червенооражневи цветове,птичките правеха последните обиколки над нас.
-Може би ще нарисувам този пейзаж-думите му бяха далечни.Чувствах,че не бяха предназначени за мен,а по-скоро говореше на себе си.Изглеждаше умислен и някак меланхоличен на тази светлина.
-Ще трябва да ми го покажеш.
Той не отговори и двамата продължихме да гледаме последните слънчеви лъчи докато накрая не потънахме в сумрака.
-Защо си тръгна? Защо ме остави преди 6 години? -Въпросът ми прозвуча глухо на фона на потъмнялото небе.Тъмносиньото се беше смесило с черното и придаваше приятна тъмна окраска.Колоните на къщата изглеждаха масивни и страховити когато не ги огряваше парещото слънце.Звукът на щурците беше изчезнал и сега се чуваха само вдишванията и издишванията на Алек.
-Сега не е момента да си припомняме миналото,Катрина.
Гласът му беше вледеняващ и отдръпнат.Не гледаше в мен,а право напред,сякаш нещо много интересно беше приковало вниманието му.
-А кога ще е моментът? Според теб той сигурно никога няма да дойде.Заслужавам да знам истината.Изостави ме и се върна при Сиера.Това ме кара да си мисля,че всички онези "истини",които ми беше разкрил са били просто нови,разкрасени и напудрени лъжи.
Усмивката на лицето му не стигна до очите му.Беше сякаш горчива примесена с болка.
-Всичко,което ти казах тогава беше неподправената истина.Защо те оставих е съвсем различна история,която повярвай ми -сега ме гледаше право в очите - не искаш да знаеш.
-Ето,че искам-настоях аз.
-Твоето инато държание няма да ти донесе нищо хубаво.
-Просто ми кажи.Мога да го понеса.
-Съмнявам се.-Той се изправи и понечи да си тръгне.
-Държиш се като страхливец,Алек -извиках след него.Гърбът му се скова.Той се извърна наполовина и ми се стори,че щеше да каже нещо,когато чухме удара от чинии и тигани идващ от кухнята.Алек се отказа от какъвто и да било по-нататъшен разговор и изчезна в тъмнината на шатото.
Бях останала отново сама.Този път, обаче не бях преливаща от щастие и изобщо не чаках с нетърпение да дойде време за вечерята.Сега единственото,което исках бе да разбера какво според Алек няма да мога да понеса?
Стоях на верандата докато не чух как някой извика името ми.Беше Ария,която ме предупреждаваше,че ще започнат вечерята без мен ако не се появя веднага.Станах с огромни усилия.Имах усещането,че се бях вкаменила седнала на тези стълби.Вечерята беше същата като всички останали-дълги,весели разговори,смях и закачки,вкусна храна и звездите блещукащи по черното небе.Само за мен ,обаче вечерята беше нещо ужасно.Дългите ,весели разговори ми се струваха като далечни шептения на хора,които не познавах,смеховете и закачките бяха дразнещи,вкусната храна имаше вкус на картон в устата ми.Колко неща се бяха променили само за няколко дни!
Алек стоеше срещу мен,ядеше и се включваше в разговора с такава лекота,че човек никога не би си помислил,че изневерява на приятелката си.Никога не би си помислил,че крие ужасяващи тайни и се държи като най-арогантният мъж на периметрите на страната.
След вечерята се качихме да спим.Не ,че аз можех да мигна.Чувствах се ужасно,а нямаше особена причина за това.Колко нагъл можеше да бъде той! Защо просто не ми кажеше какво го беше изплашило толкова,че да ми остави една тъпа бележка? Въртях се в леглото и не можех да си намеря място.Коремът ми беше свит на топка.Късно през нощта чух долитащи шумове от долният етаж.Дълго време лежах като в ступор на леглото и се чудех кой ли като мен не може да спи? Прецених,че може да е той.Това беше единствената причина поради която си надянах халата и слязох по стълбите към първият етаж. В коридора беше тихо,чуваха се сподавени гласове от кухнята.Бях леко дезориентирана и разтрих очи за да виждам по-добре в тъмнината.Предположих,че е в кухнята.И явно не беше сам.Когато влязох се озовах пред най-шокиращата гледка.
Да,бях познала.Алек беше там,но това,което ме шокира беше компанията му.Мускулестото му тяло беше с гръб към мен.Движеше се бързо,механично.Стегнатият му задник се ласкаше в жената обвила крака около торса му.Стоновите й ми бяха смътно познати.Първоначално помислих,че е Сиера,но после след като видях черната й коса и затворените клепачи на красивото лице видях,че това бе Мария-Адриана.
Извиках спонтанно и накрая прикрих уста с ръцете си.Писъкът ми изненада Алек и Ария и двамата се обърнаха и видяха шокът изписан на лицето ми.
-Катрина ..-извика Алек.
Набързо се отласна от Ария и вдигна долнището на пижамата си.
-Това е .. просто е... -не знаеше какво да ми обясни.
Ария беше също шокирана,но не толкова от акта с Алек,а по-скоро от мен и това,че ги заварих.Беше все още видно разкрачена ,когато най-после се усети и събра краката си.Плъзна се по плота и стъпи леко на земята.Пооправи косата си и закри лицето си с ръце.
-Това е толкова засрамващо..не трябваше да ни виждаш.
-Мислиш ли!? Алек ти .. ти ...-нямах думи.-Как можа !?!
Последва неловко мълчание.
-Бях изнервен.Ядосан.Имах нужда от разпускане.
-И избра да разпускаш с най-добрата ми приятелка?
-Не е като да не го е правел преди -чу се женски глас зад мен.
-Чудесно.На ситуацията й липсваше само теб,Сиера -врътнах едни очи аз.
-Писъкът ти събуди половината къща-Сиера извади една цигара и я запали с треперещи ръце -Ех,Алек.Винаги съм знаела,че имаш неверен х*й.И като си помисля,че за малко щяхме да се сгодим и оженим.
-Моля!? -още една новина,която намерих за огромен шок.
-О,не знаеше ли? Мислех,че ти го е споменал след като те оправи в басейна.. -каза измежду другото Сиера.
-Ти си ни видяла? -попита Алек .Беше негов ред да е шокиран.
Сиера се изсмя студено.
-Беше си голям спектакъл.Водно шоу -тя размаха с ръка и неволно тръсна цигарата си на мраморният под.
-Какво по дяволите става тук? -викна сънен Амброуз.Той навлезе рошав и разтърка очи.
-Намери най-лошият момент да се появиш братко -каза Ария.
-Защо пък да е най-лошият?-попита Сиера -Мисля,че е крайно време Амброуз да разбере,че жена му кръшка.А пък сестра му е курва.
Всички останахме мълчаливи и се споглеждахме неловко и виновно.Само не знаех как щеше да завърши тази нощ...но със сигурност нямаше да е с добър край.
-Време е да им кажем цялата истина.Не мислиш ли Амброуз?
------
Историята започва да става интересна.Мога само да ви обещая една завъртяна истина и голяма лъжа,която е на път да бъде разкрита! Поздрави.