Сватбени снимки
Здравейтее,как сте ? Надявам се да ви зарадвам с новата глава. :) Малко извън темата сега: би ли ви било интересно да разберете първоначалните заглавия на "Всичките лъжи" и "Всичките истини" ?
Амброуз повдигна вежда. След което се усмихна.Или беше доволен или се подготвяше да фрасне Алек в лицето.
-Амброуз -казах тихо аз.
-И сега дами и господа,време е да представим артиста ,зад тези шедьоври Алек Масловский ! -Нови бурни аплодисменти.
Алек се усмихна фалшиво и отиде при шефа ми за речта си.Тя беше кратка разбира се.Благодарства и обяснения за вдъхновението му.
-Ядосан ли си? -попитах Амброуз.
-Изобщо.Поне не на теб! Ти се справи страхотно с този мерзавец.Моето коте си показа ноктите. -Амброуз ме целуна. -Но той от друга страна ... ако не беше шефа ти в момента Алек щеше да лежи на земята полумъртъв.
-Моля те,не говори така.
-Извинявай...но не мога да го дишам.
Вярвах му.Алек беше като чума. Трябваше да издържа някакси този ден.След това нямаше никаква причина да се засичам отново с него.
Когато се върна обратно на масата възобнови разговора с родителите ми и с родителите на Амброуз и Ария.Сиера стоеше вече плътно до него и го беше обвила с ръце.
-Каква прекрасна двойка сте! Боже,Боже! Толкова ми е приятно да сме във вашата компания. Защо преди не сме имали възможността да се запознаем? Естествено,аз познавам баща ти Алек.Той е истински гений на този век. -Майката на Амброуз беше дашна с комплиментите.
-Я,кажете какво ще правите в края на този месец? -попита изневиделица Бронек.
-За сега нищо -каза смутено Алек.
-Защо,не се присъедините към нас в нашето шато? Всичките от тази маса ще се съберем за един по-удължен уикенд.Ще бъде разтоварващо.
Амброуз не харесваше тази идея.
-Тате,едва ли зает човек като Алек ще иска да си губи времето с нас и то точно в шатото! -гласът му беше леден.Нотка на паника се прокрадна.
-Всъщност така се случи,че съм свободен.Какво нещо! -Алек се направи на ударен. -С удоволствие ще дойдем.Нали мила?
Сиера кимна радостно.
-Толкова обичам почивките.Кажете ми има ли басейн?
Разговора продължи на тема слънчеви дни,топла вода,коктейли и тристепенни менюта. Амброуз не беше доволен въобще.Ария от друга страна ми изглеждаше повече от доволна.Беше сякаш нямаше търпение да дойде времето в което ще сме всички в това шато.Гледаше Алек по начин,който ми беше до болка познат.Тя го желаеше .. и мисля,че ако Ед беше забелязал изпиващите й погледи спрямо Алек щеше да е на страната на Амброуз.Със сигурност тази почивка щеше да се превърне в някакъв ад.
Когато партито приключи най-после и всички се прибрахме бях повече от щастлива да се опъна на меките чаршафи.Заспах почти в момента в който главата ми докосна меката възглавница.На другият ден всички се бяхме събрали в дневната ни в двуетажната ни къща.Моите родители и тези на Амброуз бяха отворили старите албуми и преглеждаха снимките от сватбата ни.Сипах си голяма чаша кафе и се присъединих към тях.
-Тази снимка е чудесна! Наехте добър фотограф -каза Мария. Тя гледаше снимка на която аз и Амброуз се гледахме любовно.Фотографа ни беше хванал отблизо и беше акцентирал върху детайлите.Дизайнерските фуркети в косата ми бяха изпъкнали на фона на тъмнокафявата ми коса.Част от дантелената ми булчинска рокля се виждаше ,както и майсторският грим в нежни розови цветове.Амброуз беше красив и зелените му очи бяха акцентирани.Така зеленото изглеждаше наситено и ярко.
-Вижте тази!-ахна моята майка.
Тя ни показваше снимка на която бяхме двамата в цял кадър.Роклята ми беше стилна,дантелена тип русалка.Пасваше ми идеално,тъй като дизайнера Рики Далал беше летял до столицата за да ми я ушие лично.Косата ми беше стилирана на свободен кок с множество перлени фуркети.Бях наистина много щастлива онзи ден.Личеше си.Амброуз беше облечен стилно с черен костюм.Елегантен както винаги.
-А,вижте прекрасната Мария-Адриана! -възкликна мама като извади снимка от сватбата на Ария и Ед.
-Колко съм слаба тук! -кресна Ария -Дай да се видя.
Аз се изкикотих.
-Ария и сега изглеждаш зашеметяващо.-казах й аз и отпих от кафето си.
Тя ми се усмихна мило.
-Сега съм толкова отпусната.. и с тези черни кръгове под очите.Чувствам се като зомби.
-Как мислиш,че се чувствам аз? -попита Ед.
Всички се разсмяхме.Обичах семейството си.
-И двамата сте идеални.Бебето обаче е най-малката сладка рожбичка! -мама вдигна бебето Кара и я цунка по нослето.
На снимката Ария беше великолепна.Като оживяло барби.Роклята й беше грамадна с пайети,блясък и ресни.Беше като принцесите от телевизията. И Ед беше по-различен.Наистина на снимката до Ария изглеждаше доста по-отпочинал и лицето му имаше по-розов цвят.Сега ми се виждаше леко блед и недоспал.Но никой не можеше да се сърди на малката Кара.
Аз я взех от майка ми и я дондурках.Колко много я обичах! Беше прелестта във всичките й измерения.
-Много ти отива -това беше едва доловим намек от майката на Амброуз.
-Нали? -включи се и моята майка. -Не е ли време с Амброуз да се задействате и да ни народите внучета??
Майка ми изобщо не беше деликатна.Направо си го каза.
-Когато сме готови ще си имаме деца.Майко не почвай пак -пледирах аз.
Тя сякаш остави темата,но бях сигурна,че ще има още намеци и коварни погледи.Понякога беше досадно всичките ти познати да са на едно място.
-Не забравяйте партито ни този петък! -припомни ни Ария. -Обещахте,че ще присъствате.
-Разбира се ,че ще сме там -подсигури я Амброуз.
-Чудесно -Ария изглеждаше доволна.Ед не чак толкова.Мисля,че на него не му беше до партита изобщо.
-Мисля,че ще е подходящо след вашето парти да си стегнете багажа и да дойдете в шатото.-предложи Бронек.
-Почивка ще ми се отрази идеално -каза внезапно Ед.
Бронек се засмя.
-Значи се разбрахме.
-Трябва да си купя нови бански! Катрина идваш с мен и не примам не за отговор! -Ария беше почти на прага на криза.
-Какво ще кажеш направо да тръгваме? Ще се облека набързо и ще напазаруваме.Може майките ни да се присъединят.
-Каква приятна идея -усмихна се майка ми.-Какво мислиш Мария?
-Мисля,че е време да освежа грима си и може да тръгваме.
Аз се усмихнах доволно и отпих отново от кафето си.
-Ние ще гледаме мача-заяви Бронек.
-О,да не е лоша идея да се запасим с бира и пържени крилца -добави Амброуз.
-Аз ще отскоча до супермаркета -каза баща ми.
Явно семейството се раздели на половина и всеки имаше цел за денят.
-А,аз ще гледам Кара -каза леко тъжно Ед.
Всички избухнахме в смях.Баща ми потупа Ед по рамото.
Обикаляхме от магазин на магазин.Бяхме с колата на Мария-Адриана и се бяхме преоблякли спортно елегантно докато избирахме какви летни дрехи да си накупим за предстоящото пътуване.
-Какво мислиш за това? -попита майка ми като размахваше бански в две части в жълт цвят.
-Никакъв шанс.Мразя това жълто.
Тя сви устни и грабна друг бански костюм.
-А този?
-Изрязан бански? Твърдо не..след раждането на Кара съм само за цели бански. -Размрънка се Ария и грабна един цял черен бански.
Моят поглед беше притеглен от бял бански в две части.
-Това е от новата ни колекция ,мис.Ако желаете ще ви покажем и другите модели. -каза мила жена с кестеняви коси,която работеше тук.
Аз й кимнах и тя започна да излага пред мен различни видове бели бански.Имаше цели,отрязани,с дантела,без дантела.Избора беше голям.Най-много си харесах елегантен бял бански от две части с халки,както на бикините,така и на сутиена.Беше от ликра и полиестер и на допир много ми допадаше.Закупих го и изчаках Ария ,майка й и моята майка да си платят тяхните покупки.
Мария-Адриана ни закара към следващият магазин.Разглеждахме вечерните летни рокли ,когато телефона ми извибрира. Беше работният ми телефон блакбери. Учудено го отключих и погледнах полученото съобщение.Номера беше непознат.Кого ли можеше да бъде? Все пак не бях на работа чак до понеделник.
Непознат номер-Събота 10:59ч.:Свободна ли си за обяд?
Бях леко потресена от въпроса.Дори не знаех кой е.Макар че имах лошото усещане ,че може да е един къдрав,рус натрапник.
Катрина-Събота 11:00ч.:Мога ли да попитам кой ме кани на обяд?
Отговора дойде почти мигновено.Сякаш е стоял и е чакал да му пиша.
Непознат номер-Събота 11:00ч.:Алек. Преди да бързаш да ми откажеш нека поясня,че това е работен обяд.
Катрина-Събота 11:01ч.:Как ли пък не! Какъв работен обяд в събота!?
Непознат номер-Събота 11:01ч.:Валентина ми даде телефонният ти номер.Нямаше да ти пиша ако не е важно.Ако ще се почувстваш по-добре ще викнем и Валентина и екипа й.
Сега ми стана ясно защо е писал на работният ми телефон.Бях радостна,че само него бях предоставила на Валентина.
Катрина-Събота 11:02ч.:Дай ми адреса на ресторанта.
Непознат номер-Събота 11:02ч.:Хотел Гаулт улица 449 сейнт-хелен.Ще те чакам след час. ;)
Не смятах да отвръщам на намигащата емотиконка,но със сигурност врътнах очи ,когато я видях.Алек Масловский дами и господа - играч от класа! Непознат номер замислих се дали да го запиша.Трябваше ли? Не е като да ми притрябва пак ... Изведнъж спомените ми се наредиха пред очите ми като на калейдоскоп.Върнах се шест година назад,когато Алек ме беше поканил в тях.Исках да му откажа,но той отново настояваше,че е важно.Бяхме в студентското кафене,когато предизвикателно обърна телефона си към мен и ми показа как ме беше записал.Baby.Това беше прогорило очите ми и беше накарало сърцето ми да се разтупти.Тогава бях притеснена как ли щеше да реагира Сиера.Сега се смеех на притесненията си.Беше откачено и детинско.Нямаше нужда от спомени и със сигурност нямаше нужда да го записвам в телефона си.Пъхнах блакберито обратно в чантата си и навлязох в следващият магазин.Там със сигурност похарчих повече пари от колкото беше нужно.Но нали казваха,че шопинга е вид терапия? Или се бърках?
В 12:00ч. като по часовник се намирах пред входа на хотел Гаулт.Сградата беше старомодна ,доста висока и леко плашеща.Е,добре може би не точно сградата, а това,че даден мъж стоеше вътре в ресторанта на хотела и ме чакаше.Зад великолепната си фасада от 19 век,хотела беше със съвременен декор и запомняща се обстановка.Токчетата ми тракаха по мраморният под и с удовлетворение открих,че бях радостна от факта какво облекло избрах тази сутрин.Бях се спряла на ленена бяла риза с разкроени ръкави,кожен клин и високи луксозни токове.Върху ризата бях със светло кафяво палто.Пясъчният цвят се съчетаваше идеално със златните бижута и кафявата дамска чанта.На бара в ресторанта с гръб към мен стоеше Алек.Беше си поръчал питие и ме чакаше.Беше облечен доста небрежно за работен обяд.Черен панталон,сива блуза с V neck и масивен часовник с черна каишка.Тъмно русите му къдрици бяха разрошени и немирни.Беше секси. Мамка му! Нагласих черните си котешки очила и колкото се може по-уверено се приближих до него.
-Ив Сен Лоран! Прекрасен парфюм за прекрасна жена. -Алек ме удостои с поглед.Пакостлив поглед.
-Мислех,че ме извика по работа,а не за да коментираме избора ми на парфюм.
-Леле,Катрина шегувах се.Трябва да кажеш на мъжа ти да си върши работата по-качествено.
-Какво искаш да кажеш с това?
Той се засмя остави няколко банкноти на барплота и се изправи от стола.
-Да те чука по-добре,защото очевидно е по-скован и от дърво.А ,аз много добре си спомням,че ти изискваше много от партньора си. -смигна ми дяволито. -Сега нека минем по същество.
Той тръгна към запазената маса и аз го последвах с глътнат език.Сериозно ли ми беше казал това? Как смееше! Набрах гняв набързо и ръцете ми се разтрепереха.Стиснах дръжката на чантата по-силно и си наредих да броя до десет за да се успокоя.Още със сядането ни сервитьора се приближи до нас.
-Бутилка Brunello di Montepulciano , салати Капрезе и за основното ще ви кажем по-късно. -Алек каза всичко това с лек италиански акцент и без дори да погледне в менюто.
-Да,сър. -сервитьора се оттегли бързо.
-Тук ли си отседнал? -попитах аз все още загледана зад пъргавия сервитьор.
-Да.Хотела е добър.Известен е с очарователното си меню и хубавата винарна изба. Какво повече мога да искам?
Аз се усмихнах и съблякох палтото си.
Алек затаи дъх.
-Изглеждаш ...-гледаше ме така сякаш не можеше да открие подходящите думи.Погледът му потъмня. -Прелестно..Харесвам белият цвят върху теб.
Напълно бях забравила,че бялото е любимият му цвят.Не знам как бях забравила този дребен,но важен факт.Дойде ми да се гръмна,защото и банският ,който купих беше в бяло,а Алек щеше да бъде с нас в шатото.Колко неприятно.Може би подсъзнанието ми помнеше? Не знаех правилният отговор.. веднага обаче се сетих как разбрах кой е любимият му цвят.Преди шест години бяхме излезнали на двойна среща в една долнопробна кръчма на име "При Дейв".Там носех доста изрязан бял потник с тънки презрамки.Алек се беше захласнал здраво по него защото още помнех изречението му : " Катрина трябва да ти го призная. Изглеждаш умопомрачително секси. Бялото е любимият ми цвят." Естествено сега бяхме на светлинни години от тогава.Намирахме се в изискан ресторант с червени удобни столове.Масата ни беше локализирана точно до големият прозорец ,разкривайки гледката на забързаният град.Нямаше нужда да си припомням това..какво по дяволите му ставаше на моето подсъзнание?
-Благодаря ти -казах вежливо аз.
Сервитьора се върна и ни наля вино и вода.След което постави и салатите пред нас.Тихо започнахме да се храним.Чудех се поради каква причина ме беше извикал тук.Ако е само заради компанията ми щях сериозно да се ядосам.И полаская.Глупости .. зачеркни последното.
-Защо ме извика тук?
-По работа.Мисля,че ти написах в съобщението.Става въпрос за картините.Всичките са изпродадени и дойдох да ти кажа,че и ти ще получиш процент от продажбата тъй като шефа ти Карл е споделил с борда за повишението.Договора ми задължава да ти дам 15% от печалбата.Други 15 % отиват за библиотеката.Останалата част е за мен.
-Ясно.Благодаря за информацията,никой не ми беше казал.
-Точно за това те извиках.
Е,мамка му.Защо се чувствах сега пък кофти?Нали точно това исках.Да ме извика по работа,а не защото е хлътнал по мен.Бяха минали шест години,аз бях женена,а той си имаше приятелка.Нямаше смисъл да усложняваме ситуацията.Това беше единствено и само работен обяд,така че вместо разочарованието ми трябваше да си надена усмивка и да свиквам.
-Виното е от добра реколта -казах аз.
Той ми сипа още.
-Помня,че обичаш вино за това си позволих да поръчам -той се усмихна загадъчно.
-Каква е тази усмивка?
-Нищо..просто спомени.
Сърцето ми падна в петите.И той ли си спомняше? Мислих си,че е коравосърдечен мазохист,но явно имаше сърце.
-Партито наистина пожъна голям успех-отпих от виното.
-Трябва да призная,че и аз останах удовлетворен. -усмихна се,широко,красиво,истинско.Алек и манията му да рисува.
-Винаги си имал талант да рисуваш. -казах аз и отрязах домат и моцарела.
-Ти също винаги си имала талант да пишеш.Книгите ти са бестселъри. -отвърна той и отпи от виното в чашата му.
Аз преглътнах трудно.Повечето от тези книги бяха базирани на нашата връзка.Беше ми трудно да го погледна в очите.Той беше прочел мислите ми изложени на белият лист.
-Харесаха ми. -каза простичко той.
-Ти си ги прочел?-не се сдържах и попитах.Гласът ми беше пълен с надежда.
-Всички до една. -каза твърдо той. -Беше ми обещала да ми дадеш твои чернови .. не спази онова обещание затова взех нещата в свои ръце.
-Ти също ми обеща,че повече няма да те видя,а ето те тук.Пиеш вино и хапваш салата Капрезе.-аз оправих очилата си.
-Секси си когато си ядосана.
-Престани да шикалкавиш ,Алек и ми кажи само за това ли ме извика тук или имаше задни мисли?
-О,имам доста от тези мисли,Катрина.Една от които е как те чукам на задна .. О,да това би ми харесало много.Но ти си женена,а аз не съм такъв мерзавец.Не бих развалил брака ти.
Отпих от виното.Този разговор бързо беше тръгнал в грешната посока.
-Трудно ми е да стоя с теб на една маса,ако трябва да бъдем честни. -вече виното говореше вместо мен.Той ми допълни чашата отново.
-И за мен е трудно,но имам нужда да те виждам.
Истината ли ми казваше или поредната лъжа? Вече не можех да преценя.Отпих отново.
-Искаш да ме напиеш ли? Защото ти се получава.
Той се засмя.Гърлено,секси.Изпъна тялото си назад и блузата се опъна върху изваяните му мускули.
Вино+Алек = тотална обреченост и задни мисли
-Не това е целта ми,но ми харесваш такава.Със зачервени бузи,откровена и тези очила ..
Думите останаха недоизказани,но аз знаех накъде биеше.Не съжалявах,че дойдох.Знам,че трябваше ,но не съжалявах.
За основно си поръчахме говеждо месо на скара със сос, канапе от зеленчуци и кремообразна палента.Допихме виното и продължихме разговорите.Беше по-лесно сега когато бях приела достатъчно алкохол.Чувствах се леко замаяна,но бях щастлива.Говорихме си за изкуство,за картини,за книги ,за предстоящи събития,за удълженият уикенд в шатото.Толкова много разговори,толкова малко време.
Преди да се усетя беше станало късен следобед.Телефона ми беше гръмнал от обажданията на Амброуз.Знаех,че беше време да си тръгвам.Алек извика сервитьора и оправи сметката.Беше ми кофти,че не успяхме да хапнем десерт.През това време облякох светло кафявото си палто и закопчах двете копчета.Грабнах чантата от земята и хванах Алек под ръка.Бяхме на входа и усещах вечерният,хладен въздух отвън.Той също беше зачервил бузи.Изглеждаше така сякаш искаше да остана.Гледаше ме с очакващ поглед,със съблазнителен поглед.Сърцето ми биеше учестено и заплашваше да изскочи от гърдите ми.Сключихме поглед и за миг забравих,че съм женена,забравих за халката на безименият си пръст,забравих за задълженията си като съпруга.Не мислих..не исках да мисля.
Алек ме целуна.Дръзко.Рязко.Здравите му ръце бяха на талията ми,усещах топлината му.Тялото му беше притиснато към моето,езика му беше в устата ми.Изведнъж исках той да бъде десерта ми.
-Да се качим ли в стаята ми? -попита задъхано той.Очите му блестяха очарователно секси и очакваше отговора ми.