All the truths - Всичките истини (2)

Исках да се кача в хотелската му стая и да ме чука така както обещаваше потъмнелият му поглед.Но не можех ... колкото и да го желаех не трябваше...Отблъснах го от себе си с всичката сила,която притежавах.

-Трябва да тръгвам.

Той не се възпротиви.Кимна и ме пусна от хватката си.Погледнах го за последно и излязох в хладната вечер.Умът ми беше на каша.Извиках си такси и оправих външият си вид докато колата ме караше към двуетажната къща.Всичко дотук добре,но с какво можех да скрия блесналият поглед.Жадувах за секс.

Единственият,който можеше обаче да утоли тази жажда беше Алек.

Колата спря пред вкъщи,аз платих на шофьора и се прибрах.

-Защо не си вдигаш телефона? Поболяхме се от притеснение! -каза Амброуз,който ме чакаше буквално на вратата.

-Имах работа Амброуз.Знаеш,че когато съм заета не си гледам телефона. - отново ли щеше да почва с ревността му?

-Можеше поне едно съобщение да ми пуснеш. -каза сърдито.

-Ще го запомня за другият път.

Той поклати глава.

-Гладна ли си?

-Не.Вече ядох.Всъщност мисля да си взема един душ и да си лягам. Може да почета нещо.

-Добре.Всичко наред ли е?

-Да.Всичко е идеално.

Качих се в моята стая ,взех си душ като търках сапуна по тялото си бясно и отказвах да мисля за Алек.Заклех се да не споменавам случилото се.Било е работен обяд и точка по въпроса.Така трябваше да си остане.Най-хубавата част беше,че вече със сигурност нямаше да се видим поне до уикенда в шатото.А там за мое щастие щях да съм с Амброуз.

Седмицата минаваше спокойно.Работата беше минала отново на нормалното си темпо и освен новото пренареждане на мебелите нямахме особено голяма заетост.Карл Уорън ми сподели,че бордът ме одобрил след огромният успех на партито и другият месец щели да органиризат парти в което ще се съобщи новината за повишението ми.Прехвърлях купчини доклади на бюрото си до края на работният ден.Когато се прибрах къщата отново беше тиха и мрачна.Какво успокоение! Бяха минали дните на трескава дейност покрай гостите ни.Сега всичко си дойде на мястото и бях по-спокойна.Стрес нивата ми се бяха понижили и от факта,че не виждах русият дявол.Това си беше голям плюс.Мислех доста често за последната ни среща,но вътрешно ликувах ,че не се поддадох на чувствата си и си тръгнах.Беше най-правилното решение.Някакси обаче винаги когато бях в компанията на Алек спирах да мисля рационално и се отдавах на усещанията си.Беше влудяващо как ми действаше.Сякаш целият ми морал се изпаряваше.

На следващият ден рутината се повтори.Отново прекрасната сутрин,работният ден с Вайлет и спокойствието на книгите.Същински рай.Вече оценявах работното си място в пъти повече.Естествено имах и леки пререкания с една жена,която искаше да вземе книга без да я впишем в картата й,но това бяха нормални случки от работното място.На обяд с Вайлет хапнахме в близкият ресторант и си поговорихме малко за партито.

-И какво Сиера похвалили ти се за книгата? -Попита Вайлет докато отхапваше от салатата си.

-Не.Всъщност като се замисля не сме си говорили особено много.-Аз свих рамене.

-И по-добре.Знаеш ли още ми е чудно какво ще прави тази книга..животът наистина е нечестен понякога.

-На мен ли го казваш? Трябва да изтърпя Сиера и Алек цял уикенд! Истинско бедствие.

-Значи ще идват в шатото?

-Да.С цялата им наглост приеха.

-Безочливи хора..

Двете с нея поклюкарихме още малко преди да стане време да се върнем обратно в книжарницата и да довършим работният ден.Вечерта когато се прибрах Амброуз (за моя голяма изненада) се беше прибрал преди мен.Беше подготвил обилна вечеря,бе отворил бутилка вино и беше запалил свещи.

-Имаме ли повод? -попитах аз докато оставях дамската си чанта на барплота.

-Повода е безграничната ми любов към теб -той ме целуна.-Исках да те поглезя.

Усмихнах се глуповато и седнах на стола.Амброуз ми наля чаша вино.

-Мадмоазел-каза той с престорен френски акцент.

Аз се изкикотих.

-Мм изглежда толкова вкусно.

Амброуз беше сготвил салата цезар,пиле с кус-кус и калмари и за десерт любимото ми шоколадово суфле.Беше се престарал с глезотийките,но не се оплаквах.

-Бон апетит.-Той седна и започна да се храни.

-Как мина работа днес? -попитах аз с уста пълна със салатата.

-Доста скучно.Нали знаеш бизнес сметки и сключване на сделки.Не бих казал,че е интересна тема.Как мина твоят ден? -Той целуна ръката ми и се усмихна нежно.

-Като всеки друг.Беше по-спокойно и с Вайлет имахме шанса да поговорим за партито.

-Сигурно сте поговорили доста за Алек. -Настроението му веднага помръкна.

-Изобщо не е ставало дума за него,Амброуз моля те.Няма нужда да се мръщиш.

-Просто не мога да повярвам,че родителите ми ще ни го натресат за цял уикенд! -Той поклати разочаровано глава.

-Винаги можем да не идем.-предложих аз.Щом го разстройваше толкова можеше да пропуснем този уикенд и да идем другият.Не беше кой знае колко сложно.

-Да бе! И да дам удовлетворението на онзи мерзавец.. да си помисли,че съм се уплашил.Как ли пък не! Ще отидем.-Вече беше възвърнал решителността в гласът си.

-Добре ,любов моя. -Усмихнах се игриво -Изглеждаш страшно секси,като защитаваш територията си.

Той се разсмя и се поотпусна.

-Нямаш си и на представа колко съм защитнически настроен щом става дума за теб.

-О,мисля ,че имам.

Двамата се засмяхме и продължихме да ядем.Вечерята беше наистина невероятно вкусна.Амброуз ми готвеше рядко,но винаги когато го правеше се стараеше.Беше си жив перфекционист.Хапнахме основното ястие като си говорехме какво да вземем с нас в шатото.Трябваше да започвам да стягам багажите ни.Оставаха само три дни до заминаването.

-Време е за десерта.

Той постави пред мен шоколадовото суфле с топка сладолед и сложи малко сметана от флакона.

-Дай това на мен -казах аз и дръпнах флакона от ръцете му.Той се засмя и седна обратно на стола си.Имах прекрасната идея да разпаля малко нещата.Имах нужда от него.

Станах от моето място и го обкрачих.

-Палави сме днес,а?

-Нямаш си и на идея -смигнах му.

Направих линия от сметаната по врата му и облизах.Той изстена.Мисля,че тази вечер щеше да е забавна.А едва почвахме със забавленията! Повторих движенията със сметаната и после го целунах.Той грабна флакона от ръцете ми и сложи сметана по шията ми.Беше негов ред да ме дразни.

-Мисля,че изпусна местенце - изкисках се аз.

-О,така ли?-той се разсмя,но не спори с мен,а сложи нова линия от сметана по ръба на блузата,където бяха гърдите ми.Хвърли флакона на пода и съблече блузата ми.До този момент вече се целувахме като освирепяли животни,които не могат да се наситят един от друг.Харесваше ми тази предигра.Той поднесе в устата ми лъжица със сладолед

-Смучи -нареди ми той.

И аз изпълних нареждането.Засмуках студената лъжица и сметановият сладолед,докато той не каза да спра.Подавахме си сладолед в устата като се целувахме междувременно.И двамата бяхме лепкави и възбудени до краен предел.Аз дръпнах панталоните му и се настаних между краката му.Когато засмуках пениса му той изпусва.Дъхът ми беше топъл,но езика ми беше студен от сладоледа и това му доставяше огромно удоволствие.Амброуз се гърчеше от наслада под мен,докато аз прокарвах език по гладката като кадифе повърхност на пениса му.Движех се нагоре надолу и го докарвах до ръба само с уста.

-Почакай не искам да свършвам без теб -каза по едно време той.

Запътихме се към спалнята и се нахвърлихме един срещу друг яростно,страстно.Целувахме се и се хапехме.Бяхме чисто голи и лепкави.Той вкара члена си в мен в същото време докато хапеше гърдите ми.Издавахме животински звуци и се чукахме точно като животни.Беше страхотен секс.Не бяхме правили такъв от доста време.

-Хареса ли ти десерта? -пошегува се той.

-Давам му 6+.

Двамата се сгушихме и така заспахме.Последната мисъл,която мина през ума ми беше ако този десерт заслужаваше 6+ не знам десерта от Алек колко щеше да е.

 На другата сутрин си взех дълъг душ за да измия лепкавостта от тялото си.Бузите ми бяха зачервени и блясъкът в очите ми беше по-виден.Чувствах се изпълнена с енергия и тонус.Когато отидох на работа и се заех с документацията и обновяването на сайтовете ни забелязах,че беше сряда.В петък бяхме канени на купона у Ария и в събота сутринта заминавахме към шатото.Щяхме да останем там четири дни.Чудех се как ли щеше да мине времето там.Надявах се да избегнем скандалите и побоищата.Трябваше и задължително днес да започна да стягам багажа ни.Мразя като оставям всичко за последно.Винаги се оказва,че съм забравила нещо.

-Карл те вика в офиса -каза ми Вайлет след като беше минала обедната ни почивка.

Бяхме хапнали отново в малкият ресторант и поклюкарихме за партито,което щяха да организират другият месец.Типично женски разговори.

В офиса за моя изненада шефа ми -Карл Уорън не беше сам.В неговият офис стоеше и Алек.Кога беше успял да влезе без да го видя? После се сетих за обяда ни и открих,че най-вероятно е минал незабелязано ,защото не съм била в библиотеката.

-Катрина-каза топло шефа ми -заповядай седни.Алек е тук за да финализираме транзакцията на парите.Ти получаваш 15% и ще трябва да се подпишеш.Аз кимнах и седнах на стола срещу шефа ми в доста голяма близост до Алек.

-Всъщност аз вече разказах на Катрина за нашите споразумения-намеси се Алек.

-Така ли? Е,радвам се,че няма да ми се наложи да минавам отново през тези детайли.Такава загуба на време са! -Карл тръсна глава и извади от чекмеджето на бюрото си няколко листа.Подписа се и подаде листите на Алек.Той повтори движенията и ми подаде листите и химикалката.Пръстите ни се докоснаха за част от секундата,но цялата настръхнах.Погледът ми се стрелна към неговият и веднага видях самодоволната му усмивка.Пълен нещастник! Колко се радваше в момента.Отново се чувствах напълно безсилна пред него.Мразех се за слабостта си.Мразех се също и за искрите,които прехвърчаха между нас.Грабнах ядно документите и химикалката и подписах нервно.

-Чудесно.Всичко е готово.Сега мога само да ви предложа,деца да идете да отпразнувате продажбите.Катрина свободна си за денят. -Каза мило Карл.Той си мислеше,че ми прави добро,но всъщност ме предаде в ръцете на дявола.

 Който между другото ми се усмихваше така сякаш бях паднала в капана му.Как ли пък не! Нямаше да ходим да празнуваме нищо! Прибирах се за да стегна багажа си.Това,че ме пуснаха малко след обедната почивка си беше чист божий дар.Нямаше да си пропилявам ценното време с Алек и неговите тъпи методи да ме напие и да ме кани отново в хотелската му стая.

-Къде искаш да отидем? -Попита той.

-Никъде.Отивам си в къщи.

-Така ли стана сега?

-Достатъчно празнувахме с теб в събота -казах кисело аз.

-А,да спомням си.Щеше да е истинско пиршество ако се беше качила в стаята ми.

-Запази си тъпите коментарчета,Алек.Бях пила вино и то голямо количество и умът ми не мислеше ясно.Сега от друга страна като те погледна и ме вбесяваш.

-Не се учудвам.Чувала ли си термина hate-sex?

Погледнах го със свити очи.

-Как ме сърби ръката да те фрасна.

-Чудесно начало! Мисля,че схвана на къде бия.

-Това,което си го мислиш изобщо няма да стане.

-Жалко.Не знаеш какво изпускаш.

-Много добре помня.

-Е,минаха шест години.Подобрих се.

При това негово изказване мускулите между краката ми се свиха.Помня колко добър беше.И той си беше невероятен.Можеше ли наистина да е задобрял? Тръснах глава.Не сегаа...

-Силно се съмнявам,но както ти казах прибирам се.

-Искаш ли да те закарам?

-Не с колата съм.-Бях твърдо решена да не допускам отново същата грешка от събота.Нямаше да падна в капана му.

-Добре тогава,Катрина както желаеш.Предполагам,че ще се видим в петък вечерта.

-Моля??-обърнах се свектавично-Какво искаш да кажеш с това?

-Ария ме покани на партито й.

Стига бе!