140 години от библиотека "Уорън"
Здравейтее!! Как стее ? И как ви се струва историята до сега? Мислите ли,че Алек и Катрина имат шанс??
Интересно ми е да чуя мненията ви.
Между другото нещо ново- включих се в Books Awards 2018 с "Нощна Афера". Ще се надявам и много ще се зарадвам ако решите да ме подкрепите с вот! А сега ви пожелавам приятно четене!
Трескавата подготовка ме беше оставила без дъх.Аз и Вайлет обикаляхме навсякъде ,наблюдавайки дали някой има нужда от помощ или дали нещо трябва да бъде направено.Гостите прииждаха на талази ,оставяйки след себе си светкавици от фотоапаратите на папараците.Лъскави,скъпи коли и лимозини спираха пред червеният килим.От тях слизаха известни личности и магнати от столицата.Тази вечер беше важно социално събитие и нямаше човек,който да го пропусне.Мъже и жени в красиви рокли и костюми влизаха в библиотеката.Там бяха заобиколени от майсторските картини на Алек.По-навътре се виждаше голям бар,дансинг и поставени масички с високи столчета за гостите.Рафтовете с книгите бяха придружени с прожекторно осветление в тъмночервени и лилави цветове.Обстановката беше интимна и мрачна.Гостите изглежда се забавляваха,а аз припках навсякъде, наблюдавайки дали всичко минава гладко и безпроблемно.Бях настанила Ария,Ед,Амброуз и родителите ни на една странична маса ,близо до изложената книга,която някой щастливец щеше да спечели на организираната томбола.Грабнах чаша шампанско докато минавах покрай масите и се спрях при семейството ми.
-Тази вечер е лудница,не мислите ли? -попитах аз и отпих от шампанското.
-Така е,но мястото изглежда невероятно.Надминала си се! -похвали ме майката на Амброуз.
-О,не.Не е моя заслугата! За всичко тук се погрижи Валентина Юджи и екипа й. -казах аз посочвайки красивата Валентина,която стоеше до Алек.
-Не я слушай,майко.-започна Амброуз - Катрина даде всичко от себе си тази вечер да мине гладко и безупречно.
Той се усмихна и хвърли бърз поглед на Алек за да се увери,че е на прилично разстояние от нас.Бях благодарна,че Алек не дойде до нашата маса.Щеше да е пълен шок да се обърне фамилиарно към мен и семейството ми.Все пак нямаше как да забравя,че баща му и майка му се движеха в същите среди като моите родители.
-И онези прекрасни картини.Вече съм си набелязал една -заяви Бронек.
В отговор Амброуз просто стисна челюст и отпи от уискито в чашата си.
Ария се доближи до мен незабелязано и прошепна в ухото ми нещо неочаквано.
-Алек изглежда доста секси,не мислиш ли? -тя беше повдигнала една вежда и гледаше жадно към възмъжалата фигура на русият дявол.
Не мога да повярвам,че дойде моментът в който пак да го нарека русият дявол.Бях забравила какво удовлетворение ми носеше да се обръщам към него така,макар да беше само в ума ми.
-Изобщо не мисля. -заявих аз и вирнах брадичка.
Нямаше да му доставя удоволствието да се прехласвам по него.Картините му бяха добри-да,но освен това с него нямахме никакви допирни точни.И колкото зависеше от мен така и щеше да си остане.
-Олеле боже -изписка Ария в ухото ми.
-Какво има? Ще ме накараш да оглушея -казах през смях аз.
Този смях бързо се сепна,когато погледнах в посоката в която гледаше Ария.Там в цялата си прелест,под светкавиците на папараците стоеше високата фигура на Сиера.Русата й коса се спускаше на гърба й като лъвска грива,златната й рокля придаваше обаятелни отблясъци ,а ослепителната й усмивка имаше очарователен ефект над фотографите.Дори след като се оттегли от червеният килим,мъжете с фотоапаратите искаха да уловят още нейни снимки - как пие шампанско,как си говори с гостите, как целува страстно Алек.
Чакай малко ... върни лентата назад.
Тя целуваше Алек!?
Двамата още ли бяха във връзка? Странно ,но от това ми стана носталгично и сърцето ми се сви.Мразех това чувство.Нямах търпение да се свършва с тази вечер и просто всичко да се нормализира.Изпих шампанското в чашата си на екс и се извиних от масата,запътвайки се към Вайлет и годеника й - Грег.
-Няма да повярваш кой се появи -казах горчиво аз.
-Сиера? Забелязах я.Мислиш ли,че ще те познае? -попита Вайлет.Тя знаеше драмата ми със Сиера.Знаеше,че в миналото съм имала пререкания с нея,просто не знаеше,че беше заради Алек.
-Надявам се да не -казах аз и грабнах нова чаша от подноса на минаващият близо келнер.
-Не й се давай -нахъса ме Вайлет.
Беше лесно на думи ... просто не исках да се стига до захапки,защото като познавах Сиера тя щеше да се опита да ми го върне.Бяха изминали шест години,нейното щастливо число,личният й подпис 666.
Обикалях неспирно през гостите,поздравявайки важните клечки и кимвайки енергично на Карл Уорън и борда на библиотеката.Успешно избягвах Алек и Сиера и когато вече бях казала на всеки здрасти се отправих към дъното на библиотеката за да си почина.Имах нужда от малко усамотение.
Скрих се зад един рафт с книги и се облегнах на дървената повърхност.Затворих очи и се опитах да изолирам шума от партито.Не,че ми се получаваше,но поне се опитвах усърдно.
-Открила си мястото ми на криене -чу се познат мъжки глас.Не ми беше нужно да отворя очи за да разпозная дрезгавите нотки на Алек.
-Не осъзнах,че мястото е заето -отвърнах студено аз.Исках да се блъсна в някоя стена и да изгубя съзнание.
-Не се притеснявай,можеш да ми правиш компания. -каза небрежно той.
Вече бях отворила очи и попивах гледката пред мен.Гледката на един сексапилен мъж.Силната му очертана фигура се беше облегнала на рафта срещу мен и сега двамата бяхме в еднакви пози ,един срещу друг.
-Изглеждате щастливи -казах саркастично.
-Сиера е най-доброто нещо за мен -каза отсечено той.
Удар в корема.
Нямаше как да не се сетя за последната ни среща.Преди шест години,когато ми сподели истината как Сиера го изнудва.Тя беше направила всичко само и само да бъде с него и това го задушаваше,побъркваше и той беше готов да избяга с мен извън страната само и само да се измъкне от лапите й.Колко странно ми се струваше всичко сега..цялата онази история беше като далечна приказка,която съм чувала някога,някъде.Напълно ирелевантна. Беше смешно да твърди,че тя е най-доброто нещо за него,като тогава я презираше повече от всичко на света.
-Двамата сте си лика прилика -отвърнах злъчно аз.
-Също като теб и Амброуз. -смигна ми той. -Той наистина е добър улов.
-Ако не бяхме на официално събитие бих ти казала да ми целунеш задника ,идиот такъв. -процедих през зъби аз.
-Ако не бяхме на официално събитие бих си помислил,че ми го казваш защото последният път като го направих страшно много ти хареса -отвърна със същият тон той.
Отново се намирахме в същото положение.Мразехме се или поне това беше привидно.Вътрешно горях ,горях за нещо ... нещо,което не трябваше да искам,нещо за което не трябваше и да си помислям.
Оттласнах се от рафта и се махнах от Алек.Имах нужда от нещо по-силно от шампанско и имах нуждата да стоя далече от него.
-Всичко наред ли е? -попита ме Амброуз тридесетина минути по-късно когато стояхме на нашата маса и пиехме коктейли.
-Всичко е просто прекрасно -отвърнах аз и го целунах.Това заедно с коктейла щеше да ми помогне да не мисля за русият дявол и за неприличните му изказвания.
Можех да усетя аромата му , можех да усетя силното му присъствие.Алек беше зад мен.Заедно със Сиера.
-Амброуз,господин и госпожа Шери приятно ми е ,че ви виждам отново. -каза с най-мелодичният си глас Алек.
-Алек! -възкликна майка ми -Мина толкова време! Поздрави прекрасната Алена и геният,който имаш за баща.
Баща ми потупа рамото на Алек.
-Това са страхотни картини,Алек.Имаш голям талант.
-Благодаря ви ,искрено -каза той.
-Сиера изглеждаш ослепително.Първият момент не успях да те позная -рече майка ми.
-Благодаря госпожо Шери. -Сиера се усмихна с най-фалшивата си усмивка и отбягваше да ме погледне доста успешно. Аз от друга страна й хвърлих доста неодобрителни погледи.
-Ще обявят победителите от томболата всеки момент -каза Алек и посочи изложената стогодишна книга.
-Ако това съм аз ще бъде повече от невероятно -възкликна майката на Амброуз.
Той от друга страна беше мълчалив и не удостои Алек дори с леко кимване.Отново се беше превърнал в отчуждената си и резервирана версия.
-Бихте ли ме извинили за момент? -попита Сиера и се отдалечи за да поздрави нейни приятели на друга маса.
Алек обаче не я последва.Той остана плътно до мен и продължаваше да говори с баща ми на тема голф.Колко удобно!
-Хей,добре ли си,мили? -аз се обърнах тихичко към Амброуз.
Той само ми се усмихна.
-Разбира се,че съм добре.Ще отида да си взема ново питие.
Отдалечи се от нашата маса ,оставяйки ме с Ед,който изглеждаше така сякаш щеше да заспи на масата,Ария,която изпиваше с поглед Алек,родителите ми и неговите родители, и самият Алек ,който беше повече от чаровен в приказките си.
-Защо те изоставиха така тривиално ?-попита ме Алек след като беше приключил разговора с родителите ми.
-Не,че ти влиза в работата,но Амброуз беше жаден. -казах аз и погледнах на другата страна.
Чух как Алек се подсмихва.
-Нещо забавно ли казах? -озъбих му се аз.
-Не,ни най малко. Просто се забавлявам с теб.Бях забравил какво е усещането.Трябва да си призная .. тези очила ти стоят страшно секси.
Алек вече преминаваше всяка граница.Можех да му плесна един звучен шамар.Това щеше да го научи да се държи прилично! Но не исках да съсипвам това прекрасно парти.Все пак бях отделила страшно много от времето си да се получи толкова успешно и шефовите ми да са доволни.За пореден път трябваше да стисна езика зад зъбите си и да си надена ледената усмивка.Нямаше да му позволя да влезе под кожата ми.
-О,да.Може да мислиш за тях докато мастурбираш тази вечер,Алек. -казах студенокръвно аз и се оттеглих от масата.
Щяха да обявят победителя на книгата.Щеше да е добре с Вайлет да се приближим до шефа ни,тъй като той щеше да изнася реч.
Дори не помня за какво ставаше на въпрос.Беше нещо затова как е наследник на библиотека "Уорън" и как се радва на успеха й.Как прадедите му щели да бъдат толкова горди.Изобщо не внимавах! Това беше защото погледът ми беше забит в другата част на залата.Там Алек стоеше облегнал лакът на повърхността на масата и ме съзерцаваше съсредоточено. Беше ядосан.Така и трябваше да бъде!
-И победителят на сто годишното издание е Сиера Трамел.-последваха ръкопляскания.
-Сериозно ли? -промърморих аз.
-Апф на бас,че не е прочела и една книга през живота си. -каза Вайлет.
-Дам,освен ако не броиш модните списания.
Двете с Вайлет се изкискахме,докато Карл Уорън връчваше книгата на Сиера.Множество светкавици последваха.Сиера се беше усмихнала и пленяваше с излъчването си както гостите,така й шефа ми.
-Животът хич не е справедлив -каза ми на ухо Вайлет.
-На мен ли го казваш? Туко що подариха сто годишна книга,предназначена само за ценители,на жена,която няма да си направи труда и да я прегледа.
-Пълно безумие. -съгласи се Вайлет.
Когато се върнах обратно на масата всички бяха във възторг от книгата,която Сиера беше спечелила."Колко прекрасно!","Ти я заслужаваш" хвалбите продължаваха да се изливат,докато аз пиех от новото си коктейлче.
-Какво ще кажеш да се видим тази нощ? -прошепна в ухото ми Алек.
-Моля!?
-Искам да те чукам,Катрина.И мисля,че и ти ме искаш. -гласът му беше дрезгав,сините му очи бяха потъмняли.Алек беше побеснял от възбуда.Можех да усетя феромоните,които излъчваше.
Достави ми най-голямото удоволствие на света да му отвърна:
-За нищо на света! Начукай си го сам,Алек. -физиономията му беше безценна.
Когато се обърнах с гръб към него застанах лице в лице с Амброуз.
Той беше чул всичко.