Стари врагове
Вечерта, след като дългият работен ден най-после беше отминал, стоях във всекидневната и пиех чай.Когато затворех очи все още долавях аромата на Алек,все още усещах топлината на тялото му.Беше толкова трудно да мисля за нещо друго вместо него.
Прекалено трудно.
Входната врата се отвори и чух как Амброуз заключи след себе си.
-Мила,прибрах се -извика той и остави куфарчето си на кухненската маса.
-Във всекидневната съм -отвърнах аз.
Той дойде няколко минути по-късно,седна на дивана до мен и премести краката ми върху него.След което започна да прави нежни кръгове по стъпалата ми и да прилага лек натиск.
-Това е много приятно -отпуснах се още повече аз.
-Сигурен съм-усмихна се той -защо вместо чай не си сипа червено вино,скъпа?
-Не ми е до алкохол тази вечер.
-Лош ден в библиотеката? -попита той.Личеше си ,че беше изморен.Не исках да го натоварвам с излишна информация.Просто трябваше леко и неангажиращо да му съобщя,че ще се види с Алек на партито по случай 140 години от библиотеката "Уорън".
-Може да се каже.-въздъхнах -Имахме неочакван посетител.
Вечерта се очертаваше много дълга,осъзнах аз със свито сърце.Амброуз нямаше да приеме леко новината за завърналият се Алек.Напротив щеше да го приеме като знак за война.
-Кого? -попита той ,докато все още масажираше стъпалата ми.
-Алек Масловский -казах аз.
Движенията на ръцете му спряха.Амброуз се скова при произнасянето на името на Алек.
-Ето това е име,което не исках да чувам никога отново.-той се изправи и отиде до кухнята.
Чух как отваряше разни шкафове.Когато се върна държеше в ръка чаша с уиски.
-Двамата сме на едно мнение.Беше ми доста неприятно,че го виждам. -казах искрено аз.
-Така ли? -попита невярващо Амброуз.
Отпи голяма глътка от уискито и седна на креслото,колкото се може по-далеч от мен.От това ме заболя.През тези шест години се опитвахме да не споменаваме Алек.Той се беше превърнал просто в труден период от връзката ни.Отказвахме да говорим за миналото,за да избегнем отварянето на стари рани.Ето ,че шест години по-късно Алек се беше завърнал, изсипвайки цял чувал със сол върху раните ни.
-Защо е бил там? Какво ти каза? -попита настоятелно той.
Опитах се да бъда спокойна.Нямаше смисъл от скандали.Разбирах Амброуз и ревността му.Но сега наистина нямаше за какво да се тревожи.Нямаше да повторя грешките си.
-Оказа се,че той е анонимният автор,чийто картини ще бъдат представени на партито. -казах невъзмутимо аз.Бях забила поглед в чашата чай,която още държах.
-На партито? -повтори невярващо Амброуз.
-Да.
-Невероятно! Колко нагъл може да е тоя тип?-изръмжа той.
-Доста -измърморих аз.
В следващите мигове,никой не каза нищо.Амброуз допи уискито си и грабна куфара от кухненската маса.
-Тази вечер ще съм в кабинета си ако ти трябвам. -заяви решително той и ме остави сама.
В далечният край на къщата чух как тръшка вратата на кабинета си.Това не беше чак толкова зле казах си аз.Мижав опит да смекча вината ,която усещах.Амброуз беше напълно наясно,че щеше да се види очи в очи с единственият си враг.Единственият човек,който мразеше повече от всичко на света.
Докладът върху бюрото ми беше радост за окото на шефа ми - Карл Уорън.Карл беше възрастен мъж,наследник на Терънс Уорън,основател на библиотеката "Уорън". Белите му коси бяха гелосани назад и сините му проницателни очи изглеждаха доволни от прочетеното.Разпродадените билети бяха донесли рекордни продажби,а картините на Алек се очакваше,че ще се продадат мигновено.
-Добре свършена работа,Шери. -каза одобрително той -Знаеш ли ,тази библиотека е много важна за мен.Предците ми биха се гордяли от работата,която вършим.Също така знам,че щяха да се радват да бъдеш част от екипа ни.Може би е време да поговорим за по-висока длъжност? Какво ще кажеш?
Чаках този миг от началото на годината,когато за първи път се заговори за повишение.Това беше важна стъпка за мен.Да работя на по-висока длъжност знечеше повече отговорности и по-голямо кариерно развитие.Нямаше как да изразя колко бях въодушевена в онзи момент.
-Това би означало толкова много за мен господин Уорън.
-Викай ми Карл. -каза дружелюбно той -След партито този петък ще съобщя на борда идеята ми да те направим управител на библиотеката.Това ще означава,че ще си следващата след мен по длъжност.Как ти звучи?
-Звучи невероятно.Благодаря за гласуваното доверие.
-Ти се доказа сама Катрина.-той се усмихна-А сега си свободна.Иди да видиш дали Валентина има нужда от помощ.
Аз кимнах и излязох от офиса му.Добрите новини бяха повод за празнуване.Още на мига звъннах на Амброуз за да му съобщя вълнуващите новини.
-Да? -попита разсеяно Амброуз.
-Миличък?-изписках в слушалката аз -Няма да повярваш какво се случи! Карл Уорън туко що ми каза,че иска да ме повиши!
-Наистина ли? О,скъпа това е невероятно.Много се радвам за теб ,ти го заслужаваш. -каза гордо по телефона.
-Мисля,че трябва да го отпразнуваме.Още тази вечер.Нека поканим Ария,Ед и моята колежка с годеника й? Как ти звучи? -попитах аз.
-Сигурна ли си,че искаш да сме домакини на парти след няколко часа? -той не вярваше,че съм сериозна.
-Разбира се.Ще звънна на Роена да подготви къщата.Аз ще се прибера преди теб ,така че всичко ще е готово докато се върнеш от работа. -уверих го аз.
-Добре.Ще се видим довечера,целувам те.
-И аз те целувам.
С това разговора приключи.
Минах набързо през екипа на Валентина ,но се оказа ,че нямаха нужда от помощ в този момент.Какъв шок! През последните няколко дни постоянно искаха с Вайлет да правим нещо или да отскачаме до някой магазин за инструмент, който им е нужен.
Беше си истински кошмар.
Сега подготовката беше на привършване. Библиотеката изглеждаше доста променена.Някои рафтове бяха изместени,а други като цяло бяха премахнати за да се създаде повече празно място.Голямото дървено бюро,което ползвахме с Вайлет за да правим картони и за да следим редът в библиотеката беше изнесено в склада за да не пречи.Саксиените растения също бяха премахнати,оставяйки голямо отворено пространство.Специално за картините на Алек бяха донесени триножници и бяха поставени асиметрично.Валентина беше обяснила,че ще сглобят бар и ще подготвят специални игри за празненството.Щеше да има и томбола включваща печалба - книга на над повече от 100 години.Истинско бижу за ценителите на литературата.Пред стълбите на библиотеката щеше да се спуска червен килим и медиите щяха да бъдат там за да запечатат всеки един миг от бляскавата вечер.
-Утре библиотеката ще е затворена за да може екипът ми да изчисти всичко и да подреди наоколо.Което означава,че ще се видим чак в петък за празненството. -каза ми Валентина.
-Всичко ми звучи добре.Да разбирам,че утре няма да имате нужда от мен?
-Точно така.Считай го за почивният ти ден.
Аз кимнах ,двете си стиснахме ръцете и тя потегли с екипа си.
-Чу ли това? -попита Вайлет -Утре е почивен ден.
-Да,което си пасва идеално с плановете ми.Какво ще кажеш ти и Грег да дойдете тази вечер на импровизираното ми парти. -изстрелях аз.
-По какъв повод?
-Карл ще ме повиши. -казах енергично.
-Това са страхотни новини! Разбира се,че ще съм там. -поклати глава Вайлет и ме прегърна.
Двете с нея бяхме колежки от 3 години вече и щом аз щях да бъда повишена,то и нея я очакваше същата съдба.Бях сигурна,че Вайлет се радва за мен искрено.Това си личеше по насълзените очи и бързото позвъняване на Грег за да му каже за плановете ни.
Докато Вайлет разговаряше с годеника си аз звъннах набързо на Роена за да я помоля да приготви къщата за партито.Роена Максуел беше домашната ни помощница.Идваше веднъж седмично да чисти основно къщата и когато се наложи ни помагаше с домашните партита,които организирахме.Естествено винаги й казвахме за тях предварително,но днес беше изключение.Само се надявах да нямаше друг ангажимент.
-Госпожо Шери как мога да ви помогна? -попита учтиво тя.
-Роена извинявай,че те безспокоя ,но се чудех дали си свободна днес? С мъжът ми ще организираме малко събиране и имам нужда от помощта ти.
-Нямам работа.Мога още сега да отида в къщата и да подготвя всичко.-каза решително тя.Роена беше личният ми ангел пазител станеше ли въпрос за партита и домашна работа.
-Благодаря ти,Роена.
След като се бях погрижила за всичко се отправих да пренаредя някои рафтове с книги,защото клиентите бяха разместили книгите,както винаги правеха.Щеше да ми избоде очите книгата с жанр фентъзи,която стоеше в съвременната романтика. Завъртях очи от досада,докато поставях книгата на мястото й.
Докато се прибрах вкъщи, Роена бе приготвила основното ястие,разядките,бе сипала шампанското и бе подготвила масата.Всичко изглеждаше така сякаш го бях планирала седмици наред.
-Ти си безценна! -възкликнах аз докато оглеждах наоколо.
-Нищо работа -каза стеснително Роена и избърса ръцете си в престилката.-Основното се пече във фурната,а всичко останало е готово.Сложила съм няколко бутилки вино в хладилника да се изстудят.
-Какво щяхме да правим без теб? -извиках от удоволствие аз.Роена наистина беше свършила страхотна работа докато ме нямаше.
Без да губя никакво време отскочих до спалнята за да си ударя бърз душ и да се преоблека.Сложих си дантелените бикини и сутиен и избрах кремава рокля дълга до колената.Разресох тъмнокафевите си дълги коси и им придадох лек обем в корените .Пръснах си от любимият парфюм на Ив Сен Лоран "Блек Опиум" и слязох да посрещна гостите си.Пръв си дойде Амброуз целуна ме набързо по бузата и отиде да се преоблече в нещо по-неглиже.
Аз бях в кухнята през това време изваждайки от фурната шоколадовите мъфини на Роена.С домашният ванилов сладолед щях да спечеля много точки,особено от Девина Ноя , за която сладкарството се беше превърнало в изкуство - всяка съставка трябваше да бъде екологично чиста ,доста често приготвяше домашен хляб, правеше си домашни сладка и пазаруваше в отделни магазини.Например за новогодишното й парти беше купила говеждо месо от специализирана месарница,която продаваше чисто говеждо месо от ирландски крави.Купуваше маслините си от гръцки магазин и взимаше само чисто българско мляко.Да,за Девина Ноя готварството беше фикс идея.
Точни като швейцарски часовник Ария и Ед пристигнаха на минутата.Ария се беше нагласила доста - беше облякла тъмносиня рокля подчертана с блестящи бижута.Ед изглеждаше уморен и не до толкова щастлив,че след уморителният ден в офиса трябваше да дойде на парти и да празнува чуждо повишение.Поведох ги във всекидневната където Амброуз им предложи шампанско.
Следващи бяха Вайлет и Грег,които донесоха букет цветя, бутилка шардоне и картичка,която гласеше "Честито повишение". Вайлет изглеждаше ослепително в бледосива рокля с красиви черни,кристални обеци.На вратата се звънна точно след като поведох и тях във всекидневната.
Последните в списъка бяха Девина и Даниел Ноя.Двамата ми носеха орхидея в красива ваза и ме целунаха звучно по двете бузи,когато минаха входа.След като се погрижих и за тях да има чаша с шампанско чух поредният звън на вратата.
-Очакваме ли още някого? -попитах Амброуз.
-А,да.Това е малка изненада -рече Амброуз и забързано отиде да отвори на неочакваните гости.
От вратата към всекидневната влязоха Мария и Бронек Василеви и Браян и Кейти Шери. Тоест свекърите и родителите ми.Добре.Това със сигурност не го очаквах.
-Миличка -майка ми дойде до мен и ме целуна по бузите,а баща ми ме потупа по рамото. -Толкова се гордеем с теб.
Каза тя и изтри една сълза.Беше странно колко нормално приеха ,че кариерното ми развитие беше свързано с книги.Винаги си бях мислела,че ще ме накарат да избера професия,която да бъде по-практична.Баща ми пооправи очилата си и прегърна майка ми през кръста.През това време Амброуз даде чаши пълни с шампанско и на родителите ми и на неговите родители.
-Много се радваме за повишението ти ,Кати -каза майката на Амброуз -макар че имахме съмнение още от началото на годината.
-И аз така -съгласих се -ще останете за утрешното парти нали?
-Разбира се.Как да го пропуснем.Знаеш,че трябваше да дойдем утре,но Амброуз ни се обади на пожар за да можем да пристигнем днес.
-Така ли стана? -аз погледнах Амброуз уж укорително,но всъщност се радвах,че беше събрал всички за да празнуваме.Беше повече от внимателно и тактично.Обичах мъжа си.Обичах го с цялото си сърце.
След като запознахме Вайлет и Грег с родителите ни ледът се разчупи и всички си говореха спокойно на всякакви теми.Амброуз смени шампанското с вино и се грижеше за хубавото настроение ,докато аз отидох при Роена за да погледна дали основното беше готово.
-Сосът за пържолите е готов,но на тях са им нужни още десетина-петнайсетина минути. -тя отвори фурната и приятна миризма на крехко свинско изпълни кухнята.
Масата все пак беше наредена и аз освободих Роена да си тръгва като прецених,че ще мога да се справя с поднасянето на вечерята и сама.През това време гостите вече се бяха преместили на масата в трапезарията.
-Изглежда невероятно -ахна Вайлет.
-И също така мирише невероятно -добави Девина.
-Радвам се ,че ви харесва -усмихнах се аз и ги подканих да опитат предястието и разядките.
Те не чакаха втора покана и се заеха с вкусната храна.Разговорите бяха леки и удоволствието от най-близките да са около мен ме накараха да се отпусна и да зачервя бузи от изпитото вино.Амброуз държеше ръката ми и я целуваше нежно от време на време,подсказвайки ми ,че вече не ми се сърди.Това означаваше,че след като гостите си тръгнат с него щяхме да бъдем доооста заети.
-Знаете ли през това време на годината нашето шато е истинска прелест! -заяви Мария. -Защо не ни дойдете на гости? Хм?
Тя гледаше въпросително,ту нас,ту Ария и Ед.
-О,не знам майко знаеш как е с бебето -започна да се оправдава Ария.
-Тихо.Не искам даже да чувам! Стягате си багажа и в краят на месеца ще ви очаквам на гости.Дори да е само за по-удължен уикенд. -Мария отпи от виното си,а Бронек я гледаше с омекнал поглед.
След като всички разядки бяха изядени.С удовлетворение открих,че пържолите бяха готови тъкмо навреме за основното.Сложих от всяка пържола заедно със соса и картофеното пюре и я поднесах на всеки гост.Всички бяха щастливи от вечерята,а Девина се прехласна по десерта ми.Знаех,че сладоледът щеше да й хареса затова не се учудих,когато поиска рецептата за да си го направи идната събота и неделя.
-Това беше доста отпускащо -казах на Амброуз ,когато и Ария и Ед ,последните останали най-после си бяха тръгнали.
-Радвам се,че ти хареса.Може би трябва да каним родителите ни по-често на гости ,хм? -той се усмихна нежно.
-Съгласна -кимнах аз и го целунах страстно давайки му знак,че тази вечер нямаше да го оставя да работи в офиса си.Времето да бъдем ядосани и сърдити един на друг беше отминало.
Той отвърна на целувката ми и с едно движение разкопча кремавата ми рокля и я смъкна от мен,оставяйки ме по дантеленото ми бельо.Погледът му ме огледа и дъхът му секна от гледката.Пожелах го пламенно и го придърпах за нова страстна целувка.Дрехите на Амброуз бързо останаха смачкани на пода и двамата се оттеглихме на грамадната спалня.
Любихме се бавно и нежно,точно както си го правихме всеки път.Извивах гръб от дълбините,които достигаше в мен и стенех под напрежението.Дишането на Амброуз се беше учестило и движенията му бяха станали по-резки.
Обожаваше да се изгубва така в мен,крещеше името ми и боготвореше всяка една част от тялото ми.Изпитото количество вино,приятните разговори и невероятният секс беше лекарството ми против стреса и против лошите новини за Алек.В този момент можех да забравя напълно за него.
Защо тогава,когато свършвах единственото за което можех да мисля беше за първичният секс,който правихме с него ... първичният секс,който не бяхме правили от шест години?