Семейно
Мария-Адриана ни посрещна на прага и ни покани да влезем в дома й.Беше наистина обзаведено с вкус.Тя беше наела най-известният моден дизайнер в цялата столица.Ед се беше изпънал на дивана във всекидневната и се беше зачел в книга с дебели корици.
-Толкова се радваме да ви видим -каза Ария,докато сядаше в дълбоко кресло край камината.-Бебето заспа,така че ще може да го видите,но не и да го нацелувате днес.
-Оо.. -казах разочаровано аз -нямах търпение да видя племенничката си.Как е малката Кара?
-Неуморима и доста ревлива -обади се Ед,без да вдига поглед от книгата си.
Ед, от шест години насам, беше сътрудник в "Лето Индъстриъл"бизнес фирма свързана с търговия на едро и на дребно.Само от вида му можех да преценя,че задълженията му в "Лето Индъстриъл" бяха лечебни в сравнение със занимавката с новородено дете.
Мария-Адриана от друга страна беше напълняла последствие от раждането на бебето Кара.Ария работеше в сферата на модният дизайн.Намери си работа веднага щом завърши мениджмънт в Св.Ариадна.Шест години работеше като беше ненадмината в работата си.Амброуз беше много горд с нея,когато след само три години я повишиха.Сега беше в майчинство и се грижеше за Кара,заедно с домашната им прислужница госпожа Паркър.
-Как върви работата,Кат? -попита ме Ария.
През това време госпожа Паркър влезе във всекидневната и ни донесе по една чаша червено вино.
-Благодаря ти Мери -казах аз на жената и обърнах внимание на Ария,която чакаше търпеливо да й отговоря - Работата върви добре.Знаеш как е.Всъщност искам официално да ви поканя на годишнината на библиотека "Уорън".Поканите ви ще пристигнат с утрешната поща. -уверих ги аз и отпих от червеното вино.Беше сорт Пино ноар и се наслаждавах на всяка глътка.
-Звучи интересно-присъедини се в разговора Ед -ще бъдем там,нали мила?
Той се обърна към Ария,която закима енергично.
-Само трябва да говорим с Мери да гледа Кара.
-Разбира се -съгласи се Ед.
-Като сме на тази тема мисля,че е удобно да поканя теб и Амброуз на партито,което организираме другият петък.-съобщи ни Ария.
-Така ли? Как се решихте да го организирате? -попита Амброуз.
-Къщата е достатъчно голяма за да го организираме тук,пък и отсъстваме от социалният живот вече няколко месеца заради малката Кара.Време е да се завърнем към старите си навици.
-Пък и няма да каним много гости. -Ед остави книгата с дебелите корици на масичката.
-Нашите семейства,близки приятели и колеги.Съвсем малка бройка -каза Ария.
-Добре,ти туко-що изброи поне двайсетина души. -засмях се аз.
-Просто сме длъжни да ги поканим.Няма как!- заяви Ария -А ,сега нека да хапнем.Ухае невероятно.
Четиримата минахме към трапезарията и видяхме прилежно организираната вечеря от Мери Паркър. Салатата "Цезар" беше невероятна и бях сигурна,че Ария и Ед изкараха голям късмет с Мери. Само можех да се надявам след като с Амброуз си имаме дете и ние да попаднем на добра домашна прислужница.Мери беше приготвила и пилешки късове в сос с картофено пюре.Всички се наслаждавахме на храната и Пино ноарът.Беше спокойна семейна вечер.Поне така възприемах Ария и Ед.Когато с Амброуз се оженихме Ария и Ед ни бяха кумовете,когато те се ожениха ние им върнахме услугата.Бяхме си повече от близки вече цели шест години.
Беше вторник сутринта и аз се изтегнах лениво като котка измежду чаршафите.Слънцето се издигаше високо в ясното небе и няколко слънчеви лъча влизаха в стаята през пролуките на щорите.Амброуз отдавна беше отишъл на работа.Смътно си спомнях как ме целува преди да излезе от къщата.Амброуз беше бизнес магнат и известна личност във висшите среди,затова за него беше важно да не закъснява за работа и доста често оставаше и след работните часове за да довършва детайлите за някоя сделка.Когато се омъжих за него ми беше ясно,че дългите работни смени бяха включени и всъщност се радвах на усамотението.Бях свободолюбива личност и предпочитах да прекарвам повече време сред книгите си от колкото сред хора.Това естествено беше лукс,който трудно можех да си позволя.
Спуснах босите си крака на хладният под и се разтегнах още веднъж.Отправих се към банята с прозявка. Измих лицето си и разресох дългата си тъмнокафява коса.След което се погледнах в огледалото.Да,бях се променила доста от университета.Вече не бях онова несигурно момиче.Вече бях дама от обществото и отдавна бях преминала границата на съзряване.В кухнята ме чакаше приятната миризма на кафе и тост.Амброуз се беше погрижил нищо да не ми липсва.Обичах го.Доста.И не бих си позволила да разваля отношенията ни.Един път бях на ръба да захвърля връзката си с него заради Алек и това ми подейства като важен житейски урок.Нямаше да допусна същата грешка отново.Още същата вечер трябваше да съобщя новината на Амброуз,че Алек ще участва в 140 годишнината на библиотека "Уорън".
Чудех се как ли ще реагира?
На работното място гъмжеше от хора,нещо напълно нетипично.Сега заради предстоящото парти кетеринг агенцията бяха изпратили хора да вземат мерки и да преценят кое къде щеше да стои.Аз и Вайлет им помагахме с каквото можем,но тяхните молби сякаш нямаха край.Офис компютърът беше включен още от както дойдох за смяната си.Цял ден получавахме известия в социалните мрежи ,дори и в пощата ни бяха пуснати имейли ,благодарствени писма за поканите и отговори,че задължително ще присъстват на събитието.Шефовете щяха да бъдат доволни.През останалото време търчах по поръчки и дори нямах време за обедна почивка.Звъннах на Амброуз само за да не си мисли,че съм го забравила и останах доволна да разбера,че тази вечер щеше да се прибере по-рано.Беше идеалният момент да му съобщя за Алек.Измежду поръчките набързо обядвах сандвич с пуешко и изпих чаша портокалов сок.Беше си натоварен ден.Но знаех,че мине ли това парти всичко щеше да си е по старому.
Валентина Юджи беше главният организатор от кетеринг агенцията "Маскарад". Беше облечена в червен костюм и високи червени токчета.Вървеше под ръка с русоляв мъж.Къдриците му бяха болезнено познати.Ръката ми притеснено стисна пластмасовата чаша с портокалов сок и се учудих как не го разлях.
-Катрина Шери,здравей отново.Нека да те запозная официално с артиста,който ще представим на партито.Алек Масловский това е Катрина Шери.
Алек ме гледаше втренчено.Изведнъж дробовете ми се стегнаха.Сърцето ми заби учестено.Изпитах острата нужда за въздух,но той сякаш не ми достигаше.Не бях подготвена да се срещна с него.
-Приятно ми е да се запознаем,госпожице Шери. -каза той учтиво и ми подаде ръка. Аз я поех и ток мина през мен.Божичко,беше толкова променен.Тялото му беше по-изваяно от преди.Русолявата му къдрава коса беше малко по-тъмна.Изглеждаше възмъжал и пораснал.Вече не беше дете,не беше момченце в университета,който пушеше трева и имаше проблеми с баща си.Вече беше мъж с кариера и беше успял да опровергае баща му,който смяташе,че изкуството беше хоби,а не начин да си изкарваш парите.
Проницателните му сини очи останаха фиксирани върху моите.
-Госпожа Шери -поправих го аз,докато приглаждах полата си- Женена съм,но запазих фамилията си.
Трябваше да млъкна веднага.Алек не заслужаваше обяснение.Кой беше той,че да му се обяснявам!? Чувствах се така сякаш бях отново на 19.Още си спомнях писмото,което ми беше написал след като се любихме.Онова писмо разби мечтите ми,сърцето ми и същността ми.След него трябваше да се справям както намерих за добре.Никога нямаше да му простя за начина по който се изгаври с мен.Никога! Аз вдигнах високомерно вежда и оправих черните си очила.Не стига,че нямаше да му се дам,но и щях да му го върна тъпкано.Алек Масловский щеше да съжалява жестоко,че изобщо е преминал прага на библиотека "Уорън".
Алек ме наблюдаваше напрегнато.
-Извинявам се за грешката.Мъжът Ви е голям късметлия. -каза той.
Главата ми бучеше,мозъкът ми блокира.Погледът му успя да накара всичките ми сетива да застанат нащрек.
-Така е. -заявих на автопилот аз. -Какво ви води насам?
Бях успяла да възвърна контрол над тялото си.
-Реших,че е време Алек да разгледа библиотеката.Да добие представа къде ще е изложбата на картините. -обясни Валентина.
-Разбира се.Ако имате нужда от мен аз ще бъда в офиса си.-казах в опит да се измъкна от неловката ситуация.Срещата с него ми влияеше повече от колкото исках да си призная и имах нужда да остана сама за миг и да наплискам лицето си със студена вода.
-Всъщност -спря ме Валентина -надявах се вие да го разведете.Аз през това време ще събера екипа за да видя какво точно са правили през денят.
Бях с гръб към тях,когато чух думите й.Стиснах юмруци.Явно просто трябваше да изтърпя ситуацията в която се намирах.Залепих си студена усмивка и се обърнах хладно към Алек.
-Разбира се.Господин Масловский последвайте ме. -аз тръгнах напред към рафтовете изпълнени с книги и се молех да не загубя равновесие.При самата мисъл,че той е зад мен коленете ми омекваха.
-Правим парти по случай 140 години от библиотеката.Предполагам,че Валентина Ви е казала
-Може да ми говориш на ти ,Катрина -прекъсна ме Алек.
Начина по който каза името ми веднага ме върна шест години назад.
Срещата ми с него беше голяма грешка.
-Предпочитам да държим нещата професионални. -заявих твърдо.
-Както желаеш.
Показах му помещението и той остана доволен от видяното.Не знаех дали не беше стратегическа появата му тук?Мъжът пред мен беше определено Алек,но чертите му бяха изменени.Беше красив,даже по-красив и от преди ако това беше възможно.Изглеждаше секси и опасен.Беше навил ръкавите на черната риза,която обгръщаше стегнатите му,изваяни гърди.
-Кой е мъжът ти? -попита изневиделица той.
Въпросът му ме хвана неподготвена.Цялото му появяване тук ме беше хванало неподготвена.
-Амброуз -казах аз.
Напрежението във въздуха беше осезаемо.
-Защо ли не се учудвам. -каза с дълбок,дрезгав и отсечен глас.
-Това пък какво трябваше да означава?
-Означава,че не си се променила особено след университета.
-А ти си се променил?-попитах го иронично -Моля ти се.
Той въздъхна. -Виж.Знам,че не се разбираме добре -погледа му се сключи с моят и той навлажни устни - или изобщо,но това парти е важно за мен.Трябва да се погрижим да мине гладко.
-Съгласна съм.Мисля,че е възможно да държим нещата в добър тон.
-Точно така.-гласът му се понижи-Все пак имахме и хубави моменти.
-Да,имахме ги. -съгласих се.
С това двамата тръгнахме обратно при Валентина и екипът й.Докато вървях обаче кракът ми се преспъна в оставен от някой работник инструмент и залитнах напред.Преди да се тупна ,Алек ме хвана през кръста и ме долепи до себе си.Обърнах се с лице към него задъхана.
Очите му изгаряха моите.
-Благодаря ти -казах аз.
Осъзнах ,че едно нещо не се беше променило.Дори и след шест години,дори и след ужасните му постъпки ,докосването му продължаваше да ми действа по същият начин.Ръцете ми обгърнаха бицепсите му,неговата ръка ме беше притиснала тежко и усещах топлината му.Зърната ми се втвърдиха, сърцето щеше да изскочи от гърдите ми. Щеше да е трудно,почти невъзможно да се правя,че не забелязвам Алек.