Делата ти крещят
Комбинацията от болка и унижение беше по-силна от всичко,което бях изпитвала.
Сутринта заваля.За пръв път от месеци.
Беше сякаш бента от емоции се беше скъсал.Дъждовните капки падаха тежко по огромният прозорец,а сълзите ми течаха като буйна река.Трябваха ми няколко часа за да се убедя да се стегна и да облека роклята от снощи.Изпомачкана и хвърлена на земята като евтин парцал.Странно беше,че усещах прилика с парчето плат на земята.
Въздъхнах,оставяйки след себе си диря от развълнуван въздух.
Вървях замислена измежду стаите останали в пълна безредица.Малко преди да изляза от стаята забелязах няколко чаши с шампанско останали на страничната маса.Грабнах една и излязох в студеният ден.Изпих алкохолната течност и счупих чашата в земята.Подминах натрошеното стъкло и се прибрах.
За пръв път от месеци с ясен ум.
Удоволствието,което изпитах да напиша последната глава от книгата ми беше повече от голяма.Беше огромно,неописуемо.
Вече бях автор на успешна поредица за любовни романи.Издателството с което работех беше завладяно от начина ми на писане и купи цялата ми поредица и евентуални следващи книги.
Запазих файла и го изпратих на редактора си.Ашър Мъри щеше да е на седмото небе от радост.Беше ме молил да му изпратя новата чернова колкото се може по-скоро.Тиражите на "Влюбени до лудост" се изпродаваха като топъл хляб.След като в пощата ми изписа Успешно изпратено станах за да си сипя още една чаша горещо кафе.Денят обещаваше да е хубав.Топлите слънчеви лъчи навлизаха през вертикалните щори и загряваха просторната дневна.Грабнах каната с прясно,горещо кафе и си сипах в обилно количество.Мотивиращият аромат на кафето ми действаше като доза кокаин.Беше силно,черно и сладко точно както го обичах. Кухнята ми беше модерна с кухненски остров и черен плот.Мъжът ми настоя,че самото му присъствие прави интериора на къщата ни интересна и нестандартна.
С любовта на живота ми живеехме в двуетажна къща в покрайнините на столицата.Преместихме се там след меденият ни месец.Отпих глътка от горещото кафе и затворих за миг очи.Насладата от първото,второто та дори и третото кафе за сутринта беше нещо като ритуал за мен.Всяка сутрин беше моя и имах правото да се глезя почти до обяд,когато ходех на работа в местната библиотека.Кариерата ми беше "странна" както обичаше да се изразява мъжът ми.През седмицата бях библиотекарка, а през почивните дни се превръщах в дива,която покоряваше телевизионните токшоута,заради лудият успех на книгите си.Аз не смятах това за странно,а просто за вселенският баланс.
Минах през дневната ,все още с чашата в ръка и се запътих към гардеробната.Трябваше да се облека за смяната си.В библиотеката беше спокойно през повечето време.Работата ми се състоеше в това да правя картони за новите клиенти на библиотека "Уорън" и когато е нужно да забърсвам прахът от рафтовете на книгите.Два пъти годишно правихме инвентар и един път седмично обновявахме блога си,страницата във фейсбук и профила в инстаграм.За днес бях приготвила черна пола тип молив,черна риза и сиво сако,което подчертаваше тънкият ми кръст и големият бюст.Косата ми все още беше дълга до кръста в тъмнокафяв цвят.Така й не я промених от студентските си години.Беше минало толкова време от както бях първокурсник,че самата мисъл за университета ме караше да ставам носталгична.Тръснах глава в опит да избягам от спомените и облякох приготвените на закачалката дрехи.Стилирах косата си на стегнат кок и сложих котешките си очила с черна рамка.Бях точното копие на библиотекарките ,които снимаха по списанията.Мъжът ми смяташе този стил за доста секси и предизвикателен.Едно от нещата за които бях напълно съгласна с него.Обичах лекият перверзен вид на работното място.Сложих токчетата и грабнах дамската си чанта.
Беше 11:30ч половин час преди започването на смяната ми в "Уорън". Днес имах малко повече работа от обикновено.Трябваше да подготвя документацията за 140 години от основаването на библиотеката.Собствениците организираха парти по случай кръглата година и всичката работа падаше на моите нежни плещи.Отворих вратите на гаража и запалих мерцедеса си като през това време сложих червило,докато наблюдавах отражението си в огледалото за обратно виждане.
Със сигурност ме очакваше натоварен ден,но надявах се с хубав завършек.Мъжът ми ми беше обещал изненада.Кипях от нетърпение да разбера какво е измислил този път.
Дългото пътуване до библиотеката ми даде възможност да слушам,доста високо ако мога да добавя,стари хитове по радиото.Не знам защо се чувствах така.Беше странно да мисля толкова много за миналото.Сигурно беше от сънят ми.Винаги ставаше така,когато сънувах нещо свързано от преди 6 години.Направих десен завой и продължих по главният път към библиотеката.Отказах да обръщам повече внимание на отвеяният ми ум и се съсрдеточих в задачите за деня.Първо в списъка ми беше да изпратя поканите на всички за партито по случай 140 годишнината на библиотеката.Второто в списъка ми беше да се обадя на организаторите на партито за да знам кога ще започнат работа.И не на последно място трябваше да се обадя на мъжът ми за да се разберем за довечера.
Паркирах мерцедеса на паркинга за служителите на книжарницата и се качих по стълбите към входната дървена врата.Още с влизането си ме лъхна миризмата на книги.Любимата ми миризма.Вдишах дълбоко и с усмивка поздравих Тери,който работеше като охрана и се запътих към офиса си.
Първата част от списъка ми беше свършена за по-малко от час.Бях добра в работата си и го знаех.Мисля,че и шефовете го знаеха ,защото намекваха за повишение от началото на годината.Второто в списъка ми беше да звънна на организаторите на партито. Те бяха известна и доста скъпа кетеринг компания,която се грижеше за прищявките на всички богати бизнесмени.
Първо позвъняване.Второ позвънавяне.
-Добър ден.Вие се свързахте с кетеринг агенция "Маскарад" как можем да помогнем?- изрецетира момичето от другата страна на линията.
-Добър ден.Обажда се Катрина Шери от библиотека "Уорън" за партито по случай 140 годишнината.Вярвам,че шефовете ми са се свързали с вас преди около месец.
-Да.Записано е в календара ни.
-Надявах се ,че можем да обсъдим детайлите за партито. -казах делово аз.
-Разбира се.Мога да дойда към 15ч следобед да огледам мястото и да ви кажа какво сме планирали с шефовете ви?
-Ще ви очаквам в 15ч.-казах аз.
-Лек ден.
След разговора с тях още една задача от листа ми беше зачеркната.Бърз разговор с мъжът ми ми подсказа,че той ще дойде да ме вземе в 18ч и заедно ще отидем на гости у семейни приятели.Всичко се нареждаше по план.
-Добър ден,Катрина как върви работата? -попита ме колежката ми и една от най-близките ми приятелки Вайлет.
-Ами върви. С теб? Имаме ли посетители днес?
-Не повече от обикновено.
Аз кимнах на среща й и тя грабна няколко празни бланки за попълване на лични данни и излезе от офиса.Аз довърших малко от работата ,която ми беше останала от вчера и слязох при Вайлет да й помагам ако има нужда от мен.
Работата вървеше спокойно и точно в 15ч като швейцарски часовник от кетеринг агенцията пристигнаха.
-Търсим Катрина Шери? -попита жената облечена в черен строг костюм.
-Аз съм -казах аз и излязох от задната част на бюрото за да си стиснем ръцете.После ги поведох към офиса си.
-Така нека започнем с това,че партито е насрочено за 15 число този месец и шефовете ви са покрили всички разноски.Което означава,че от вас няма да търсим нищо освен списъка с гостите и ако има евентуални промени в него.
Аз кимнах и й подадох вече подготвеният лист.
-Поканите са изпратени преди два часа -казах аз.
-Страхотно.-тя прибра листа и продължи -Партито ще бъде тук,което ще се стори много интригуващо на медиите.Всички ще бъдат впечатлени от интериора на една от най-старите библиотеки в столицата.Атмосферата е подходяща и решихме да направим маскараден бал.В центъра на събитието ще бъде разкриването на известен артист,чийто картини бяха закупени от шефовете ви и ще красят тази прекрасна библиотека.
-Звучи добре.Мога ли да знам името на артиста за да го добавя в списъка?
Тя кимна извади прибраният лист и с черен химикал написа
+Алек Масловский.
-Няма проблем аз ще се погрижа.Благодаря за отделенето време.Утре ще изпратим някой да измери мястото за да преценим ,кое къде да поставим.Може да се наложи и леко разместване.
Аз кимнах неспособна да отговоря.Алек Масловский.
Ето това беше име ,което не бях срещала от 6 години насам.И което се молех да не срещам отново.
Изпратих жената до изхода и се върнах при Вайлет.
-Добре ли си? Изглеждаш така все едно си видяла призрак.
-Не,добре съм. -насилих една правдоподобно усмивка и се направих,че няма нужда от притеснение.
Ако сега изглеждах така не знам как ще изглеждам на партито.Ако наистина видех Алек наживо щях да припадна.Той беше последният човек на земята с когото исках да се виждам.Самото му споменаване ме караше да желая отмъщение.
След работа мъжът ми ме чакаше с неговото БМВ на паркинга до моята кола.Даде ми знак да запаля колата и да го следвам и аз му кимнах в отговор.Пътят до къщата на семейните ни приятели беше дълъг,защото живееха в другият край на града,но се радвах за усамотението.Имах нужда да помисля още малко за шокиращата новина.Алек Масловский ... наистина ли минаха 6 години? 6 години от последната ни среща.Беше ми обещал ,че няма да го видя отново.
Поредното обещание ,което не спази.
Спрях колата пред триетажната къща на най-близките ни хора и слязох от мерцедеса ми.
-Изглеждаш невероятно секси,както винаги -целуна ме страстно Амброуз. -Нека да видим как се справят с бебето Ария и Ед.