13 страница17 октября 2024, 13:41

Дванадесета глава

:Дейвид

Ах, точно сега няма да я пусна да си ходи. Толкова е упорита, така ме предизвиква, че не мога да се спра. Дръпнах я за ръката и я притиснах към мен.

- Защо толкова искаш да се измъкнеш, Анн? - прошепнах в ухото ѝ, усещайки как тялото ѝ реагира на близостта ни. - Не е честно да бягаш от мен, когато знаеш, че ме искаш.

Тя се изправи и се опита да се освободи от хватката ми, но не бързах да я пусна. Беше ми интересно да видя какво ще направи. Моментът беше наелектризиращ, а нежността на жеста ми изненадваше дори мен. Знаех, че не е правилно, но не можех да се откажа. Дъхът ѝ се учести, а очите ѝ, изпълнени с гняв и нещо, което трудно можех да определя, срещнаха моите.

- Дейвид, пусни ме! - каза тя с треперещ глас, но в него имаше нещо повече от страх. Беше предизвикателство, което само увеличаваше желанието ми.

- Не, не мога - отвърнах, приближавайки се още по-близо, усещайки топлината, излъчвана от нея. - Ти самата знаеш, че това не е просто игра. Искаш ме, както и аз искам теб.Лицето ѝ се изчерви, но не беше само от гняв. Бях усетил как напрежението между нас нараства, като неписано обещание, което чака да бъде изпълнено. Погледът ѝ се колебаеше между желание и отхвърляне, и именно в този миг знаех, че е готова да скочи в неизвестното.

- Ти си източник на стрес в живота ми - прошепна тя, но ръката ѝ не се опита да се освободи от моята.

Стиснах ѝ ръката още по-силно, привличайки я към себе си, и чувствах как сърцето ми бие в ритъм, наподобяващ вълнението на музиката, която все още звучи в клубната атмосфера. Взех дълбоко въздух, опитвайки се да усетя момента, когато всичко щеше да се промени.

- Може би е време да спреш да бягаш, Анн. Не можеш да избягаш от това, което чувстваме - казах, а устните ми бяха на сантиметри от нейните.Беше момент, в който времето спря. Тя не се отдръпна, а вместо това погледна в очите ми, сякаш искаше да прочете всичките ми намерения. Не знаех какво ще последва, но бях готов да открия.

И точно в този момент, предизвикателството между нас достигна своята точка на пречупване. Нямаше връщане назад.

13 страница17 октября 2024, 13:41

Комментарии