Първа глава
: Дейвид
Слънцето едва се виждаше през дебелите завеси на офиса ми, когато взех поредното решение, което щеше да направи баща ми горд. И ако не беше такава усмивка на лицето ми, можех да се закълна, че чух как тъмният му глас шепти в главата ми: "Точно така, Дейвид. Никаква милост. Никога."
Всичко, което постигнах, беше резултат на усилия, борба и безмилостност. В този свят нямаше място за слабост, а аз не можех да си го позволя. Империята, която наследих от баща си, ме оформи - тя ми показа, че човек не може да оцелява, ако проявява емоции. Особено чувства като любов или съжаление. Но каквото и да правех, колкото и да нарастваше богатството и властта ми, винаги оставаше онази част от мен, която не можех да изтрия.
Анн.
Тя беше слабостта ми. Единствената. Малкото момиче със свенлива усмивка, което ме разбираше в моменти, когато никой друг не можеше. Но аз я изгубих. Сам я прогонвах в миналото си, затваряйки всяка врата към чувствата, които навярно някога изпитвах.
"Глупак," казах си на глас. Всяка мисъл за Анн ме дразнеше. Не можех да си позволя да мисля за нея, а още по-малко - да я търся.
Но сянката ѝ продължаваше да ме преследва.