Примамливост
Здравейте на всички и весели празници! Пожелавам ви много сбъднати мечти,щастливи мигове и да се удавите в любов! Надявам се да ви зарадвам с новата глава (знам,че е кратичка,но по-нататък ще се реванширам).
Приятно четене!
Следобеда ми беше като сън.Чувствах се бодра и напълно удовлетворена от живота.Топла вода,слънце,храна сготвена специално за мен от шеф готвач,луксозно имение и цялото свободно време на света да правя каквото ми се иска.Четох книга и малко след първите двадесет страници ме връхлетя такава муза,че не се стърпях ами седнах пред лаптопа и писах почти до здрач.
Малко преди да сервират вечерята Амброуз чукна от вътрешната страна на вратата,като беше проврял глава и ме гледаше със зелените си очи.
-Миличка,сервират вечерята.Няма ли да слезеш?
Бях потънала в измисленият свят на новата ми книга и едвам успях да откъсна поглед от екрана.
-Хм? -попитах глуповато.
-Вечерята.Чакаме те.
-Слизам.
Той каза нещо,което дори не чух и слезе надолу по стълбите.Около петнайсетина минути след повикването успях да завърша втората глава и се протегнах в креслото.После чух шума на стържещият ми стомах.Слязох на първият етаж и заварих доста миловидна гледка: Амброуз,Бронек, Алек и Ед си говореха за коли,Ария показваше модни скици на Сиера,а майка й пляскаше одобрително с ръце.Размекнах се и ухилена седнах на мястото предназначено за мен.
На масата имаше толкова много храна! Различни видове салати,гръцко дзадзики с тиквички,домашно кьопоолу по селски,препечени хлебчета,три вида супи и много алкохол.Основното беше върха на айсберга - стек с черни трюфели и сос от бяло вино.Облизах си пръстите.
Разговорите на масата прескачаха от тема на тема,след колите и модата преминахме на по-общи теми като премиерите на нови филми и концертите ,които предстояха тази година,говорихме за целите си и планираните почивки през лятото и зимата.След десерта, крем брюле с нар, всички се събрахме на верандата и играхме сантасе.Беше забавно и изключително отпускащо.Някъде към два часа през нощта с Амброуз се качихме към нашата стая и спахме с широко отворени прозорци,сгушени един в друг.
На другият ден станах рано.Бях като в транс.Търках очи и се прозявах като малко дете.Взех си дълъг душ и се поглезих както подобава.Ексфолирах цялото си тяло и лице,направих си освежаваща маска и накрая намазах тялото си с лосион с мирис на ванилия.Слязох в кухнята за да си сипя кафе към осем часът сутринта.Щеше да е горещ ден.Навън слънцето започваше да стопля,насекомите се събуждаха и жужаха , птичките пееха ,а свежият аромат на зелените площи навлизаше през отворените прозорци.Вдишах дълбоко и си сипах чаша горещо черно кафе.
Всички останали все още спяха и това ми даде няколко часа преднина за да пиша.Изкарах лаптопа на терасата за да не събудя Амброуз и се изпънах на един шезлонг.Настаних се по-удобно,отпих от кафето си и включих машината.
-От кога си тук?
Гласът на Амброуз ме сепна.Обърнах се и го погледнах леко разфокусирано.
-Амии -запелтечих аз погледнах набързо часовника на компютъра - от три часа.
Той се засмя сънено.Беше секси.
-Бях забравил каква ставаш щом те налегне музата.Влизам да си взема бърз душ и ще слезем за брънч.
-Звучи ми като план.Това ще ми даде време да довърша третата глава.
Последва нов смях и в далечината чух пускането на душа в банята.
Двайсетина минути по-късно всички се бяхме събрали в градината за брънч,това беше комбинацията от късна закуска и ранен обяд.Беше ми нещо като любимата дума в момента.Градината беше невероятна-огромни зелени площи с множество цветя,храсти и високи брези.Над главите ни имаше шатра и дългата дървена маса беше отрупана със закуска и сутрешни коктейли.
Пиех моята мимоза и мажех две лучени питки с крема сирене.
-Днес е прекрасен ден.Задължително ще ползваме хубавото време за още излежаване край басейна, нали?-попита Сиера.
-Разбира се.Нека хапнем и предлагам трийсетина минути след това да отидем към басейна -предложи Мария.
-Дадено.
Сиера звучеше радостна.Беше хванала лек загар и тъмните й корени избиваха на русата й глава.Беше съсипала косата си след първият път в който се боядиса тъмно кафява.От тогава не можеше да уцели нейният цвят и беше подложена на какви ли не процедури за боядисване и сменяне на прически.Беше странно ,че след шест години ще се окажем на почивка.Още по-странно беше,че на тази почивка не си бяхме разменили и две думи.Не че го намирах за лошо.Просто се чувствах некомфортно в нейната компания.И макар всичко случило се между мен и Алек ,все още не разбирах защо тогава той ме остави с нищо повече от една неясна бележка и разбито сърце? Имаше голяма част от историята ,която ми липсваше и незнайно защо реших,че в тези дни в които пребиваваме тук щях да разбера истината.А това щеше да ме освободи ,както душевно така и емоциално.Може би тогава щях да напиша един бестселър,който да влезе в историята.
-Лятото трябва пак да дойдем тук не мислите ли?-поде Сиера.
-Това звучи като такава добра идея.Алек ти би ли бил съгласен?-попита Мария.
-Разбира се.Само да ни искате.
Амброуз изглежда се беше поотпуснал малко в неговата компания и го потупа мъжки по рамото.
-Няма да е чак толкова зле.
Алек беше доста изненадан от държанието на Амброуз,но не каза нищо.Бронек се пошегува с нещо свързано с коли и четиримата почнаха пак да спорят.Момчетата и техните играчки..врътнах очи и отпих от мимозата.
След брънча,всички се качихме до стаите за да си облечем банските и се разбрахме да се срещнем направо при басейна.По пътят към нашият етаж в обширният дълъг коридор видях една позната картина.
-Бронек! Това ли е картината,която закупи ?-попитах въодошевено аз.Картината наистина беше невероятна.Сега със златната си рамка изглеждаше като свише от ръцете на някой бог,а не Алек.Беше толкова прецизна,красива,омайна.Можех да се взирам в нея с часове.
-Да.Това беше най-добрата му творба според мен затова я закупих.
-Благодаря.Означава много за мен- Алек се беше прочуствал.
Баща му никога не беше одобрявал тази професия и сега след години той успя да набере слава,но не успя да запълни зейналата дупка оставена от баща му.Чувстваше се недооценен,затова й думите на Бронек го трогнаха толкова.
Облякох набързо банският си и двамата с Амброуз слязохме първи край басейна.Плувахме и се закачахме във водата,когато Ария и Алек пристигнаха.
-Изглежда забавно.Може ли да се присъединим?-попита Ария.Очите й бяха блеснали.
-Разбира се -каза Амброуз.
Аз не разбирах защо Ария и Алек идваха сами? Къде по дяволите бяха Ед и Сиера!? Те влязоха във водата и плуваха лежерно покрай нас.Говорихме си баналните неща за топлото време и приятната вода.Поиграхме малко с водните пистолети,като типичните деца,които вътрешно си бяхме и накрая със сбръчкани кожи излязохме за да се попечем на слънце.По това време и останалите се присъединиха към нас.Бронек беше изкарал големите тонколони и наду музика,докато една от прислужничките изкара от кухнята плата с плодове и студено шампанско в кутия пълна с лед.
Следобеда премина в ожесточени водни войни,хващане на тен,силна музика,пиенето на пет бутилки ледено шампанско и изяждането на три плата с плодове.Чак когато се смрачи и последните слънчеви лъчи се скриха зад хоризонта Бронек предложи да се освежим и да си починем преди да се срещнем на верандата за късна вечеря.
Чуваха се само щурците и далечните квакания на жабите.Ария и Ед бяха първите,които се качиха към стаята си.Сиера и Мария си говореха нещо за менюто,защото се оказа,че Сиера е алергична към орехи и питаше дали ще сервират нещо такова ,като в следствие Мария я подсигури,че ще каже на готвача да не готви нищо включващо орехи през периода ни тук.Сиера изглеждаше доволна,само където не си спомнях да има такава алергия.Предположих,че е поредната й прищявка.Амброуз и Бронек качваха обратно тонколоните ,което остави Алек и мен сами.За хиляден път.Чудех се каква е тая моя съдба!
-Измори ли се?-попита Алек.Опитваше се да завърже разговор.
-Доста.Водата винаги ме изморява и ме кара да огладнявам като вълк.
Той се засмя.
-Вечерята ще е обилна.Само от думите на Мария се притеснявам,че ще се наложи да ми израсте втори стомах за да погълна количеството храна,с което е натоварила шеф готвача.
Беше мой ред да се засмея.
-Такава си е.Иска да се чувстваме сити и щастливи.
-Точно така се чувствам...от много време не съм се чувствал толкова добре.
Първото му истинско признание.
-Аз също..
Усмихна се,този път по-свенливо.
-Какво ще кажеш да се срещнем тук тайно? Към два-три часа през нощта?
-Искаш нощно къпане ли?
-О,със сигурност-в очите му пламнаха весели пламъчета.
-Нека да е три за по-сигурно.
Двамата се погледнахме с едно очакване,което беше останало в нас от шест години.Усещаше се като жар,която така й не беше изгоряла напълно.Без никакви усилия пламна и се възроди в големи огньове,заплашващи да ни изпепелят.